Биляна Петринска: В Авиньон имаше 1000 спектакъла на ден, ние играхме 25 вечери поред „Казанова”

Актриса прави реклама на представление на улицата в Авиньон. Снимки: личен архив

Актрисата от Народния театър ”Ив.Вазов” Биляна Петринска неотдавна беше в продължение на месец на театралния фестивал в Авиньон със спектакъла „Казанова” на режисьорката Диана Добрева, който се играе в театър „Сълза и Смях”. В него Петринска играе една от централните роли, заедно с Владимир Карамазов в ролята на Казанова. (виж тук за спектакъла).

– Играли сте постановката „Казанова“ 25 вечери поред в Авиньон? Как успяхте? Наистина ли?

– Да. Всяка вечер от 22,30 до 00,15 часа. Не съм чувала български спектакъл да се е играл толкова много подред. Ние бяхме извън официалната селекция на фестивала, бяхме поканени от директора на театъра „Шен Ноар” и той се договори с нашата режисьорка да играем непрекъснато 25 дни. Всеки ден в същия театър се играеха по 8 различни спектакъла. Ние бяхме последни – всяка вечер едно и също – „Казанова”. Прави ми впечатление френската публика. Не са така емоционални като нас… Взискателни са. Те не ръкопляскат по време на спектакъла, а чак накрая. И то бурно. Искат много бисове.

Биляна Петринска на фона на старите сгради в Авиньон. Снимки: личен архив

– А фестивалът колко спектакъла предлага за този месец?

– Около 1000 спектакъла на 250 сцени всеки ден, в продължение на 1 месец. Танцови, мултимедийни, детски… Уличните музиканти са на всяка крачка. Доста артисти така рекламират представленията си – с разиграване на сценки на улицата. Не можеш да си представиш какво е. Не можеш да видиш всичко – играят на всякакви сцени, дворчета, градини, на улицата, малки сценични пространства, приспособени от някакъв магазин или ъгъл на сгради. Влизаш в една вратичка, все едно в заведение, и вътре малко театърче. Град, направен само за театър. Години традиции. Хората са свикнали, повтаря се всяка година.

Плакатите не са залепени, а завързани с канап. По всяко нещо метално беше завързан плакат. Никакво лепене. Абсолютно забранено е. И става само за една нощ. Градът осъмва шарен… Като излезе мистралът, започна да ги къса.

Актьори правят скечове по улицата в Авиньон, със стар велосипед, за да привлекат зрители към спектакъла си. Снимки: личен архив
Актьори правят скечове по улицата в Авиньон, със стар велосипед, за да привлекат зрители към спектакъла си. Снимки: личен архив
Актьори правят скечове по улицата в Авиньон, със стар велосипед, за да привлекат зрители към спектакъла си. Снимки: личен архивПлакати за представления на улица в Авиньон. Снимки: личен архивМим на улицата. Снимки: личен архивУличка в Авиньон. Снимки: личен архивСцена от спектакъла Мим на улицата. Снимки: личен архивПлощадът в центъра на Авиньон, сниман от Актриса прави реклама на представление на улицата в Авиньон. Снимки: личен архивБиляна Петринска на улица в Авиньон. Снимки: личен архивМостът в Арл, известен от картината на Ван Гог. Снимки: личен архивСкулптурата в центъра на Авиньон пред Биляна Петринска на фона на старите сгради в Авиньон. Снимки: личен архивАктьори изнасят част от представлението си на улицата, за да го рекламират. Снимки: личен архивСцената в Биляна Петринска и Владимир Карамазов в сцена от спектакъла

Непрекъснато по улицата се срещат актьори, облечени за представление. Стълпотворение от всякакви хора в центъра на Авиньон – на кокили, с клоунски дрехи и т. н. Има някакъв особен дух в този град. Учудвам се на актьорите–статуи как издържаха в тези жеги боядисани, облечени. Борбата е през деня – да пъхнеш в ръцете на хората флаер, да убедиш някой да дойде да ти гледа представлението. По едно време дори ти идва в повече целия този калейдоскоп от хора…

– На български ли играхте „Казанова“?

– Играхме на български със субтитри, но направих един мой монолог на френски. Любопитно ми беше как ще се справя, по принцип имам афинитет към чужди езици, удават ми се лесно… но не говоря френски.

– В какъв театър играхте?

– Един от големите и театри в Авиньон, 250 души зала, с хубава акустика, стара сграда с църковен купол, дворче, където всяка вечер след представление сядахме с част от публиката – театрали, критици, имаше дори и българи, които живеят във Франция, и бяха дошли да ни гледат.

Актьори изнасят част от представлението си на улицата, за да го рекламират. Снимки: личен архив

– И кой ви гледа 25 дни поред?

– Директори на фестивали и на театри, критици, журналисти, театрали от Париж, от Япония, Белгия, Германия, Италия… Това е най-големия театрален пазар в Европа. И получихме покани да играем „Казанова” в Марсилия, на театрални фестивали в няколко държави. Режисьорката Диана Добрева в момента преговаря, не искам да говоря от нейно име. Имаше много хубави отзиви за нас в местните вестници. Там целият месец юли е подчинен на театралния фестивал, само за това пишат. Дойде да ни гледа кметицата на Авиньон, освен нашето гледа само още едно представление на немския режисьор Кристоф Марталер, което се игра в „Пале дьо Пап” – най-престижното място на фестивала. Прие ни дори един местен политик, един от радетелите на фестивала. Поднесе ни цветя, подаръци.

– Какви подаръци?

– Какви – вино, разбира се (смее се). И книга за историята на фестивала в Авиньон… Изключителна традиция, която те много ценят.

– Колко вино опита във Франция?

– Французите пият много розе. Розе опитах много видове. И бяло вино. Също и всякакви смрадливи френски сирена… (смее се) Срещу нас имаше един супермаркет – постоянни намаления. Аз се уплаших за килограмите си, но се овладях (смее се).

– Видяхте ли нещо от Южна Франция?

– Беше жега 40 градуса, бръмбари сикади седят по короните на дърветата и издават един специфичен шум като съскане. Казват, че Ван Гог не издържал на шума им в комбинация с мистрала и затова си отрязал ухото там… (смее се). Иначе е страхотна красота в Южна Франция, бих живяла там. Френският прованс… много е приятно, мирише на лавандула. Като задуха мистралът, изчиства насекомите, които нападат зеленчуците и плодовете, затова тук много малко пръскали насажденията и най-чистите зеленчуци били в Южна Франция. Мистралът е силен и хладен вятър.

Мим на улицата. Снимки: личен архив

Ходихме до Марсилия, бяхме и в Сан Реми на плаж. Малко градче, има местни хора, но изглежда като курорт по-скоро, на брега на морето. Яхтените пристанища в Марсилия и Сан Реми са огромни. Ходих и в Горд, и в Росильон – прекрасни малки кътчета, артистични, целите в цветя. В тази област има много производство на вино и трюфели. Градчето Росильон пък е изцяло изградено с къщи в розово-оранжеви пастелни багри… Този материал се добива там, от някакви червени скали. Градчето приютява много художници и фотографи от цял свят. Те имат голям фестивал в Арл. Дияна ни организира екскурзия до Арл. Видяхме известното кафене „Ван Гог” и моста, които присъстват в негови картини.

– А от фестивала какви спектакли успяхте да видите?

– Гледахме малко театър, не успяхме много, защото всяка вечер се готвехме за представление. А и големите спектакли се играеха по същото време с „Казанова”. Билетите за най-интересните спектакли бяха изкупени предварително по интернет.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.