Кремъл възражда кавказките батальони

в. Независимая газета

Рамзан Кадиров. Снимка: дозор

Тези дни се очаква президентът Дмитрий Медведев да подпише указ, който ще разшири състава на 102-ра бригада със специално предназначение, базирана в дагестанската столица Махачкала. В тази военна част от федералните Вътрешни войски ще има занапред два батальона, включващи само местни наборници.

Структурата им ще наподобява модела, по който са изградени подобни формирования в Чечения. Личният състав на всеки батальон по щатно разписание е близо 400 души. Предвижда се те да бъдат използвани за специални и бойни операции в планинско-гориста местност, съобщи за „Независимая газета“ източник от Кремъл.

Тази стъпка предизвиква нееднозначни оценки сред експертната общност. За предстоящото формиране на 2-3 батальона вътрешни войски в Дагестан пръв информира тези дни вицепремиерът на руската република Ризван Курбанов. Той посочи, че решението е взето от Медведев на съвещание в Сочи с дагестанския лидер Магомедсалам Магомедов, заявил, че местните силови структури в момента не са в състояние да бранят гражданите от бандити и престъпници.

След срещата руският президент изпрати в оставка дагестанския вътрешен министър Али Магомедов и всички в републиката започнаха да говорят за бърза военна помощ. Още не се знае кога ще дойде тя. Няма засега и официално потвърждение от президентската администрация, че държавният глава наистина е взел решение да подсили войските в Дагестан с национални кадри.

Ще бъдат ли създадени национални въоръжени формирования в севернокавказката структура на Вътрешните войски? Помолен да отговори, началникът на пресбюрото на главното им командване Василий Панченков заяви, че „не разполага с такава информация“. Като цитира федералния закон за войските на вътрешното министерство, полковникът отбеляза, че „съставът, числеността и структурата на вътрешните войски, а също и решенията за дислокацията и предислокацията им спадат към пълномощията на президента на Русия“. По думите му обаче, в идеята някои подразделения от вътрешните войски да се формират от местни жители няма нищо необикновено. „Национални подразделения и дори съединения е имало по време на гражданската война, през Великата отечествена, такива има и днес“, каза Панченков.

Той посочи за пример „положителната и резултатна служба на създадените в Чечения преди няколко години два батальона вътрешни войски, включващи граждани от Чеченската република, призовани на редовна служба по установения ред. Тези подразделения успешно решават всички поставени задачи, тъй като познават местността, манталитета и обичаите на местното население“. Същевременно Панченков изтъкна, че в „чеченските“ батальони служат не само кадрови, но и наборни военни. Които много се гордеят с това.

Според полковник Владимир Попов, експерт по Кавказ и доктор на историческите науки, „Василий Панченков поизвърта нещата, като хвали толкова чеченските батальони. Защото подразделения от този род, например бившият батальон „Восток“, с чиито началници Рамзан Кадиров (чеченският президент – б. р.) си имаше доста разправии, докара доста главоболия и на ръководството на Министерството на отбраната, и на Русия като цяло“. Експертът смята, че подобни сблъсъци на местните национални войски с неугодни на тях личности може да има и в Дагестан, и то в още по-големи мащаби. „Републиката е препълнена с войски. Защо да я милитаризираме още повече?“ – пита се Попов.

По думите му, преди четири години в дагестанското село Ботлих вече е била формирана планинска мотострелкова бригада, наброявала поне 5 хиляди военнослужещи. „Спомням си, че там пристигна за инспекция тогавашният президент Владимир Путин и вместо плъстени ботуши осигури за войниците скъпоструваща планинска и ски екипировка. Къде са обаче тия прехвалени планински егери, защо не виждаме да се борят срещу незаконните въоръжени формирования?“ – възмущава се аналитикът.

„Мнозина лидери на републики от Северен Кавказ се блазнят от идеята да формират собствени национални подразделения. Това желание обаче крие рискове“, коментира генерал-лейтенант Юрий Неткачев, командвал армия в Северен Кавказ в средата на 90-те. „Ако Кремъл е разрешил на Магомедов и на Кадиров да си имат собствена войска, другите лидери в Русия явно ще поискат същото. На всеки владетел – по една малка национална армия! Тия лозунги вече сме ги учили, когато се разпадаше Съветският съюз“, припомня си той.

Същото мнение споделя Максим Шевченко, политолог и журналист: „Молбата на Магомедов да бъдат създадени специални отряди за борба с терористите не е нещо безопасно. Дагестан е многонационална република, там е развита корупцията, огромно е и разстоянието между управляващите елити и народа, там управляват кланове, включително етнически“.

При това, добавя журналистът, „ако поверим на определена група цялата власт над населението в един или друг регион, част от хората няма да са под влиянието на някакви абстрактни саудитски уахабити, каквито всеки момент можеш да си изсмучеш от пръстите, а под влиянието на беззаконията, вършени от управниците и служителите в силовите структури“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.