Германия срещу проекта за мегажелезница „Щутгарт 21“

Строителните работи едва започнаха, а Щутгарт (Югозападна Германия) вече се тресе от протести срещу един от най-големите в Европа градоустройствени и транспортни проекти. В петък вечерта около 30 000 души протестираха в столицата на провинция Баден-Вюртенберг срещу колосалния проект „Щутгарт 21“ на стойност 7 милиарда евро за период от девет години, съобщиха организаторите на демонстрациите.

„Щутгарт 21“ предвижда изграждането на 16 тунела, 18 моста, 60 километра път, три нови гари, както и скриване под земята на част от централната гара и релсовия път. Целта е Щутгарт да се превърне в един от основните възли на железопътния транспорт в страната, през който ще минават високоскоростните влакове от Париж до Братислава през Страсбург и Виена – високоскоростна линия с обща дължина от 1500 километра.

Проектът е ключов за провинция с 10 милиона жители, в която са базирани промишлени гиганти като „Даймлер“, „Порше“ и „Бош“, а също и широка мрежа семейни предприятия, изнасящи продукцията си в страни от цял свят. В района на Щутгарт живеят близо 2,5 милиона души, уловени в капана на задръстванията от сутрин до вечер, обяснява за АФП говорителят на „Щутгарт 21“ Волфганг Дрекслер. „От 20 години тук не е имало голям строителен проект“, добавя той.

„Щутгарт 21“ обаче има и много противници, предприели поредица акции от началото на строителните работи този месец. Те критикуват цената, разрушаването на част от сегашната гара, датираща от епохата между двете световни войни, дългосрочните вреди за града и се съмняват, че проектът ще увеличи железопътния трафик толкова, колкото се очаква. „Хората се чувстват разколебани“, казва Франк Дворшак, 54-годишен директор на лицей. „Когато мога, участвам в протестите със семейството си. Малко по малко те се разрастват“, отбелязва със задоволство той.

От 1995 г. насам нагласите претърпяха обрат: при приемането на плана, чийто замисъл е да освободи наземно пространство за паркове и жилищни проекти, повечето граждани го одобряваха. Продължавам да съм убеден в ползата от него“, каза в интервю вчера изпълнителният директор на германските железници „Дойче бан“ Рюдигер Грубе.

С оглед предвидените за март догодина регионални избори „Щутгарт 21“ може да се превърне в основна тема в кампанията на социалдемократическата и зелената опозиция, която иска да свали консервативно-либералното правителство на Християндемократическия съюз (ХДС) и Свободната демократическа партия-либерали (СвДП), подкрепящо канцлера Ангела Меркел.

Отвъд този конкретен проект експертите са единодушни, че германската железопътна мрежа е в окаяно състояние. Във Франция високоскоростният влак взема разстоянието от Париж до Лион за по-малко от два часа, но на влака по линията Хамбург-Кьолн е необходимо два пъти повече време при същата дистанция. Придвижването с кола не е по-бързо, така че германците обикновено вземат самолет.

Във федералната държава с множество големи градове високоскоростните влакове „Интер сити експрес“ (ICE) спират на много повече места, отколкото влаковете TGV във Франция, обяснява Кристиан Бьотгер, експерт по транспорта към берлинския Университет за приложни науки (технико-икономическия институт в Берлин, HTW).

Процесът на планирането в Германия е по-бавен, тъй като градовете и провинциите използват даденото от финансовите им правомощия влияние за насочване на проектите, като отказват да се лишат от дадена влакова връзка или настояват за гара в центъра на града, подчертават експертите. Не бива да забравяме и влиятелното автомобилно лоби, което усложнява замисъла за зелена Германия, добавя Бьотгер. „Шейсет процента от германците изобщо не ползват обществени транспорт и едва ли ще можете да спечелите изборите, ако ги настроите враждебно“, допълва той.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.