Икономиката на Китай – бомба с часовников механизъм

Сам Чембърс

Китайки пред луксозен магазин в Пекин. Снимка: луксуо

Понякога статистиките се сблъскват в най-подходящия момент, в който би се получила правдоподобна картина. Нарастващите енергийни нужди на Китай водят до повишаване на трудовите злополуки и няма изгледи серията екологични катастрофи в страната да спре скоро.

Измина месец откакто Китайската народна република преживя най-големия в историята си петролен разлив. Бедствието на 16 юли дойде във важен момент за Пекин – когато се появи новината, че Китай е надминал САЩ по консумация на енергия. Разливът стана, след като два тръбопровода експлодираха в петролно хранилище в пристанището на град Далян, управлявано от „Чайна нешънъл петролиъм“, чиято дъщерна фирма „ПетроЧайна“ е най-голямата в света компания по пазарна капитализация. Още през 2006 г. мястото на инцидента бе определено от властите като опасно за околната среда.

Експлозията предизвика зрелищен пожар, който горя в продължение на три дни и обви в парлива смрад североизточния метрополис, който редовно заема първо място в проучванията за най-годен за живеене град в Китай. Само няколко дни преди експлозията Международната агенция за енергията (МАЕ) обяви, че Китай, а не САЩ, сега е най-големият енергиен потребител в света. Историческата промяна идва години по-рано от прогнозираното, тъй като енергийното потребление в Китай нарасна над два пъти за по-малко от десет години. МАЕ съобщи, че потреблението на енергия в Китай – от петрол и въглища до вятърна и слънчева енергия – се равнява на 2,265 милиарда тона петрол. Потреблението на САЩ бе 2,169 милиарда тона миналата година. На глава от населението обаче американците все още потребяват пет пъти повече енергия.

Миналата година Китай стана най-големият пазар за автомобили в света. Само през август 2009 г. жителите на Пекин купиха повече нови коли отколкото цялото население на САЩ. Въпреки това Китай има само една двайсета от колите, които се падат на глава от населението в САЩ. Консултантската фирма по мениджмънт „Макинсей“ прогнозира, че автомобилите по пътищата на Китай ще се увеличат над три пъти до 2020 г. Пекин даде уклончив отговор на данните на МАЕ. Въпреки това статистическата мъгла се разсея няколко дни по-късно, след като самото китайско министерство за защита на околната среда внесе рязка яснота по въпроса с публикуване на собствени данни.

Броят на екологичните инциденти е нараснал с 98 процента през първите шест месеца на годината, според министерството, след като търсенето на енергия и минерали е довело до замърсяване на реки и петролни разливи в страната, която сега е най-големият замърсител в света. „Бързото икономическо развитие води доизтощаване на възможностите на на околната среда да поеме натоварването“, съобщи министерството в края на миналия месец. В изявлението се казва, че качеството на въздуха се е влошило за първи път от пет години насам през първото шестмесечие на тази година.

През последните две десетилетия петролните доставки се превърнаха в главен приоритет на националната сигурност. През януари 2009 г. зависимостта на Китай от внос на петрол за първи път достигна 50 процента. Тази зависимост само ще нараства – нито Китай, нито Индия имат значителни неексплоатирани петролни резерви, на които да разчитат. Икономическият им растеж ще продължи значително да надвишава способността им да увеличат вътрешната петролна продукция. Внасянето на по-голямата част от необходимата им енергия сега е факт за двете държави с най-голямо население в света.

Между 2004 и 2009 г. на Китай се падаха 40 процента от общото увеличаване на потреблението на петрол в света – ключов фактор в повишаването на цените на петрола през този период. Пекин знае, че всяко дълготрайно прекъсване на петролните доставки ще превърне страната в заложник на чужди интереси, ще причини хаос в промишлеността и ще остави милиони без работа. Ето защо Китай се зае да укрепи корабостроителния сектор и търговската флота и увеличава стратегическите инвестиции в определени пристанища, предимно на Индийския океан. Пекин иска Китай да бъде най-големият корабостроител в света към 2015 г. и 40 процента от целия петролен внос в страната към тази дата да се осъществява с китайски кораби.

Преди десет години в Китай имаше само една корабостроителница, която можеше да строи големи танкери. Сега в страната има десетки такива заводи. През 2000 г. флотата на Китай пренесе само 6,7 процента от вноса на суров петрол – дял, който се увеличи до 20 процента през 2005 г. Целта от 40 процента вероятно ще бъде достигната през 2011 г., четири години по-рано от плануваното, тъй като почти на всеки две седмици има доставки на нови танкери за китайски собственици. Качеството обаче остава под въпрос – долнокачествената изработка превръща много построени в Китай кораби в екологична бомба с часовников механизъм.

Китай също значително ускори строителството на големи петролни терминали за танкери с максимална водоизместимост 200 000 тона. През 2000 г. имаше все още само три големи петролни терминала в цялата страна. В края на 2009 г. Китай вече бе построил 13 петролни терминала за танкери с водоизместимост над 200 000 тона и с капацитет да обработят 282 милиона тона петрол. За десет години Китай построи невероятна инфраструктура за петролната си търговия по море. Нито една страна не е изграждала флота от танкери или серия терминали с такива мащаби за толкова кратък период. Но такава скорост носи и проблеми, както показа бедствието в Далян.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.