Опасният гняв на улицата в Полша

Мемориалът в памет на Лех Качински и другите жертви на катастрофата. Снимка: кату

Последните 20 години от нашата история бяха период на непрекъснати политически напрежения. Много пъти се говореше за разделение в обществото, за разполовена Полша. Наивните призиви за единство останаха без резултат, защото не можеше да има резултат.

Възраждащото се общество бе прекалено раздробено след годините комунизъм. Но разделението никога не придобиваше опасни форми. Имахме работа с различни вълни на отчаяние – негова проява навремето бе изборният успех на Станислав Тимински, а съвсем наскоро – на Анджей Лепер. Тимински бързо отмина, Лепер след неколкогодишна вълна на популярност стана най-напред малко по-цивилизован, а после объркан. Изглеждаше, че ръбовете се заглаждат, политическият център става все по-стабилен и вече не ни заплашват никакви опасни процеси.

РАДОСТНА МАНИФЕСТАЦИЯ ?

През последните седмици, след колективния трус от 10 април, дойде нещо, което никой не очакваше. Вместо притихване и извличане на поуки от трагедията, въпреки декларациите и очакванията, езикът на страните в политическия конфликт се изостри необичайно.

Досега острият език на политиците не се отразяваше кой знае колко на поведението на улицата. Днес отговорът на действията на политиците е много по-острото поведение на тълпата, свидетели на което станахме на „Краковске пшедмешче“ (улицата, на която е президентският дворец с дървения кръст пред него – бел. прев.), и реакциите, които можем да видим в Интернет. Засегнати бяха живи емоции, още незараснали дълбоки рани. Може би никой не разбираше колко дълбоки са тези рани. Този път политическият конфликт започна да се превръща във все по-остър обществен конфликт.

Появиха се явления, каквито нямаше през последните 20 години. Границата на онова, което е публично позволено, се отмести много далеч. Публични лица трошат поредните бариери и това се посреща с ентусиазъм от най-влиятелните и популярни медии. Всеки ден думите, произнасяни от депутата от „Гражданска платформа“ Януш Паликот, отиват малко по-напред. И почти всяко негово изказване – което нарушава поредното табу, прекрачва поредната граница – среща одобрението на най-важните особи в държавата и небивала безусловна промоция от страна на част от медиите.

Провокациите на този изключително интелигентен политик предизвикват очаквания от него ефект. Провокираните се оставят да бъдат провокирани. Острите му думи предизвикват все по-агресивната реакция на обижданите от него хора. Не може да се учудваме на тези реакции. Спиралата на напрежението се прекъсва. Онова, което вчера изглеждаше невъзможно в политическия живот, днес започва да става норма. До неотдавна шегите на Паликот по адрес на покойник изглеждаха като девиация на отделен провокатор.

Минаха два месеца и пред президентския дворец се събра неколкохилядна тълпа, която скандираше за покойния Лех Качински: „Разкарай се, дядка! Разкарай се, дядка!“. А на следващия ден оракулът на либералната част от обществото „Газета виборча“ написа, че пред президентския дворец се е състояла „радостна и мирна демонстрация“.

Нито един авторитет не протестира, не започна да вие от обида. Нещо повече – премиерът отбеляза, че трябва да имаме повече чувство за хумор и самоирония. Подскачането върху гробовете бе разрешено. Щом всичко е наред, значи пийнали хора, които излизат през нощта от кръчмичката срещу президентския дворец, вече нямат задръжки да уринират върху кандило, горящо до кръста. А кръстът от бирени консерви „Студеният Лех“ е „върхът на остроумието“.

ТОЛКОВА ГОРЕЩО НЕ Е БИЛО

Тези жестове и думи не остават в празното пространство. До президентския дворец лагеруват бранители на кръста. Сред тях има хора, които защищават паметта на своя политически водач, защищават религиозния символ, но има и такива, които са убедени, че целият свят е един огромен заговор. Тълпата крещи: „Разкарай се, дядка!“, подиграва се на кръста, профанира дълбоката скръб – заради всичко това тези хора имат чувството, че кръгът около тях се стеснява.

Едва ли може да се допусне, че нападнатите трябва да реагират само с дълбока молитва. Защото е трудно да бъдат удържани емоциите, след като атаките срещу изконно свещеното стават все по-безочливи. От началото – вероятно това е нормално при такъв вид трагедии – се появиха теории за заговор и покушение. За съжаление властите и медиите, игнорирайки много въпроси и съмнения, подгряха емоциите и създадоха добра почва за развитие на теориите за заговор. Нищо, че тези теории са ирационални и осмивани. Ако разследването е мъгляво, то подозрението, че са ни убили президента се засилва. А ако същевременно се създаде толкова лоша атмосфера, ако армията от присмехулници нараства, ако паметта за загиналия водач е все повече омърсявана, каква може да бъде реакцията?

Достатъчно е да се чете какво пишат хората в Интернет. Опитвам се да правя това сериозно от години. Толкова горещо не е било никога досега. Виждам нарастващото отчаяние на оплюваната група. Възбудата прераства в злоба, злобата прераства в гняв, гневът – в агресия. „Ще дойде ден, когато Ярослав (Качински) ще прибегне до крайни мерки. Може би още тази година“, пише Паликот. Първият отговор на един от противниците му е: „Който нож вади, от нож умира“. Други: „Тези мръсници наистина си мислят, че никой няма да им потърси сметка. Лъжат се“. Някъде се говори за отмъщение, чуват се призиви за побоища. Усещам, че се ражда бунтовнически, яростен гняв.

ЕЗИКЪТ НА ВОЙНАТА И ОТВРАЩЕНИЕТО

Хората виждат един в друг врагове, агенти на чужди държави, унищожители на цивилизацията ни. Засегнати са най-чувствителните точки. Споменават се най-различни исторически аналогии. Това вече не е игра. Дали не преувеличавам? Почетете коментарите в Интернет, послушайте как пред двореца демонстрантите обиждат бранителите на кръста или как говорят за Църквата някои видни особи.

Ако главните страни в спора, политиците и най-влиятелните медии не разберат докъде сме стигнали и не започнат истинска работа за успокояването на хората, нещата може да излязат от контрол. Каква може да бъде стъпката след „Разкарай се, дядка“? Как тези, които са обидени и кръвта им кипи, могат да отвърнат? Как може да реагира някой, който не владее емоциите си? А ако се съберат много такива като него? Историята познава такива ситуации. Тези въпроси могат да бъдат отправени към президента, премиера, към медиите, които разпространяват всяка глупост и провокация на Паликот. Но си струва също ситуацията да бъде оценена и от лидерите на опозицията, защото онези, отчаяните, внимателно се вслушват в техния глас.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.