Парадоксалното мислене на парадоксалния българин
31 Август 2010
Читателят навярно ще се запита: кой парадоксален българин? Моят отговор е: всеки.
Вероятно наистина не е резонно човек да определя цяла една нация като парадоксална. Най-малкото защото се получава оксиморон: априори се приема, че нацията е общност от хора, приели определени правила за общо живеене, от които възникват и определени права и задължения – и които позволяват всеки гражданин на съответната нация да живее нормално, без да пречи на другите и без другите (и на първо място държавата!) да му пречат.
Сиреч – нацията е инструмент, който подрежда хаоса и “изправя” обществените парадокси от всякакъв порядък. Да забелязвате нещо подобно у нас? Аз не. Пречим си един на друг, доколкото можем (а държавата пречи на всички) – и парадоксите са наше битие.
Битието – както твърдеше навремето марксизмът – било определяло съзнанието. Истината е точно обратната: съзнанието определя битието. Няма как да не живееш сред парадокси, ако имаш парадоксално съзнание. Нека обаче приемем за миг, че един призрак основателно е бродил из Европа и брадатите писачи на неговия манифест са били прави: битието определя съзнанието. Веднага възниква един много особен въпрос: а какво битие предполага едно – очевидно налично – шизофренно раздвоено масово съзнание?
Отговорът едва ли ще бъде свързан с едно подредено, систематично регламентирано битие, в което всеки познава правата и задълженията, спазва ги и участва в тяхното общо ставане. Много по-вероятно е прочее шизофренното масово съзнание да е “определено” от шизофренно битие. И наистина е така – като е достатъчно да прегледате кой да е сутрешен вестник, за да се убедите в това.
Подозирам яростните възражения: българинът не е шизофренно раздвоен; напротив, здравомислещ е. Ето прочее плодовете на неговото здравомислие, демонстрирани от проведеното през май проучване на “Евробарометър”.
Според него българинът живее зле – ама много, много зле. На пръв поглед положителен за менталното българско здраве резултат. Вярно е – зле живее, нищо, че му се падат повече луксозни лимузини на глава от населението, отколкото примерно в Германия. Но вижте парадокса: 94-95% от българите са оценили като лошо състоянието на националната си икономика и заетостта. Това е стойност, която предполага най-черноглед песимизъм. Нищо подобно обаче!
Българинът се оказва глобален оптимист – той е всъщност песимист само спрямо собственото му дередже – и този песимизъм е константен. В никакъв аспект не му хрумва, че тъй черното и безнадеждно състояние на нещата може да се оправи със собствените му две ръце – не, това наистина не е за нас. Виж – другите да ни “оправят” – това може, и в това верваме твърде охотно. Вярата в светлото бъдеще, утвърждавана като основен социален ориентир при социализма, се оказва вечна и ненарушима като българо-съветската дружба.
Ако преди тази вяра се крепеше върху комунизма (който, както ни учеха в училище, щял да настъпи през 1980 г. – и тогава всичко, гевреците например, щели да бъдат без пари), то сега тази вяра се крепи върху Европейския съюз – който де факто е експорприирал мястото на комунизма в българското самосъзнание. И затова – при тоталния песимизъм спрямо състоянието на икономиката ни, ние вдъхновено вярваме в глобалното светло бъдеще: например в перспективите за развитието на европейската икономика.
У нас 42% я смятат за добра, докато в ЕС и се доверяват едва 22%. В още по-глобален аспект е същото: в България 39% очакват подобряване и 6% влошаване в света. За сравнение – в ЕС подобряване очакват 23%, а влошаване – 30%. И като капак на всичко – българинът вярва и в социалните перспективи на живота в ЕС: например повече от половината (55%) европейци смятат, че на трудовия пазар тепърва предстои най-лошото, докато българските песимисти са едва 30%.
Изводът? Бидейки песимисти, ние проявяваме своя реализъм – защото наистина живеем зле (по-скоро неподредено, отколкото зле, но тази категория на социалния живот е трудно разбираема за редовия българин). За сметка на това сме оптимисти спрямо общността към която принадлежим – към ЕС.
Живеейки най-зле, сме най-големите оптимисти в самата общност. Следователно: не разбираме ЕС като наш общ дом – разбираме го като пътеводна звезда, която ни води през урвите и джендемите на кризата – и чиято светлина трябва да следваме безкритично и неотклонно, ако искаме все пак да излазим на някакъв читав бряг.
И следователно българинът, бидейки член на ЕС, всъщност не живее там. Обитава някакво свое си, паралелно и парадоксално пространство – но е доволен, че има кой да го води и насочва, кой да му казва кое е добро и кое зло, кой да му бъде идеал – като въпросният идеал в лицето на ЕС е съзерцаван по начин, който го прави достижим точно толкова, колкото и светлия комунизъм.
И най-накрая – още по-следователно и още по-парадоксално: българинът живее в миналото (чрез материалното си дередже, което не отговаря на вече достигнатия от държавата му европейски статус) и в бъдещето (чрез копненията си за утрешния ден, гледан по стар инстинкт през розови очила). В това самосъзнание днешния ден липсва. Настоящето просто не е за него.
Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com
 |
|
Питието определя съзнанието. Такава е била началната мисъл на въпросният брадат философ, от която с малко усилие е стигнал до извода, че ще му трябва и мезе и маса и стол и жилищно уединение, с което твърдо е определил:"Битието определя съзнанието. Естествено всичко до тук в шеговита форма. Но наследниците на комунизма познават и ползват добре този закон.За това тук се получава антипазарна икономическа политика.Умишлено се държи населението в мизерно за 21-век състояние за да бъде послушно и безволево. Най-мирният и доста приемлив протест на населението е емигриранито.До като има условия.А те вече намаляват.В същото време намалява физически активното население.Пространството незабавно се запълва с ниско образована, агресивна, безкултурна маса от която държавата като цяло потъва.
Адмирирам сериозният и професионален тон на професионалния автор. Много яд събра българският гражданин и това беше целта на управляващата БКП/БСП класа. Да ни направи ядовити, първични, апатични, примитивни. И успя. Но ние, които желаем да общуваме помежду си и от това зависи и съвместното ни живеене, сме длъжни да бъдем сериозни, изразяващи се правилно. комуникацията служи за изчистване на понятия и съвместяване на морал, чрез обмяна на мнения. Затова, ползването на комуникацията съвестно, ще ни донесе удовлетворение от общуването и полза от това. Г-н Едвин Сугарев, когато тонът Ви е безпристрастен, въпреки, че Вие не сте безпристрастен и точно в това е силата на писането Ви, пораждате у мен доверие и ме карате да чета открай докрай написаното от Вас. Ще сам щастлив, да мога да разчитам много време на премерени и думи, които тежат безспорно на своето място. България има нужда от успокоение и повеждане към правов ред, креативност и изчистване на понятията.
Между другото - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82 -Комунистическият манифест е както и Теория на вероятностите и доста други научни доклади, тъкмо 16 страници. - http://www.new-civilization.hit.bg/manifest.html - Манифести в света има поне 500 сериозни и още хиляди детски забавления. Ето един сериозен манифест - Митнически манифест - http://info.mitnica.com/index.php?p=mm - Манифестът представлява ЗАЯВЯВАНЕ на твърда позиция. Много хора по света в много различни ситуации имат основания да заявяват твърда позиция. - http://www.google.bg/#hl=bg&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82&aq=f&aqi=g10&aql=&oq=%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82&gs_rfai=&fp=be2422cf0b41d9ef - Колкото до Маркс, в предговора си към Капиталът, той пише, че Комунистическият манифест е бил плод на революционните настроения на академичната общност в младостта му. И че не би го написал втори път, защото е младежка работа. Всеки, който се впечатлява от манифести, не е достигнал своята отговорна зрялост и се чувства мощен, но нищожен и поради това има нужда да се заяви категорично пред света. Това е ясно и понятно. Маркс и Енгелс нямат никакво отношение към това, че светът е първо-сигнален и от 16 страници може да направи световна война. Произведенията на Енгелс и на Маркс са буквално увлекателни, защото много рядко, изключително рядко се срещат така бистри умове, които изказват диалектиката (взаимовръзките) в природата по така прост и разбираем начин. Робуване на изкуствени митове е пренебрегването на гениалността на ...още
тези двама световни стожера на мисълта и евристичната наука. Препоръчвам самолично и горещо на всеки, който се счита за пораснала личност, да прочете произведенията на Енгелс и на Маркс. защото без тях, няма как да стигнете до философиите на 20-ти и на 21-ви век. Базата на новия свят са Енгелс (защото описва рода и семейството) и Маркс (защото описва глобалната същност на обществото). Западният свят ги изучава и прилага старателно, като направи източния свят на луд, да ги отрече напълно и машинално.
Писано, както обикновено, на пияна глава. Сугарев се върна от Монголия заедно с навиците си.
Ако българите се сравнят с останали балкански страни, ще разберат, че България никак не е бедна материално. Бедна е духовно. НО те се сравняват единсвтено с Холивудските герои, без в детското им съзнание да узрява мисълта за някаква ценностна система.
Не съм почитател на Сугарев,но съм размишлявала по проблема за битието и съзнанието и съм стигнала до същия извод.Ако нашето съзнание беше различно,и нашето битие щеше да бъде.
ако се сравняваме със сомалия наистина не сме чак толкова бедни.
какви могат да са тези хора,които са си казвали,че трябва да се учи,за да не се работи (или,които са си кръстили планинския връх с името на най-гениалния си поет)(или,хора които се отказват от майчиния си език:пример ли:ами ето го горе:нашия човек ни говори за @комуникации@);това не са парадоксални хора,съвсем друго са те;аз съм ви ясен,това съм
първичността на битието или тази на съзнанието, дефинира основния въпрос на философията - остроумно перефразиран в пъвичността на яйцето и кокошката/ отговорът му определя авторите на една или друга теза, като материалисти или идеалисти/ той не е спорен и не може да предизвиква спорове във философските среди/ просто бележи нечия гледна точка/ така е от античността насам/ а умници ала-цукерман бол/ особено из балканите/ те са повече и от парадоксалните балканци/ интересното е че всички до един свалят до нивото на сандалите си, доказаните умове и се надигат на пръсти, за да са по високо от това което сами на себе си не са в състояние да си обяснят
Съзнание- къде го бе Едвинееее...!? Тук само муфтата е от значение - от манго до депутата. Ей затова си ни е дереджето такова. Втората пичина е, че задълженията никой, ама никой не ги спазва, а виж за правата вием като вдовица за Х.. Трето аршина в ръцете на нашите съдии е различен за различните.
Мъдри са били древните ,които са установили ,че битието определя съзнанието.Я си помислете например,ако вие сте се родили в едно циганско семейство,в една барака ,какво съзнание щяхте да имате.Има огромна разлика от това къде си се родил,в каква среда си отраснал.Иначе има много редки случаи,да се родиш в нищета и да изплуваш до някакви върхове.Така че битието определя съзнанието.