Иран ще използва АЕЦ „Бушехр“ като щит

в. Утро

Атомната централа в Бушехр. Снимка: Атомекспортстрой

Иран спечели голяма атомна победа, когато започна пускането в експлоатация на АЕЦ „Бушехр“, изградена от руски специалисти на брега на Персийския залив. От ноември централата ще подава ток към иранската национална електроенергийна мрежа.

Нека припомним, че АЕЦ „Бушехр“ има дълга история. Строежът бе започнат от германци през 70-те, но след ислямската революция в Иран те спряха да работят по проекта. През 90-те нещата бяха поети от Русия. Договорът за милиарди с Техеран даде на руския атомен отрасъл възможността да оцелее в онези бедствени времена. На финалния стадий обаче строителството започна да буксува – главно по политически причини. Пускането бе отлагано няколко години. Не е лесно да реализираш атомен проект в държава, срещу която постоянно се въвеждат все нови санкции заради ядрената й програма. А и нашите партньори също не се държаха безупречно.

При все това Русия и Иран неуморно изтъкваха, че АЕЦ „Бушехр“ е изцяло мирен проект, осъществяван под строгия контрол на МААЕ, и че теоретично той премахва нуждата Иран да дообогатява уран на своя територия – през близките десет години Русия ще зарежда иранската АЕЦ и ще връща обратно отработеното гориво. „Бушехр“ се предвижда да стане и първата лястовичка на иранската ядрена енергетика: президентът Махмуд Ахмадинеджад заяви, че Иран ще има нужда от близо 20 подобни централи.

Мнозина експерти с право си задават въпроса защо е притрябвал мирният атом на страна, която разполага с гигантски запаси от газ и петрол. За Иран е много по-лесно да развива въглеводородна енергетика и да не си докарва международни проблеми. Не бива обаче да забравяме, че атомният отрасъл отваря път за развитие на науката и технологиите. Освен това наличието му силно облекчава създаването на ядрено оръжие.

Защото независимо от миролюбивите уверения на Техеран, не е изключено да има вратички за „източване“ на мирния атом във военната сфера. Това сочат продължаващата дейност за обогатяване на уран, новите ирански разработки във военната сфера и риториката на държавното ръководство.

Само ден след тържествените прояви в Бушехр властите в Техеран представиха нова военна разработка – безпилотен бомбардировач, който може да носи четири крилати ракети, включително с ядрени бойни глави. Малко преди това бе приета на въоръжение балистичната ракета „Киам-1“. Иранският президент заяви тези дни, че държавата му трябва да стане „отбранителен чадър за всички свободолюбиви народи“. Просто се натрапва аналогията с американския „ядрен чадър“.

Държавният департамент наистина заяви, че пускането в действие на АЕЦ „Бушехр“ не застрашава режима на неразпространение, но Израел протестира пред Иран. В експертните среди се изказват опасения, че занапред Иран ще се държи още по-предизвикателно. Говорителят на иранското външно министерство Рамин Мехманпараст заяви пред агенция Ирна, че ядрената дейност на Иран ще се развива сега „с по-стремително темпо“.

Същевременно отсега нататък АЕЦ „Бушехр“ ще служи като щит на Иран. Защото, откакто централата бе заредена с ядрено гориво, всяка силова операция срещу Техеран ще носи извънредно големи рискове. Каквито най-вероятно не биха поели нито Израел, нито дори САЩ. Може би тъкмо затова президентът Ахмадинеджад заяви неотдавна пред Ал Джазира, че не се страхува от американска атака. Тъй че шансовете да бъде осъществена иранската ядрена програма, включително нейният хипотетичен военен компонент, оттук нататък нарастват още повече – въпреки всички международни санкции.

Ако има нещо, способно наистина да спре развитието на иранския ядрен отрасъл, това е пазарната конюнктура. Защото Техеран съвсем не е оригинален – навсякъде, особено в развиващите се страни, днес се развихря бурен интерес към мирния и не твърде мирния атом. Стига да споменем само Индия – Делхи планира изграждане на 34 реактора в 8 АЕЦ, които да увеличат тройно мощността на индийската ядрена енергетика. Дори Европа, силно наплашена от Чернобил, постепенно реабилитира мирния атом. Германия удължи срока за експлоатация на 12-те АЕЦ, които й остават, нищо че дните им бяха преброени навремето от канцлера Шрьодер. Прагматичката Ангела Меркел реши засега да не ги затваря, а да ги обложи с допълнителен данък. Очаква се той да носи на хазната по 2,3 милиарда евро всяка година.

Колкото до общия брой на реакторите в цял свят, по данни на руската държавна корпорация „Росатом“ те са около 440, а до 2030 г. ще станат с 50 на сто повече. Бедата е, че точно тогава запасите в повечето уранови находища ще започнат да се изчерпват. След само няколко години растежът на добива ще започне да изостава от темповете, с които се строят нови реактори. И в крайна сметка ще се стигне до остър дефицит на ядрено гориво, с който ще се сблъскат най-напред държавите с „вносна“ ядрена енергетика. Включително Иран. Но дотогава Ислямската република със сигурност ще е станала щастлив притежател на „чадър“ и няма да усети кризата в ядрения отрасъл като твърде силен удар.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.