Блинк! Блинк! Кръв по диамантите

Бартоломеус Грил, Рей Ндлову

Новобогаташите в цял свят жадуват за диаманти. Жажда, която има опустошителни последици за Африка.

Обратно в Маранге? „Не, никога повече!“, казва Фарай Чикумира. „Щастлив съм, че все още съм жив“, допълва младият мъж, преживял диамантената треска, която избухва през юни 2006 година в Маранге, Зимбабве, когато жителите на едно село откриват първите блещукащи камъчета. За кратко време над 15 000 бедняци и търсачи на щастие се устремяват към района. Сред тях е и Чикумира, който, въоръжен с лопата, кирка и сито, потегля към новото Елдорадо. Младежът иска бързо да стане богат, мечта, която едва не го довежда до гибел.

Всъщност Фарай Чикумира не е истинското име на 26-годишния мъж, който се страхува от шпионите на режима. При срещата в закусвалня в провинциалния град Гверу той непрекъснато оглежда с недоверие съседните маси, докато разказва за убийствени съперничества между миньорите, престъпни синдикати и терора на силите за сигурност. „Най-лошото бяха кучетата, които насъскваха срещу нас“, казва младежът.

Разказът му звучи като приключенска история на Джек Лондон за златната треска край река Клондайк в Аляска. Тази история обаче се разиграва в източните части на Зимбабве и в нея става дума за диаманти, за дяволски много диаманти. Според разузнавачи на израелската консултантска компания, работеща за минната промишленост, Tacy Ltd., от земята на Маранге в бъдеще може би ще идва 25 % от производството на диаманти в света. Според мениджър на миннодобивен консорциум, пожелал анонимност, става дума за 3 милиарда карата.

Като последица от световната финансова и икономическа криза за известен период търсенето на луксозни стоки наистина се понижи, но диамантената индустрия отдавна възстанови позициите си и отново напредва с пълна сила. Най-добрите клиенти в момента са новобогаташите от изгряващите икономически гиганти Индия и Китай, руските богаташи и африканските елити.

В търговията с диаманти обаче има едно задължително споразумение – да не се сключват сделки за така наречените конфликтни диаманти – скъпоценни камъни, изнасяни от бунтовнически групи и престъпни картели от зони на военни действия. Това ограничение, поето доброволно от представители на бранша, се нарича „Процеса Кимбърли“ и под него са се подписали 75 държави, а повечето компании в сектора очевидно се придържат към договорените клаузи.

Твърди се, че от 2003 година се търгува единствено с необработени диаманти, сертифицирани като „неконфликтни“, а делът на „кървавите диаманти“ би трябвало да се е понижил до 1 %. Все още обаче, както и по-рано, до крайните клиенти по сенчести пътища достигат неизвестни количества скъпоценни камъни. Често тези камъни идват от страни, разтърсени от насилие, като Ангола или Сиера Леоне или от нови региони, над които е трудно да се установи контрол като Маранге в Зимбабве.

Описанията, направени от Фарай Чикумира на бруталните борби за подялба на близо 68 000-те хектара площ на находището дават плът на обвиненията на организациите за защита на човешките права като Global Witness, които обвиняват силите за сигурност в убийства, кражби и насилия. Твърди се, че военните принуждават миньорите да работят за тях и дори заробват деца.

Смяна на сцената. В началото на месеца британският супермодел Наоми Кембъл бе призована от съд в Хага и новината за призовката обиколи целия свят. Специалният съд се опитва да изясни връзките на бившия диктатор на Либерия Чарлс Тейлър с ужасяващите военни престъпления в Сиера Леоне. Тейлър е обвиняван, че е снабдявал бунтовниците с оръжия, срещу които е получавал диаманти. Тейлър оспорва тези твърдения и заявява, че никога не е притежавал подобни камъни. Твърди се обаче, че на галавечеря в Йоханесбург през 1997 година той е подарил необработени камъни на супермодела. Пред трибунала Кембъл показа неподозирана невинност, подхвърляйки обаче, че тогава е получила от непознати мъже няколко „мръсни камъчета“. Тя дори твърди, че изобщо не е знаела кой е Чарлз Тейлър.

Напоследък новобогаташите с удоволствие говорят по мобилни телефони, инкрустирани с диаманти Покупките на диаманти силно се увеличиха през лудешкото натрупване на богатства в ерата на Новата икономика. Оттогава инвестиционните брокери от Уолстрийт и интернет милиардерите се перчат със своите дрънкулки също като Парис Хилтън, Марадона или Дейвид Бекъм и напоследък свръхбогатите говорят по iPhone, инкрустирани с диаманти. Блещукащите кристали си спечелиха прякора „блинк-блинк“ – понятието произхожда от афроамериканската хип-хоп сцена и обозначава развихрилата се жажда за блясък и лукс.

Гангста рапърите като Би Джи или Тупак Шакур възпяват богатството и неговото несдържано показване. Лил Джон излиза на сцената с 5,4-килограмова златна верижка, украсена с 73 карата диаманти. Фифти цент също препоръчва „Get Rich or Die Tryin’ “ – стани богат или умри, опитвайки сe. Рап иконите налагат на младежите в цял свят модели за криминално поведение и най-вече на децата от бедняшките гета. Девизът е „алчността е гот“. Блинк-манията от бедняшките предградия става обичаен стил за висшето общество в цял свят. Това развитие доведе до структурна промяна в диамантения сектор – темпът в индустрията вече не се определя от предлагането, а се задвижва от търсенето, отбелязват експерти.

Тенденцията е видима, например, в Южна Африка, където след края на апартейда се утвърди платежоспособен черен елит, чиито представители са наричани „черните диаманти“. Новобогаташите могат да бъдат срещнати в Darkie Cafe в Йоханесбург – в този лъскав бар понякога се отбива и Юлиус Малема, демагогстващ млад функционер на управляващата партия Африкански национален конгрес, който призовава за национализация на минодобива. Всички африканци би трябвало да имат достъп до диаманти, за да „придобият хубав цвят и да изглеждат като белите“, подхвърля той. В бара блестят много диаманти, а гордите им притежатели предпочитат да не знаят, че много от тях най-вероятно са изтръгнати от земята на Маранге с голи ръце от африкански деца. Блинк-блинк!

Раните са от удари, кучешки ухапвания и куршуми. Обратно в Зимбабве. В началото режимът на президента Робърт Мугабе окуражава „омакорокоза“, частните миньори, да търсят късмета си в Маранге. Тогава това е евтин начин за борба с бедността в страната. Скоро обаче неофициалните търсачи на диаманти са обявени извън закона, правителството е научило какви богатства се крият в земните пластове на Маранге. Експерти оценяват потенциалните печалби на 1,7 милиарда долара годишно. Тъй като държавната агенция за изкупуване на откритите камъни губи голяма част от печалбата си заради търговията на черния пазар, правителството решава да „прочисти“ областта на мините и да регулира наново разпределението на парцелите. Първо са изпратени полицейски части, а след това, през ноември 2008 година, и армията.

В резултат от тази операция според оценките на организацията за защита на човешките права Human Rights Watch са убити 241 миньори. Накрая корумпираните военни сами поемат контрола върху търговията. „Те бяха безмилостни и прибираха половината от доходите ни“, разказва Чикумира. А в същото време силите за сигурност са били длъжни да контролират 97 % от диамантените полета. Много от възползвалите се от находищата са високопоставени офицери или функционери на правителствената партия ЗАНУ-ПФ. Някои генерали вече са успели да придобият безценен опит в тази дейност в Конго. В Маранге те държат дялове от непрозрачна мрежа от минни компании, които достигат до Южна Африка, Мавритания и Канада. Част от печалбите им вероятно се влива обратно в партийната каса – Робърт Мугабе спешно има нужда от средства за предизборната си кампания.

През юни 2009 година комисия на споразумението от Кимбърли представи доклад за Маранге. Пратениците се вслушват в жалбите на жертвите и откриват множество рани, причинени от удари, кучешки ухапвания или куршуми. „Понякога се налагаше да напусна стаята“, разказва Кандел Файя, ръководител на мисията. Свидетелските показания му напомнят за престъпленията, извършвани в неговата родина. Файя е заместник-министър по въпросите на минодобива на Либерия, страната на сваления военен диктатор Чарлс Тейлър.

Санкт Петербург, Русия. След примерите за насилие на комисията находището Маранге трябваше да се определи като едно от признатите полета на „кървави диаманти“. При седмата си годишна среща в средата на юли обаче Световният съвет по диамантите даде зелена светлина: от септември Зимбабве ще може да изнася ограничени количества необработени диаманти от спорния регион. Неофициалното обяснение е, че определението на „конфликтни диаманти“ не се отнася за тази страна, тъй като там няма гражданска война. Чрез това решение доброволният контрол в бранша е сведен до абсурд, отбелязват критично хуманитарни организации като medico international. Организацията дори говори за „милитаризиран монодобив“ и настоява критериите на „Процеса Кимбърли“ да бъдат по-строги.

Учудващо обаче за разрешаването на износа освен министъра на миннодобивната промишленост Обърт Мпфу, верен последовател на Мугабе, се застъпи и министърът на финансите Тендай Бити, член на опозиционната партия Движение за демократична промяна, която от февруари трябва да участва в управлението на страната. Бити се надява, че чрез износа на диаманти страната ще получи валутни приходи, от каквито има спешна нужда. Кой обаче може да гарантира, че средствата няма да бъдат използвани като „икономическа помощ“ за Мугабе и неговия диктаторски режим?

И така дупките в Маранге трябва да продължат да дават диаманти в условията на нарушаване на човешките права. Диаманти с печата за качество на „Процеса Кимбърли“. Дори и самолетна писта за тежките транспортни машини. Скъпоценните камъни, които не се транспортират по въздуха до центровете за обработка на диаманти в Амстердам и Тел Авив, стигат до клиентите по пътеките на контрабандистите през границата към Мозамбик или Южна Африка.

Политическите големци, както обикновено, ще бъдат обслужвани лично. „Често големите шефове идват от Хараре с тъмните си джипове и купуват камъни направо от синдикатите“, разказва Фарай Чикумира. Самият той не е забогатял. Но е щастлив, че не трябва повече да преживява всичко това. Алчността, кучешките ухапвания, терорът на войниците – за него Маранге вече е само далечен кошмар.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.