Бремето на циганите

Лагер на роми край Лион. Снимка: АП/БТА

Милиони цигани от Източна Европа, влизайки в ЕС заедно със своите страни, се втурнаха да търсят щастие на Запад. Западът отговори с „доброволни изселвания“.

Първи не издържаха французите: въпреки протестите на прогресивната общественост, миналата седмица полицията пристъпи към редовни изселвания на цигани в Румъния. Строго погледнато, става дума за прецедент: досега не се е случвало една страна членка на ЕС така систематично и масово да връща обратно граждани на друга страна членка.

По решение на президента Никола Саркози във Франция в близките месеци ще бъдат ликвидирани половината от 300 незаконни цигански лагера, в които пребивават основно пришълци от Румъния. Министърът на вътрешните работи Брис Ортфьо обясни, че президентът се е решил на тази мярка след безредиците, предизвикани от цигани в централна Франция в отговор на гибелта на техен другар, избягал от жандармерията.

„Имаме вече 200 нелегални лагери, които станаха източник на незаконна търговия, недостойни условия на живот и използване на детски труд с цел просия, проституция и престъпност. Президентът сметна такава противоправна ситуация за напълно недопустима“, подчерта министърът.

Завладяването на Европа

Речено – сторено. Пък има и опит – през миналата 2009-та година от Франция са изгонени повече от 10 хиляди румънски цигани. Тази година броят на депортираните в родината си нелегални цигани може да нарасне в пъти. Мерките на френските власти са готови да вземат на въоръжение и в Италия. Там противопоставянето между нелегалните румънски граждани и местните жители също е стигнало до точката на кипене.

Неотдавна вътрешното министерство на Италия публикува статистика: 15 процента от предумишлените убийства, 16 процента от изнасилванията, 15 на сто от изнудванията и почти 20 на сто от разбойническите нападения срещу апартаменти и къщи в страната са дело на румънски граждани, главно цигани. Именно румънските граждани извършват най-много престъпления и именно те извършват най-гръмките престъпления, като например убийството на 47-годишната Джована Реджани, предизвикало огромен резонанс и скандал между Италия и Румъния.

В очакване на мерки от страна на ЕС по отношение на циганските табори италианските власти натовариха градските префекти с правото да изселват от страната имигранти, дори и да са граждани на Евросъюза. В редица градове италианската полиция вече пристъпи към ликвидация на таборите на румънските цигани. Работата стига и до саморазправа. Неотдавна в едно от предградията на Рим – Тор Анджела – девет момчета нападнаха трима румънци, един от които бе приет в болница с тежки травми. Инциденти от подобен род в италианското общество досега нямаше.

Скоро след това в Италия се проведоха масови хайки и депортации на румънски цигани. Това стана след поредица погроми, когато побесняли италианци, виждайки безсилието на полицията, решиха да подпалят жилищата на румънски цигани или просто да ги изхвърлят от града. За да заглади някакси проблема, полицията депортира от страната няколкостотин цигани, което предизвика вълна от критика от различни обществени организации.

Не са във възторг от нашествието на цигани и властите в Испания. Днес тя заема твърдо второ място в ЕС (след Италия) по брой на румънските цигани. В 45-милионна Испания постоянно живеят 50 хиляди румънски цигани, 20 хиляди от които – в Мадрид. И те са доста забележими в полицейските сводки: дублират кредитни карти, крадат в супермаркетите, подправят документи, извършват квартирни кражби…

След разширяването си на изток ЕС се сблъска с проблема за социалната адаптация на своите нови жители – милионите цигани. За мащаба на проблема говори изследване, проведено неотдавна по поръчка на Световната банка. Според него циганското малцинство, за което европейските граници вече са отворени, е най-бедното в Европа.

Въпросът обаче не е само в бедността. Наказателното законодателство на страните от ЕС е практически безпомощно пред видовете престъпност, усвоени в циганските общности. Момчета на между 7 и 12 години, без да привличат внимание, професионално крадат всичко, което може да се открадне, а възрастните ги ръководят отстрана и ги прибират от полицията, където от време навреме попадат непълнолетните престъпници.

Циганско щастие

Днес в страните от ЕС като цигани се самоопределят около 10 милиона души (като цяло в света циганите са около 18 милиона). В Западна Европа те нахлуха основно от Словакия, Унгария и Чехия (влезли в ЕС през 2004 г.) и от България и Румъния (членки на ЕС от 2007 г.). Ясно е защо тръгват натам – условията за живот на циганите в Източна Европа, особено в Румъния, където живеят 2.5 милиона души с произход от далечна Индия, са сравними само с най-бедните африкански страни.

Данните са смайващи. Всеки шести постоянно гладува. Под 20 на сто от циганите в държавите от постсъветския блок са завършили средно училище. Над 70 процента живеят под чертата на бедността, без да получават парични помощи и медицинско обслужване, тъй като циганите често нямат никакви документи за самоличност. Средната продължителност на живота при тях е с 15 години по-малка, отколкото в Европа като цяло, а нивото на детската смъртност е четирикратно по-високо. На конференция по циганския проблем вицепрезидентът на Световната банка Йоханес Лин, посетил няколко табора в Словакия, възкликна: „Циганите живеят тъй, сякаш не сме в 21-я, а в 12-я век!“.

Няма какво да се чудим, че сега, когато вече не ги възпират визи и граничари, циганите от Източна Европа и на първо място румънските в търсене на по-добра съдба мигрират в страни от благополучна Европа – в Италия, Испания, Франция, Португалия, чиито езици са близки и разбираеми за тях. Чешките и словашките цигани отдавна обсаждат Англия, Финландия и Швеция. Унгарските – Франция.

Нещо повече, масовият поход на циганите на Запад започна преди влизането на страните им в ЕС. Да кажем визовият режим за гражданите на Румъния бе отменен година и половина преди приемането в ЕС, което направи твърде популярен в Букурещ следния виц: „У нас сега всичко е спокойно – всички цигани заминаха за Европа“. В самата Европа смисълът на тези думи бе разбран, когато станаха ясни мащабите на циганската емиграция от Румъния. По най-скромни сметки днес в Европа преживяват около един милион цигани само от тази страна.

Циганите тръгнаха дори и от Унгария, където по време на сациализма живееха по-добре отколкото в съседните страни. Причината е, че циганската общност в Унгария (около 800-900 хиляди или почти 10 процента от населението на страната) пострада най-много от „смяната на системата“. При социализма 95-96 на сто от унгарските цигани работеха в промишлеността, строителството и селското стопанство, имаха стабилен доход, от държавата получаваха квартири, децата им ходеха на училище и получаваха висше образование. С идването на пазара всичко това рухна.

„По време на реформите през 90-те години най-много пострадаха тежката промишленост и селското стопанство – тези отрасли на икономиката, които използваха евтина, нискоквалифицирана работна ръка. Ако средно за страната безработицата е 11-12 процента, при циганите тя стига до 50 и нагоре“, обяснява председателят на Общоунгарското самоуправление на циганите Орбан Коломпар. Като резултат унгарската държава е принудена да изплаща помощи на безработните цигани, което води до социално напрежение. Мнозина унгарци са убедени, че циганите получават субсидии просто ей тъй, а самите те са принудени да работят за същите пари.

Впрочем, по думите на техния лидер, циганите биха предпочели да получат работа, а не помощи. „При нас на село сега почти всички са безработни, а аз трябва да изхранвам 11 деца“, потвърждава неговите думи Игнац Юхас, жител на циганско селище недалеч от град Пакш. „Хващам се за всякаква работа, продължава той. Кося трева, събирам клони в гората, режа дърва, 45 дни в годината върша работа, осигурена от местните власти. За това получавам 200 евро. Пак добре, че има и такава работа. Но постоянна работа няма. Налага се да се живее с парични помощи.“

Такава картина днес е типична от Румъния до Чехия. И още няколко мрачни щрихи, които трябва да се добавят към нея – ръстът на циганската престъпност и засилващите се в обществото антицигански настроения. Например в Унгария преди две години пътен инцидент предизвика вълна от истински погроми. Всичко започна, когато шофьор унгарец поради непредпазливост блъсна с колата си циганско дете, след което бе пребит до смърт от разярени родственици на загиналото дете. В отговор цяла вълна от палежи и убийства премина по циганските селища в източната част на страната. Дяснорадикалната групировка „Унгарска гвардия“, забранена оттогава от Конституционния съд, използва случая за разширяване на редиците си, а възникналата буквално от нула крайнодясна партия „Йоббик“ („Движение за по-добра Унгария“) на последните парламентарни избори влезе в парламента, при това като трета политическа сила.

Антициганската вълна извежда на водещи позиции и чешките неонацисти – ултрадясната „Работническа партия“ се оказа във фокуса на общественото внимание след погромите, извършени в град Литвинов, където в сблъсъка с полицията участваха стотици хора, а ехото на събитията се разнесе из цялата страна с призивите за „изчистване“ на циганските селища.

Онеправдани от „кадифената революция“

За промените, предизвикани от „кадифената революция“ в Чехия през 1989 г., най-зле подготвени също се оказаха местните цигани. Лошото образование и липсата на професионална подготовка, както и изчезването на държавния сектор в икономиката, в който циганите бяха заети по държавни програми, доведоха до образуване на бедняшки селища, в които като в гето живеят не по-малко от 60-80 хиляди души. Циганските „зони“ се превърнаха в точки с високо ниво на престъпност.

„80-90 процента от циганите останаха безработни. Възникват гета, цели територии, в които циганите живеят в изолация. А в тях – проблеми, с каквито не се бяхме сблъсквали: лихварство, проституция, престъпност, наркозависимост“, разказва Джамиля Стегликова, която е бивш министър.

Дълго време с решаване на циганския въпрос в Чехия не се занимаваше никой. Чак след скандала със строителството на ограда между циганската и нециганската част на улица Матични в град Усти на Лабе и кървавите сблъсъци в град Литвинов държавата реши да се заеме с проблема и създаде Агенция по въпросите на циганската общност.

„Ядрото на чешката правителствена концепция е интеграцията на малцинството преди всичко в сферите, в които циганите усещат дискриминация – това е пазарът на работна сила, образованието и жилищата“, обяснява Стегликова.

Разбира се, на думи и на книга всичко изглежда привлекателно. Но как реално да бъдат върнати циганите в обществото и да бъдат мотивирани да работят без държавния сектор, който при социализма бе за тях главен работодател? Това е основният въпрос за циганите в Източна Европа. Не е тайна, че частният сектор се мръщи на циганите и под различни предлози се старае да не ги взема на работа.

Но ситуацията не може да бъде оставена и без промени. Затова се планират работа с бизнес-сдруженията и специални програми на държавно равнище. Особено важно е да се промени системата за плащане на социални помощи.

Сега действащата система според мнозина специалисти корумпира хората, като им предлага доход без работа. Системата на социални помощи в Чехия е създадена с оглед на средностатистическото семейство с две деца. Когато обаче в семейството има 4 деца, тогава му се полагат доста високи социални помощи. В този случай да се работи не е изгодно. По-изгодно е да се ражда и да се живее със социални помощи. В Чехия сега това е цигански бизнес. В Словакия и Унгария – също.

Без да чакат помощ от властите чешките цигани, както и техните румънски събратя, започнаха активно да си търсят щастието зад граница. Но за разлика от румънците те щурмуват не страните от Южна Европа, а Великобритания и Канада. Наблюдава се такова разделение на сферите на влияние. При това притока на чешки цигани в Канада достигна такива мащаби, че неотдавна Отава отново въведе визи за гражданите на Чехия. Това поставя в една редица с диктатурите една от най-последователно движещите се към демокрация страни – само за първата половина на тази година политическо убежище в Канада са поискали над 1720 жители на Чехия, главно цигани.

Англия също се канеше да въведе визов режим за Чехия заради масовата имиграция на цигани, но, за да не „наказва“ всички чехи, въведе допълнителен паспортен контрол още на летището в Прага. В резултат на това желаещите да излетят от Прага за Лондон са длъжни да попълнят на летището анкета, а в някои случаи и да минат на събеседване. Въпросите задават не чешки, а британски офицери. Отговорилите неправилно не ги пускат на самолета. Освен това посолството на Великобритания в Чехия вече не приема молби за предоставяне на политическо убежище.

Дълго време изглеждаше, че ЕС не забелязва проблемите, възникнали с миграцията на милиони цигани от Източна Европа. Едва неотдавна Европейската комисия свика най-сетне специална „циганска“ среща на върха. Откривайки я председателят на ЕК Барозу призова държавите да дадат на циганите „реален шанс“ за интеграция в европейското общество. Веднага обаче направи уговорката, че Брюксел не може да реши всички проблеми, които изникват на отделни места.

Форумът набеляза три насоки за интеграция: образователни програми за децата, помощ в търсенето на работа и създаване на условия за излизане от „сянката“ и започване на свой бизнес, обучение по мениджмънт и отпускане на микрокредити. Само дето ЕС засега не е успял да намери средства за циганите: налага се да спасяват ту гърците, ту еврото… С една дума, полицейският вариант за решаване на проблема, предложен от Саркози, засега явно е по-актуален от интеграционните инициативи на председателя на Европейската комисия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.