1001 открития – науката из земите на мюсюлманите

Асошиейтед прес

От поколения насам произведението „1001 нощи“ помага на Запада да си изгради представа за мюсюлманската култура. Сборникът с приказки описва един екзотичен свят на хареми и летящи килими, Синбад и чудовища, Аладин и джинът, Али Баба и 40-те разбойника.

Сега една изложба за откритията на мюсюлманската цивилизация се опитва да хвърли светлина върху това, което организаторите на мероприятието казват, че е забулен в мрак период от историята – „Златен век“, по време на който откритията в сферата на инженерството, медицината и архитектурата са положили основата на развитието на Запада от Ренесанса до съвремието. Подобно на заглавието на сборника с приказки, изложбата е наречена „1001 открития: Запознайте се с ислямското наследство в света“.

Изложбата има за цел да бъде научна без политически или религиозни нюанси. Но силният отклик на много млади мюсюлмани показва жаждата за културна гордост на фона на съвременните противоречия и съмнения между Запада и мюсюлманските държави. „Първоначално изложбата беше насочена към хората от Запада. Но разбрахме, че когато я разгледат хората от мюсюлманския свят, те се въодушевляват, особено младите хора, които търсят своята идентичност“, казва Салим Ал-Хасани, организатор на базираната във Великобритания изложба и преподавател по машинно инженерство в университета в Манчестър.
Става въпрос за майсторска продукция, която започва с филм, изобразяващ Хари Потър чрез спечелилия Оскар актьор сър Бен Кингсли като мистериозна фигура, която прогонва трима скептично настроени студенти от библиотеката с предубеждения за миналото.

В центъра на изложбата е копие на часовник „слон“, символизиращ многокултурната същност и пионерството на съвременната автоматика и роботика. В часовника е използвана гръцка технология, която черпи енергия от водата, както и фигурите на индийски слон, египетски феникс, персийски килим, китайски дракони и мъже с арабски одежди. Часовникът е бил проектиран от мюсюлманския инженер Исмаил Ал Джазари от днешна Югоизточна Турция преди 800 години. Други титани в иновациите през този период от 1000 години, започнал през 7 век, са лекарят Ал-Захрави, чиито открития формираха европейската хирургия, както и Фатима Ал-Фихри, чийто институт за многостранно обучение, без ограничения в пола, постави основите на модерния университет.

„Съществува разбиране, че ислямът е изостанал и с нищо не е допринесъл за световната наука“, казва посетителката на изложбата Сюле Седа Тезер, която е била особено приятно изненадана от високото женско присъствие сред експонатите. „Западът има фобия от исляма. Мисля, че се прави опит да се заличи тази фобия и да се изградят по-тесни връзки между Изтока и Запада“, каза тя.

Страницата във Фейсбук под заглавие „1001 открития“ със своите 40 000 последователи подкрепя нейния ентусиазъм. Сред съобщенията са „Елате в Алжир!“ и „Чакаме ви в Дамаск“. Абдул-Кареем Андеджани от Саудитска Арабия пише: „Някога ще дойдете ли да откриете изложбата в Риад? Моля ви? Искам да разбера повече за собствената си история. Смятам, че е изключително важно да се гледа назад във времето, за да си спомним това, което сме забравили.“

Изложбата съдържа интерактивни елементи, целящи да привлекат вниманието на децата, както и изследвания в областта на оптиката, музиката и алгебрата от мюсюлманската цивилизация, която някога е обхващала части от Европа и е достигала чак до Китай. Представлява интерес експонатът на летящата машина на Абас ибн Фирнас, който конструирал устройство с крила в района на Кордоба в Испания и успял да полети за кратко преди да се нарани. Столетия след това Леонардо да Винчи е работил върху собствените си летателни модели.

В Истанбул поне 6000 души дневно, а през уикенда двойно повече, посещават изложбата, намираща се пред някогашната византийска църква „Света София“ в близост до легендарната „Синя джамия“, построена по времето на Османската империя. Изложбата съвпада със свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Изложбата е отворена за нощни посещения до 3 ч. сутринта и е безплатна. Проектът е разработен от група учени от базираната във Великобритания Фондация за наука, технологии и цивилизации. Финансирана е от фондация Джамиил, британска благотворителна организация, свързана с Абдул Латиф Джамиил ООД, дистрибутор на автомобили „Тойота“ в Саудитска Арабия.

Изложбата постигна успех в Научния музей в Лондон в началото на годината, а на 5 октомври веднага след като приключи седем седмичния си престой в Истанбул ще отиде в Научната зала в Ню Йорк. Изложбата пристигна в Турция набързо, след като премиерът на Турция Реджеп Таийп Ердоган я видя в Лондон и каза, че много иска да й бъде домакин. „Беше направен опит да се наложи една история, която е прескочила от антична Гърция директно към Ренесанса“, каза Ердоган на церемонията по откриването миналата седмица. „По-късно някои западни учени направиха достойното за похвала усилие да признаят приноса на ислямската цивилизация за историята на науката,“ добави той.

Ердоган ръководи ислямско ориентирано правителство, което ограничи значително властта на традиционните светски елити. Той също така се опитва да събуди спомените за Османската империя, чиито опити за прозападна реформа не успяха да предотвратят нейния крах в началото на 20 век. Ехзан Масуд, автор на „Наука и ислям: история“ и издател на изследователски политически бюлетин във Великобритания, каза, че научните открития из мюсюлманските земи са започнали да западат, когато ислямските империи са започнали да стават слаби и бедни, а западните колониални сили са засилвали влиянието си. „Би било честно да кажем, че историята се пише от победителите. Разбираемо е, че западните нации трудно могат да започнат да отдават заслуженото на хората, които са победили“, казва Масуд.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.