Уолстрийт продължава съпротивата срещу финансовата реформа

Законът, наречен Dodd-Fran (Дод-Фран) дава възможност за много свободно тълкуване, на което без съмнение ще се отдадат мнозина регионални и федерални надзорници. Големите американски банки предупреждават за последиците от закона, чийто привърженик е президентът Барак Обама.

Премерването на сили продължава. Няколко седмици, след като Барак Обама подписа закона си за реформата на финансовия сектор, Уолстрийт се превъплъщава в ролята на пророчицата Касандра, за да впечатли регулаторите. При публикуването през последните дни на резултатите за последната половин година банките и застрахователните групи отправиха драматични предупреждения да не се стига до прекалено строг прочит на текста.

Законът, наречен Dodd-Fran (Дод-Фран), на имената на двамата сенатори, автори на текста, в действителност оставя широко поле за тълкуване, до каквото регионалните и федералните надзорници със сигурност ще прибегнат. Текстът е израз до голяма степен на силната амбиция да бъдат намалени рисковете във финансовия сектор, за да бъдат ограничени в бъдеще интервенциите на държавата.

Върху над 2000 страници законът представя някои основни принципи:

– разделяне на операциите на пазара за собствена сметка, прехвърляне на някои дериватни продукти в отделни филиали, ограничаване на инвестициите в спекулативните фондове (…). А това са все перспективи, които финансистите много трудно могат да преглътнат.

„Няма революция“

Гигантът в застраховането – AIG, който бе национализиран, след като държавата го спаси от фалит в разгара на финансовата криза, отбелязва, че законът Dodd-Frank „би могъл да засегне дейността на дружеството“, да наруши финансовите му потоци и да се отрази зле на кредитната му оценка. Застрахователят се опасява от смяната на регулатора и от вероятността да премине под прекия надзор на Управлението за федерален резерв на САЩ (централната банка), защото това би могло да го накара да се подчинява на нови правила за предпазливост в бизнеса. И по-специално той би могъл да бъде принуден да ограничи инвестиционната си дейност. Голямата универсална банка JPMorgan Chase пък се страхува, че би могла да отчете „значително свиване на оборота“.

Реформата ще се отрази твърде различно на всяка институция. Всеки ще лавира между множество забрани и препоръки. Най-силният шок вероятно ще бъде почувстван от Goldman Sachs и Morgan Stanley. Според принципите, формулирани от съветника на Барак Обама Пол Волкър, тези две банки могат да избират дали да прекратят търговската си дейност за собствена сметка или пък да се откажат от статута си на депозитна банка, която може да разчита на рефинансирането от УФР. Goldman Sachs, най-печелившата група на Уолстрийт, вероятно вече е избрала първия вариант, според информации в американските медии.

„Реформата на Обама не е революция“, държи да отбележи бившият вицепрезидент на Нюйорската фондова борса Жорж Ижу, който сега ръководи банката Galileo Global Advisors. „Тя (реформата на Обама – бел. ред.) ще спре развитието на банките отвъд необходимите (за оцеляването им – бел. ред.) дейности“, допълва Ижу. Така че законът „Обама“ не бива да се разбира като връщане към закона Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act) от 1933 година. „Законът от 1933 година забраняваше на банките да търгуват с акции и облигации. Това в никакъв случай не е реформата „Волкър“: банките могат да продължат да го правят, за да поддържат способността си бъдат играчи на пазара, или пък за да отговорят на търсенето на клиентите си,“ уточнява шефът на Galileo.

Дебатите далеч не се приключили и обещават да продължат. Различните разпоредби на закона трябва постепенно да започнат да се прилагат до 2012 година.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.