Войната на Русия с ИКЕА – рушвети, вани и легла

Foreign Policy

Ленарт Далгрен. Снимка: елефантр

За повечето руснаци най-големият проблем с авторитарния режим на Владимир Путин не са фалшифицираните избори или липсата на независими медии. Най-големият проблем е здраво окопалата се и проникнала във всяка сфера на живота корупция: катаджиите, криещи се край пътя, за да събират рушвети от шофьорите, хирурзи в уж безплатните държавни болници, които отказват да оперират преди да са получили „подарък“ от пациента, учителят, който пише добри бележки срещу заплащане кеш.

Руснаците масово смятат, че подобни дребни примери на алчност са бледо ехо от това, което става по върховете на бюрокрацията, където се живее в пашкул от привилегии, един от чиито символи са „бурканите“ – сините лампи на покрива на правителствените коли, които им позволяват да не се съобразяват с правилника за движение по пътищата.

Въпреки периодичните официални изявления, че властта най-накрая е решена да се справи с проблема, нещата се влошиха дотам, че следящата за корупцията по света организация „Трансперънси интернешънъл“ според своя индекс за възприятие на корупцията за 2009 г. постави Русия на 146-то място от 180 държави, редом със Зимбабве и Сиера Леоне.

Ако наистина искате да разберете до какви епични висоти е достигнала корупцията в Русия, започнете бизнес там. Руските храбри или безразсъдни предприемачи – и от двата вида в наши дни са останали малцина – се сблъскват с гъсталак от червени ленти, безкрайни инспекции и непрекъснати искания за подкупи, вариращи от тънки намеци до брутално изнудване.

Тази, поставена в обсада, нова бизнес класа обикновено работи, спазвайки с цел самозащита кодекс за мълчание, боейки се да направи каквото и да било, което би могло да навреди на печалбите. Така злоупотребите остават незабелязани, като се изключи нарастващият брой на бизнесмените, които бягат в чужбина, за да се спасят от преследване.

Миналата година в открита размяна на реплики, попаднала в телевизионния ефир, металургичният магнат Олег Дерипаска се оплака на президента Дмитрий Медведев, че съдиите редовно вземат рушвети, за да постановят едно или друго решение. „Всички знаят, че трябва да се плаща“, каза той. Видимо ядосан, Медведев отвърна, че вината за подкупите в съдилищата е преди всичко на самите бизнесмени, които плащат тези подкупи. Без отговор остана един очевиден въпрос: как бизнесът би могъл да печели, ако не играе според правилата на корумпираната система?

Появилите се неотдавна мемоари на шведския бизнесмен Ленарт Далгрен изследва точно този въпрос. Почти десет години Далгрен прекарва в битка с бюрократите, за да може мебелният гигант ИКЕА да се появи в Русия. Неговата книга „Въпреки абсурда: Как покорявах Русия, докато тя покоряваше мен“ разкрива задкулисната борба на Далгрен с чиновниците, готови неуморно да поставят безбройни препятствия на пътя на ИКЕА, докато тя не се примири със системата. Издадена на шведски език през ноември и сега преведена на руски, книгата предизвика горещи спорове в Русия, предоставяйки на удивително широк кръг хора възможност да видят шокиращата картина на тотално прогнилата путинова система.

Далгрен пристига в Русия през 1998 година като пратеник на ИКЕА при нововъзникналата руска средна класа, на която й се гади от неугледните мебели от съветската ера и която е готова да премине към модерния скандинавски стил. Екипът му бързо придобива терен в северното московско предградие Химки. С помощта и на благосклонно настроения кмет първият магазин на ИКЕА в Русия отваря врати през март 2000 година, привличайки още през първия си ден огромна тълпа от близо 40 хиляди купувачи. Изглежда сякаш суматохата предвещава светло бъдеще: компанията има амбициозни планове да построи мол редом до своя флагман в Химки и да открие поне 20 магазина из цяла Русия. Но плановете й почти дерайлират, когато благосклонният кмет на Химки е сменен с Владимир Стрелченко – бивш офицер от армията с явна нетърпимост към западните инвеститори.

Епичната битка между Далгрен и Стрелченко се точи с години. Една от първите престрелки е покрай надлеза, който ИКЕА иска да построи, за да свърже бъдещия мол с минаващата наблизо магистрала. Компанията скача през всичките необходими огнени обръчи, за да получи строително разрешение, но когато конструкцията е частично завършена, чиновниците изведнъж променят мнението си и спират процеса. По думите им надлезът бил стигнал прекалено близко до монумента, отбелязващ историческата линия на фронта между немските нацисти и червената армия през 1941 година по време на Втората световна война, което щяло да накърни чувствата на патриотично настроените руснаци.

Надлезът, водещ наникъде, престоява така около година, докато чиновниците отново не преразглеждат позицията си и нареждат на ИКЕА да го завърши колкото се може по-бързо. Този път те заявяват, че е необходимо да се облекчат автомобилните задръствания.

Битката за самия мол достига до същите мистериозни нива на бюрократични препятствия. Администрацията на Стрелченко нарежда инспекции на всяка от 80-те служебни коли на ИКЕА. После чиновниците обявяват, че планираният мол е биологично опасен, тъй като купувачите не биха били в състояние да го напуснат достатъчно бързо при избухване на епидемия.

Те отказват да разрешат откриването на жизненоважен за достъпа до мола път, позовавайки се на риска, на който ще бъде подложен подземен газопровод заради минаващите коли. Въпреки че същият газопровод вече така или иначе минава под натоварена автомобилна магистрала с шест ленти за движение, както и под ключова железопътна линия.

През зимата ИКЕА е глобена за това, че не е почистен снегът от покрива. Когато Далгрен молиажаван руски адвокат за помощ, адвокатът дава съвет от две думи: „Плати им“.

Вместо това шведите нанасят ответен удар. Далгрен обявява пред медиите, че откриването на Мегамола на ИКЕА ще стане, както е по план, на 10 декември 2004 година. Без значение дали това ще се хареса на местните власти или не. Събралите се на голямото откриване журналисти стават свидетели на сюрреалистична гледка. Молът е обкръжен от милицията, но Далгрен и неговият екип си продължават помпозната церемония по откриването, сякаш нищо не се е случило. Посланикът на Швеция в Русия демонстративно паркира колата си, увенчана с шведския флаг, точно пред наредените милиционери.

Следва бясна буря в медиите. Вестници в целия свят публикуват статии, изразяващи съчувствие за тежкото положение на ИКЕА, критикуващи властите в Химки. Под натиска на началниците си, притесняващи се, че може да пострада репутацията на Русия, Стрелченко в края на краищата се обажда на Далгрен и му казва, че Мегамолът може да отвори врати.

Сблъсквайки се с такива трудности, ИКЕА проявява удивителна настойчивост, като инвестира 4 милиарда долара и открива дузина магазини в цялата страна. По-късно обаче компанията показва признаци на умора. Миналата година тя обяви, че спира плановете си за разширяване в Русия заради проблеми с бюрокрацията. (Особено са се отличили чиновниците в Самара, които спрели откриването на магазина, тъй като по думите им стените му нямало да издържат на вятър с ураганна сила, въпреки че подобни метеорологични явления в този район не са били наблюдавани никога.) А през февруари бе нанесен удар върху безупречния имидж на ИКЕА, след като компанията уволни двама свои високопоставени мениджъри за това, че са толерирали плащането на подкупи на руски подизпълнител.

По време на престоя си в Русия Далгрен не спира да търси далновидни чиновници, които да са в състояние да схванат ценността на работата с такъв голям чуждестранен инвеститор като ИКЕА. Той получава помощ от няколко колоритни персонажи, включително от тайнствен човек, за когото Далгрен предполага, че е бивш агент на КГБ. Веднаж той се появил в офиса на Далгрен с някакъв странен уред с горящи светлини. „Ленарт, знаете ли, че вашият офис се подслушва?“, попитал гостът. После натиснал някакъв бутон и казал: „Сега никой не може да ни чуе“.

Книгата на Далгрен тази година вдигна шум в Русия, след като редица списание и вестници публикуваха подборка от пикантни откъси. За тези, които знаят каква борба водят руските предприемачи, книгата бе поредно потвърждение за суровата действителност. „Както става ясно от неговата книга, мнозина у нас въобще не са загрижени за привлекателността на нашата страна за чуждестранните инвеститори“, сухо отбеляза всекидневният делови вестник „Комерсант“.

Вероятно ще има и други книги, които ще документират задушаващата хватка, с която корупцията е стиснала живота в Русия на Путин. Но докато Кремъл не е готов да направи обществото открито, като позволи съществуването на свободна преса и истински опозиционни партии, които да критикуват незаконното обогатяване на управляващите, разобличители като Ленарт Далгрен едва ли могат да повлияят кой знае колко. А корупцията ще си остава във всекидневния живот вездесъща, като мебелите на ИКЕА в апартаментите на руснаците от средната класа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.