Русия с нови стремежи към Централна Азия

Время новостей

Дмитрий Медведев и Рамзан Кадиров в Чечения. Снимка: ядрин

Президентите на Русия, Афганистан, Пакистан и Таджикистан се събират в Сочи за четиристранна среща на върха. Дмитрий Медведев вече очаква Хамид Карзай, Асиф Али Зардари и Емомали Рахмон в своята южна резиденция. По данни на „Время новостей“, основните преговори ще се състоят на 18 и 19 август. Съответното решение бе взето почти веднага след предишната подобна среща, първа по рода си, организирана през юли 2009 г. в Душанбе. Днешните събития обаче налагат специален дневен ред. Освен стихийните бедствия, връхлетели Пакистан, той ще е повлиян и от общото положение в региона – все по-мощна става бурята от новини, че САЩ не могат да овладеят ситуацията в Афганистан.

Четиристранният формат на срещите от този род е сравнително ново явление за отношенията в региона. Освен това, през цялата втора половина от 20-и век основен стратегически съюзник на страната ни в региона бе Индия, а отношенията с Пакистан винаги бяха разглеждани през призмата на индийското възприятие.

За отношенията с Афганистан пък изобщо е трудно да говорим: „временното пребиваване на ограничения контингент съветски войски“ все още не е избледняло нито в паметта на афганистанците, нито в спомена на хората от целия бивш Съветски съюз, което заличаваше възможността Русия активно да се включи в афганистанското уреждане. А отношенията с Таджикистан непрекъснато бяха подлагани на изпитания заради лутанията на президента Рахмон, който се юрваше ту към Русия, ту към Запада и обратно в угода на политическата конюнктура. Тъй че само преди пет или десет години такава среща на върха щеше да е просто немислима. Днес обаче разположението на геостратегическите сили в региона е различно.

Първо, едва ли не основното външнополитическо постижение на администрацията на Джордж Буш младши бе да въвлече Индия в орбитата на американската външна политика като главен партньор на САЩ в региона, а това покрай другото отслабваше и руските позиции в отношенията с тази страна. Последното пък засили интереса на външнополитическите среди в Пакистан към „рестартиране“ на отношенията с Русия. През управлението на Обама наистина „индийският уклон“ във външната политика на САЩ вече не бе тъй очевиден, но стремежът на Пакистан за подобряване на отношенията с Русия не остана незабелязан от Москва.

Второ, колкото по-дълбоко затъват в афганистанската кампания САЩ и съюзниците им в НАТО, толкова повече се засилват антиамериканските чувства на повечето хора в Афганистан. А последните изтичания на данни и официалните доклади на ООН за нарастващия брой жертви сред мирното население показват, че коалицията в Афганистан начело със САЩ е в задънена улица. Прочее, възстановяването на връзките с Русия, без да се припомня скорошното минало, става задача от първостепенна важност за афганистанското ръководство.

Накрая, Емомали Рахмон не разполага с алтернативи, които да избере вместо развитие на отношенията с Русия. Потенциалните му западни партньори – при всичкия си интерес към енергийните ресурси на региона и при цялото си желание да отстранят Русия от решаването на регионалните въпроси, все пак не са склонни да възприемат като „свои“ хора Рахмон и другите авторитарни държавни лидери в Централна Азия.

Съответно, четиристранният формат като конфигурация може да стане предвестник на ново държавно обединение и взаимодействието в него да се гради не върху политическо-идеологически, а на чисто практически основи. Сред проблемите, които ще разгледат четиримата държавни глави, „номер едно“ ще бъде финансовото подпомагане на Пакистан, пострадал от наводнения, заяви пред кореспондент на „Время новостей“ Наталия Замараева, старши научен сътрудник от Центъра за изследване на страните от Близкия и Средния изток към Института по ориенталистика към Руската академия на науките. След като срещата на върха приключи, очаква се Русия да обяви отпускането на значителна сума в помощ на Пакистан.

Целите на срещата обаче се простират и отвъд задачите на момента. Тя е вече втора по рода си, което само по себе си означава, че отношенията на Русия с държавите от региона са преминали на ново качествено равнище, смята нашата събеседничка. Държавите, чиито лидери пристигат в Сочи, имат редица общи черти: недостиг на енергийни ресурси, на питейна вода и нуждата да обединят своята инфраструктура, за да формират нови транспортни коридори – фактически да възродят старинния „Път на коприната“ в новите условия на 21-и век. Русия не желае да остане настрана от тези процеси. Отдавна вече се представят например идеи за включване на Афганистан в новата регионална система за транспортни връзки. Русия има интерес да бъде осъществен проект за строителство на железопътна и автомобилна магистрала от Исламабад до Фергана и Душанбе през Кабул.

Срещата в Сочи е свързана с проблемите около изграждането на нова система от отношения в региона, твърди Ахмед Курейши, научен сътрудник, работещ по изследователския проект „Пакистан-21“. Пакистанският експерт отбеляза пред „Время новостей“, че политиците и медийната общност в страната му хранят големи надежди във връзка с предстоящия форум. Според него, пакистанските представители ще положат всички усилия, за да убедят Русия да не разглежда проблемите в региона единствено през призмата на индийската политика, а и Москва отправя позитивни сигнали, че Русия разбира загриженостите на Пакистан.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.