Чавизмът и социализмът на 21-ви век

Президентът на Венецуела Уго Чавес отива с червен фолксваген „Бийтъл” в Каракас на 5 май т. г. да се запише официално за член в сформираната от него Обединена социалистическа партия на Венецуела. Снимка: Ройтерс

Президентът на Венецуела Уго Чавес често е герой на световните медии. Най-често го оценяват като популист. Настоящата статия дава по-различна гледна точка за Чавес. e-vestnik ще публикува и други мнения за него, тъй като е един от най-екстравагантните политици на 21 век, за когото се говори, че ще наследи Фидел Кастро.

Джулия Бъкстън
0905-opendemocracy_logo.gif

Радикалният проект, ръководен от Уго Чавес във Венецуела, не може да бъде разбран през изкривения поглед на заклетите му противници. Това е политиката на бъдещето, с еманципация, участие на народа в управлението и всенародн а подкрепа.

За външен човек е трудно да разбере Венецуела или президента на страната Уго Чавес. Ако вземете някой брой на Financial Times , на Economist, Independent, Wall Street Journal или на New York Times, ще видите ужасяващ образ на „празнодумен демагог” (по думите на бившия британски министър по европейските въпроси Денис Макшейн) и антисемит, който, докато разрушава икономиката на страната, е завладял сърцата и е спечелил подкрепата на много ирационални бедни хорица.

Растящата „авторитарност” във Венецуела кара САЩ да влагат все повече пари в NED – National Endowment for Democracy – Националният фонд за демокрация, предвиден за „подкрепа на демокрацията”. „Заплахата за сигурността”, която представлява Венецуела, принуди администрацията на Буш да създаде дори специална разузнавателна комисия.

Бегъл поглед върху докладите на Inter American Press Association или на финансираната от NED Репортери без граници показва, че там свободата на словото е под заплаха, а човешките права се нарушават всекидневно.

Основен обект на унищожителна критика обаче са т.нар. misiones – обширният пакет програми за социална политика на венецуелското правителство. Критиците ги описват като клиентелистки ход и ги приемат за признак за фискална разточителност и/или неустойчива инициатива за благоденствие, която създава култура на зависимост. Според тях тази програма за 6 милиарда долара няма възвръщаемост в бъдещето.

Поглед от Венецуела

Коренно различна е реалността, очертана от проучванията на общественото мнение, резултатите от изборите и от статистичеката информация „на терен”. Уго Чавес беше преизбран за президент през декември 2006 г. с 1,7 милиона гласа повече, отколкото събра на предишните избори през декември 1998 година. Проучване на Datanalisis от март тази година показва, че 64,7% от венецуелците се отнасят положително към служебните постижения на Чавес. Още повече, че повечето от тях са оптимисти и сигурни в бъдещето си и подкрепят новата институционална и конституционна рамка, установена от правителството.

Според изследване на Latinobarometro процентът венецуелци, доволни от политическата система се е увеличил от 32% през 1998 година на повече от 57%. Те са политически по-активни от гражданите на всички други изследвани държави – 47% дискутират редовно политически теми (срещу средно ниво в региона от 26%), а 25% са активни членове на политически партии (средното ниво в региона е 9%). 56% са убедени, че изборите в страната са честни (средното ниво в региона е 41%), а заедно с уругвайците те изразяват най-високо процентно доверие в изборите като най-ефективно средство за подпомагане на промените в страната (и в двете страни процентът е 71, като за цяла Латинска Америка е 57).

 Уго Чавес говори пред журналисти в Каракас на 5 май, когато стана член на Обединената социалистическа партия на Венецуела. Снимка: Ройтерс
Уго Чавес говори пред журналисти в Каракас на 5 май, когато стана член на Обединената социалистическа партия на Венецуела. Снимка: Ройтерс
 Уго Чавес говори пред журналисти в Каракас на 5 май, когато стана член на Обединената социалистическа партия на Венецуела. Снимка: РойтерсПрезидентът на Венецуела Уго Чавес отива с червен фолксваген „Бийтъл” в Каракас на 5 май т. г. да се запише официално за член в сформираната от него Обединена социалистическа партия на Венецуела. Снимка: РойтерсЧавес показва на журналисти книга на идеолога на комунизма Карл Маркс в Каракас на 5 май. Снимка: Ройтерс
Уго Чавес се готви да хвърля топката в бейзболен мач в Каракас на 5 май. Снимка: Ройтерс
Чавес говори пред журналисти на 5 май. Снимка: Ройтерс
Чавес поздравява своя привърженици в Каракас на 5 май. Снимка: РойтерсЧавес приветства събралите се на пристанището Ла Гуайра на 9 май. Снимка: Ройтерс
Чавес (вдясно) позира за снимка с президента на Гамбия Яйя Джаме в Каракас на 7 май. Снимка: РойтерсПрезидентът на Венецуела (вдясно) се усмихва по време на посещението си на аржентинския тренировъчен кораб „Либертад” в пристанището на Ла Гуайра близо до Каракас на 9 май. Снимка: Ройтерс

Икономиката на Венецуела е в разцвет, и въпреки чувството за антагонозъм, страната продължава да бъде вторият по значение регионален партньор в търговията на северна Америка и дванадесетият по значимост в целия свят. Има кипящи от енергия медии на новата общественост, а също така войнствени и антагонистични частни медии, контролирани от опозицията (въпреки често излъчвания диспут, който се разрази през януари 2007 г. за лицензирането на опозиционната Radio Caracas Television (RCTV).

Колкото за misiones, близо три четвърти от венецуелците получават под някакъв вид спонсоринано от държавата здравеопазване, образование, жилищно или хранително подпомагане. Има тенденция за намаляване на бедността и на крайната бедност и дори Световната банка призна, че „Венецуела постигна съществено подобрение в борбата с бедността.”

Уго Чавес говори на митинг в Каракас. Призидентът се радва на огромна обществена подкрепа. 64,7% от венецуелците са „за“ неговите реформи. Снимка: Ройтерс

Въпреки че критиците гледат подозрително на данните за намаляването на бедността – по презумпцията, че високите цени на петрола след 2003 година трябва да са довели до неизбежното намаляване на бедността през 2006-та – намалението, постигнато за момента, е значително постижение. Още повече, че Чавес наследи катастрофалните за икономиката последствия от предизвиканите от опозицията стачки през 2001 и 2002 година. Той трябваше да се справи с историческото отсъствие на държавни институции, способни да осигурят благосъстоянието на народа. Според проучване на Datanalisis от март 2007 г., действията на правителството по отношение на образованието, прехраната и здравеопазването получават високи нива на одобрение (съответно по 68,8%, 64,7% и 64,2%). За да придаде човешки образ на картината, изследване на Latinobarometro за отношението към страната в региона показва, че Венецуела (заедно с Бразилия) е считана за най-приятелската страна в Латинска Америка.

Дали тази информация е пример за наивна „солидарна журналистика” или опит да се затвърди новият „мит” за страната от някой, който не е директно обвързан с резултата?

Проницателен поглед отвътре

Уго Чавес държи реч на 1 май. Снимка: Ройтерс

Всички ние, по един или друг начин, директен или индиректен, сме обвързани с политиката във Венецуела. Това, че гражданите й възприемат демокрацията коренно различно от външните действащи лица като САЩ и техният NED, е показателно и важно. Тази разлика има нужда от сериозна дискусия, не на последно място и за да покаже защо американската „подкрепа за демокрацията” се оказа толкова контрапродуктивна, защо антиамериканските настроения са така доминиращи и защо поддържаните от NED групи са така ругани във Венецуела. Ако misiones осигуряват подобрението в благосъстоянието и намаляват бедността, тогава те са достойни за подробно проучване. Ако има уроци, които могат да бъдат научени от един, някои или от всички misiones, те не трябва да бъдат загърбвани само заради предразсъдъците към Чавес или да бъдат критикувани, за да бъде делегитимирано правителството му.

Балансираната преценка е особено необходима сега, когато след президентските избори от декември 2006 година Боливарската революция набира скорост.

Към социализма на 21-ви век

След победата през декември 2006 г. Чавес разкри плановете си да разшири революционния дневен ред на правителството. Централна за този процес е концепцията за „петте двигателя”, които ще отведат страната до модела на „социализма на 21-ви век”. Идеята за социализма на 21-ви век, различен от „неуспешните” марксистки експерименти на 20-ти век, беше очертана за пръв път от Чавес през 2005 година. Той е строго национално профилиран – отговаря на социалното и икономическо състояние на Венецуела. Неговото избистряне отразява еволюцията в мисленето на Чавес, (различна от първоначалната позиция, екзалтирала Тони Блеър и от политическите идеи на т.нар. „third way”) и е насочен към нов набор „социалистически” идеи, които наблягат на сътрудничеството, участието и организацията.

Петте двигателя включват: законодателни правомощия за изпълнителната власт – като средство за реформи в институционалната и икономическа рамка на държавата; конституционна реформа; образователна реформа; разширяване на колективната власт и създаване на нова геометрия на властта, която трябва да увеличи отговорностите и политическото значение на комуналните съвети.

Комуналните съвети са жизнено важен елемент от революционните промени и планираното преструктуриране на държавата и конституцията. За да създаде нов модел на „демокрация на участието” (participatory democracy) и да отговори на рязкото увеличаване на социалната активност в страната след 1999 година, правителството експериментира с различни организации. През 2006 г. беше прието законодателство, което призна комуналните съвети като принципна форма на политическо обединение. Те допълват и съгласуват многобройните мрежи от социални организации, които осъществяват социалните програми (misiones). Съветите отговарят за редица дейности, извършвани от организации като комитети за водата, комитети за земята, здравни комтети, части за изборна борба и групи за вътрешно развитие. Управляват се от граждански обединения, а финансовата им дейност се наблюдава чрез публични финансови ревизии.

Към края 2006 г. в цялата страна имаше 16 000 комунални съвета. Чрез финансова инжекция от 5 милиарда долара за 2007 г. правителството има намерение да ги увеличи на повече от 25 000 и да им позволи да станат новото „око” на политическата власт, което да гарантира радикален, насочен от дъното нагоре поглед, който да балансира националното правителство.

Обединена социалистическа партия на Венецуела

Успоредно с въвеждането на „петте двигателя”, Чавес очерта контурите и на новата Обединена социалистическа партия на Венецуела (ОСПВ). Нейната цел е да съгласува работата на алианса Chavista, съставен от 24 политически организации и многобройните групи избиратели, които подкрепят правителството. Новата партия беше изграждана повече от девет месеца чрез широки обществени консултации, водени от 70 000 основатели (30 000 от тях вече се бяха заклели във вярност). Те консултираха повече от пет милиона души за структурата и ролята на новата партия. Създаването на Обединената социалистическа партия на Венецуела ще завърши с референдум, насрочен за декември 2007 година, в който членовете ще одобрят (или няма да одобрят) програмата й.

Склонност към авторитарност?

Ускоряването на боливарския проект – и идеологически, и организационно – засили притесненията за растящ авторитаризъм на правителството. Утвърдени в медиите циници, виждали как левите идеали възкръсват и се сгромолясват, и опоненти от движението срещу Чавес бързо насочиха вниманието към плашещата мутация в еволюцията на правителството. Те я виждат в новата законодателна власт на президента Чавес, в опита да се разшири държавният контрол върху ключови сектори на икономиката и в дебата за сформирането на Обединената социалистическа партия на Венецуела.

Точно по този въпрос се очерта разликата между всенародната представа за демокрацията, базирана на опита във Венецуела, и „елитната” представа, лансирана от медиите и от групите за „подкрепа на демокрацията” от САЩ. Новата траектория на венецуелската политика има широка обществена подкрепа. ОСПВ ще отговори на потребностите на избирателите да имат повече влияние върху организационната рамка на боливиарския проект. Чавес пък използва своята законодателна власт, за да подобри институционалната структура на държавата и така да отговори на желанието на народа за повече влияние, власт и ресурси на комунално ниво. Казано просто, много венецуелци считат, че чрез „социализма на 21 век” ще получат повече и по-добра демокрация.

Трудна задача

Чавес в град Тринидад по време на посещението си в Боливия на 10 март. Снимка: Ройтерс

Безразборната употреба на термините „популист” и „авторитарист” по отношение на Чавес е една от основните причини да се разбират толкова погрешно същността и привлекателната сила на „чавизма”. Така се обезличава комплексният механизъм на свързване, реципрочност и отговорност, който съществува между правителството и гражданското общество във Венецуела. Отрича се и енергията, която моделира отношенията между администрацията и организациите на избиратели в цялата страна, повечето от които са много по-автономни и организационно прозрачни, отколкото допуска „популисткото” описание. Обикновените хора се чувстват упълномощени от правителството и колко много значи това става ясно при сравнението с двуполюсната „демокрация”, която господстваше във Венецуела преди изборите през 1998 година. От това произлизат две важни особености.

Първо, подкрепата на Чавес не е предположена от правото на правителството да преразпределя икономическите средства. Привлекателността на Чавес и на социализма на 21-ви век има много общо както с това, че е проект, който дава политически правомощия, така и с това, че е едно „спонсорирано” от нефта разпределение на блага. Затова падането на цените на петрола няма да известят края на Чавес или на подкрепата за правителството.

Второ, случващото се във Венецуела не може да бъде разбрано през призмата на либералната демокрация. NED, държавният департамент на САЩ и изобилието от агенции, които се стремят да изчислят демократичните стандарти (каквито са Фрийдъм Хаус и Трансперънси интернешънъл) мислят в тотално грешна посока. Те твърдят, че за демокрацията се съди по процедурните механизми на либералната демокрация. Венецуелците като цяло подкрепят демократично избраното си правителство и неговия радикален модел на демокрация на участието, който то налага.

Все още обаче има доста голям сектор, в който не достига политическа представеност и очевидна стабилност в бъдещето, и който изисква инкорпорирането на току-що изключените обратно в политическия поток. Тази слабост се дължи основно на пагубните стратегии на движението срещу Чавес. Но непосредствената задача на правителството е да даде глас и власт на онези, които са политически маргинализирани от 80-те години. Днес, въпреки усилията на NED и въпреки представата, създадена от медиите, боливиарската революция е невероятно успешна.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.