Обама и Източна Европа – има ли предателство?

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Ако слушате критиците на правителството на Барак Обама, ще останете с впечатлението, че американската политика в Източна Европа е едно голямо предателство, в което на преден план изпъкват изхвърлянето в боклука на обещаната система за противоракетна отбрана, замразяването на разширяването на НАТО и безразсъдният стремеж към подобряване на връзките с Русия.

Фактите обаче са доста различни. Единственият най-значим проблем на сигурността в региона остана извън вниманието на администрацията на Буш: почти беззащитното състояние на балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Тяхната сигурност се основаваше на обещанието в член 5 на Северноатлантическия договор, предвиждащ колективна самоотбрана, но повечето практически мерки, като планове и учения, бяха табу. Правителството на Обама се зае с това. То настоя НАТО да изработи планове за непредвидени случаи. Тази година организацията предвижда няколко големи военни учения в Балтика.

Правителството на Буш сигурно щеше да сметне това за твърде провокативно: да настъпваш Русия и да обтягаш отношенията със съюзници като Германия. Но ученията минават почти незабелязано. Едно голямо учение, наречено „Балтопс“, което се състоя през юни, включваше пълен амфибиен десант в Естония и много планиране на това как да се подсилят балтийските държави при криза. Предстои сухопътно учение „Саблен удар“, а след него учение на специалните части „Камъкът на чакала“. През 2011 и 2012 г. са предвидени още по-големи учения.

Тези военни учения са сериозна реакция на миналогодишните военни маневри на самата Русия, която упражни нахлуване, отцепване и окупиране на балтийските държави. Това не остана незабелязано в региона. Правителството на Обама обаче омаловажава значението му. Служител във Вашингтон сдържано отказа да потвърди дори броя на състоялите учения. Миналогодишното „рестартиране“ на отношенията с Русия означава да говориш меко, дори когато носиш голяма тояга.

По други въпроси обвинението в предателство също изглежда необосновано. Американското правителство изпраща в Полша батарея ракети „Пейтриът“ (макар и да твърди, че те са без бойни заряди, предоставят се назаем и са само за учебни цели). Когато бъде завършена, новата схема за противоракетна отбрана би трябвало да бъде по-голяма и по-добра от отменената понастоящем програма за базирани на земята прехващачи в Полша и радар в Чехия.

Въпреки че членството на Грузия и Украйна в НАТО се отлага за неопределено бъдеще, това едва ли е грешка на Америка: политиците в Тбилиси и Киев попречиха на шансовете на своите страни. Америка продължава да бъде ангажирана на Западните Балкани и в европейската енергийна сигурност; срамота е, че малко европейци забелязват това.

Бившите комунистически страни в Европа съзнават, че е в ущърб на тяхната кауза да изглеждат жалващи се, нуждаещи се и отдадени на носталгия. След миналогодишното злощастно открито писмо с критики към правителството на Обама те внимават да не се оплакват публично. Никой не е против идеята за подобряване на отношенията на Америка с Русия: това ни дава възможност да си отдъхнем, казва висш политик от региона.

Но на неофициално ниво тревогата от поведението на правителството на Обама е осезателна. Навикът му да използва думата „партньори“ вместо „съюзници“ дразни ухото. Изборът на някои неподходящи посланици в региона (и забавянето на одобряването им) буди негодувание. Един от тях, известен с високомерието си, изглежда смята срещата с някой по-нисшестоящ от министър-председателя за нарушение на протокола. Поляците силно недоволстват, че въпреки огромните усилия в Ирак и Афганистан продължават да са подложени на скъп и досаден визов режим, който беше премахнат за други.

Голямата тревога е, че тъй като „рестартирането“ е рядка проява на признаци на живот в американската външна политика, то създава импулс, очаквания и натиск по нямащи нищо общо с него въпроси. Полски служители например се подразниха, когато им беше казано да поканят висш руски представител на неотдавнашна продемократична конференция в Краков: изключването му вероятно щеше да предизвика кавга с лоши последици. (Полша каза „не“, но никой не забеляза.)

Необходимо е обаче съюзниците също да дадат своя принос. Отделянето на достатъчно средства за отбрана, което те до голяма степен не правеха дори през годините на процъфтяване, би насърчило Америка да се отзове, когато е нужно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.