„Солидарност” – стачката, която разтърси Кремъл

Лех Валенса, основателят на „Солидарност“ и бивш президент на Полша. Снимка: Ксиамзиус

Преди 30 години един синдикат обърна Комунистическата партия в отстъпление, което беляза началото на края на съветска Европа, пише британският в. „Индепендънт”.

Преди 30 години обикновените хора отправиха предизвикателство към въоръжена диктатура и победиха. На 31 август 1980 г.

стачкуващите в корабостроителницата „Ленин“ в Гданск принудиха комунистическите власти на Полша да подпишат с тях споразумение, което им даде право да учредят свободен и независим синдикат, гарантира освобождаване на политически затворници, плуралистични и нецензурирани медии и правото на стачка.
За броени дни други стачни комитети из цяла Полша извоюваха подобни условия от партийните си шефове. Скоро всички местни споразумения се сляха в едно обхващащо цялата нация движение, което до края на годината имаше 9 милиона членове, припомня „Индипендънт“ раждането на „Солидарност“.

За патриотичните поляци славата на „Солидарност“ е, че синдикатът е нанесъл смъртоносна рана на цялата съветска империя. Революциите от 1989 г., които свалиха комунизма и обединиха Европа „започнаха в Гданск“, казват те. Други не са съгласни. Покойният Тони Ют в книгата си „След войната“ (Postwar) пише: „Комунизмът беше въпрос на власт, а властта беше не във Варшава, а в Москва. развитията в Полша бяха разтърсващо въведение към разказа за краха на комунизма, но си оставаха странично явление. Истинската история беше другаде“ (т.е. в действията на Михаил Горбачов), отбелязва „Индипендънт“.

Това обаче е само наполовина вярно. Полският комунизъм започна да умира през август 1980 г. Рано или късно поляците щяха да избутат трупа му встрани и – дори само за да спасят нацията от хаос – щяха да установят нещо като демократична държава. Москва и комунистическите съседи на Полша тогава щяха да са изправени пред избора между рискуване на европейска война за Полша и допускане на разпада на цялата съветска империя. Величието на Горбачов беше в това, че той гарантира, че разпадът протече през кръвопролития, пише вестникът.

„Поколението на Солидарност“ поглежда към миналото със смесени чувства. Сред тях обаче не присъства съжалението. Ако „Солидарност“ не беше дал на милиони хора увереността, че като стоят единни могат да променят всичко, Полша през 2010 г. щеше да прилича повече на Украйна – ужасяваща каша от разбити надежди и мръсни политически борби за власт. Вместо това Полша е стабилна европейска демокрация, чиито граждани често са гневни и им е додеяло, но никога не са пасивни, отбелязва изданието.

Децата на тези, които се бориха и страдаха преди 30 години, отраснаха с мита „Солидарност“. Той не изглежда да има много общо със света, в който живеят сега. Те обаче са наследили инстинкта на протеста и противопоставянето, който произлиза от онова прозрение през 1980 г. какво могат да постигнат хората заедно, пише вестникът.
„Индипендънт“ завършва статията си с думи на журналиста Яцек Заковски: „За мнозина от нас този мит е доказателството, че си струваше да си се родил. Ние дадохме нещо на света. Благодарение на „Солидарност“ няколко милиона души в Полша могат да разсъждават над това, че са направили нещо огромно, и то не само за самите себе си. Няма много такива поколения в човешката история.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.