Безкомпромисният Сарко, който гони циганите

Френският президент Саркози и съпругата му Карла Бруни – Саркози пред Триумфална арка в Париж. Снимка: ЕПА/БТА

След триседмична почивка в семейната вила на съпругата му на френското Средиземноморие, президентът Никола Саркози се върна на работа, в очакване на може би най-напрегнатата есен от своето президентство. Президентът, чиято популярност е доста ниска – социологическо проучване тази седмица показа, че 62 процента от французите не искат той да се кандидатира за нов мандат на изборите през 2012 г. – е изправен пред четири източника на неприятности в идните седмици: пенсионната реформа; бюджетът; законът за гражданството и експулсирането на роми (цигани); и продължаващият политически скандал, свързан с наследницата на козметичната империя „Л’Ореал“ Лилиан Бетанкур. От това как Саркози се справи с тях ще зависи как ще завърши президентския си мандат.

Първите два ще подложат на проверка решимостта на Саркози за реформи. На 7 септември парламентът ще започне да обсъжда неговото предложение за вдигане на законовата възраст за пенсиониране във Франция от 60 на 62 години. Планът може да не изглежда революционен. Той обаче разрушава скъпия на французите модел на прогресивно намаляване на времето, което хората прекарват в работа. Профсъюзите са гневни и планират поредица от стачки, започващи на същата дата. Опозиционната Социалистическа партия също е против. Но под зоркия поглед на агенциите за кредитен рейтинг, които искат да видят доказателство за волята на Франция да контролира държавните финанси, Саркози не може да си позволи да отстъпва.  По същата причина президентът има нужда бюджетът за 2011 г., който трябва да бъде готов в края на септември, да вдъхва доверие. Той обещава да намали бюджетния дефицит на Франция от 8 процента от БВП тази година на 6 процента догодина. Но мнозина се съмняват в способността на правителството да постигне тази цел. Миналата седмица то понижи прогнозата за растежа за 2011 г. от 2,5 на 2 процента – число, което много анализатори смятат за оптимистично. В сравнение със силно орязания бюджет на Великобритания френските планове изглеждат плахи. Но обещанието на правителството да окастри разходите и да сложи край на освобождаването от данъци, оценявано на 10 милиарда евро (12,7 милиарда долара), все пак ще предизвика силна съпротива на фона на съкращаването на бюджета за полицията, образованието и болниците.

Необходимо е Саркози да заеме твърда позиция и на двата фронта, ако иска да възстанови доверието в себе си. Все пак той е склонен да залита към популизъм и то не само по икономическите въпроси. Достатъчно е да погледнем начина, по който флиртува с крайната десница в сферата на имиграцията и гражданството това лято.
За първи път тази тема излезе на повърхността през юли след бунтове в предградията на алпийския френски град Гренобъл, при които младежи стреляха срещу полицията. Саркози реагира, като обвини „недостатъчно контролираната имиграция“ и като обяви, че на всеки „с чужд произход“, който умишлено застраши живота на полицай, ще бъде отнето френското гражданство. Той обяви, че ще бъдат предприети сурови мерки срещу незаконните ромски лагери и ще бъдат експулсирани нелегалните ромски имигранти. Това предизвика откъслечни бунтове на роми в селско градче, след като полицията застреля пътник, който нападнал контролен пункт.

Никола Саркози. Снимка: официален сайт

Оттогава според вътрешния министър Брис Ортфьо властите са разтурили 88 от неколкостотинте незаконни лагера във Франция и са депортирали 850 роми, главно за Румъния и България. Правителството казва, че повечето от тях са напуснали „доброволно“, след като са получили по 300 евро помощ за изселване; но все пак онези, които откажат, биват изгонвани. От септември властите ще вземат отпечатъци от пръсти от депортираните, на което те имат право според законодателството на Европейския съюз, така че ако някой се върне, да не вземе отново помощ „за връщане“.

Правителството настоява, че действията му са законни. Въпреки че Румъния и България са членове на ЕС, преходни разпоредби позволяват на Франция (и на десет други страни от ЕС) да поставят ограничения на периода, който хора от тези страни могат да прекарат на тяхна територия. То също така казва, че незаконните лагери са опасни за здравето и че иска да защити децата от престъпни босове. Подобни репатрирания се извършват редовно: миналата година са били изгонени 10 177 румънски и 863 български граждани, предимно роми.

Този ход предизвика остри реакции, но не всички бяха основателни: някои от левицата направиха сравнения с режима във Виши. Все пак тонът и подходът на Саркози са откровено политически. Дори фигури от десницата, включително трима бивши министър-председатели, изразяват тревога. Един от тях, Доминик дьо Вилпен, който се надява да се изправи срещу Саркози на президентските избори през 2012 г., нарече експулсирането „позорно петно“ върху френското знаме. Френски католически групи изразяват недоволство.
Министър-председателят Франсоа Фийон, който старателно пазеше мълчание, каза тази седмица, че борбата срещу нелегалната имиграция „не трябва да се използва“.
Саркози, който е бивш вътрешен министър, винаги е говорил на безкомпромисен език и е прилагал подход на нулева толерантност към нелегалната имиграция и престъпността. Той обича да се заиграва с ксенофобските рефлекси, за да ухажва крайнодесните избиратели. Тази тактика отне гласове от Националния фронт и му помогна да стане президент през 2007 г. В миналото обаче Саркози, който е син на унгарски имигрант, уравновесяваше тази твърда линия с прогресивни изказвания за даване на глас на френските мюсюлмани и за насърчаване на участието на чернокожи в управлението. Всичко това сега изглежда е изчезнало. Днес приказките на Саркози за отнемане на френското гражданство на родените в чужбина престъпници просто звучат отблъскващо.

Франция определено има наболял проблем в своите предградия. „Има много силен потенциал за експлозия“, каза президентски съветник. Въоръжените нападения срещу полицаи стават обичайни. Наркобанди привличат все по-млади членове. Всичко това налага сериозни усилия в областта на полицията, образованието и заетостта сред младежите. А не за пряко свързване на престъпността с имиграцията.

Саркози се обзалага, че мнението на възвишените парижани не съвпада с това на средния френски избирател; допитване показа тази седмица, че 48 процента от французите подкрепят експулсирането на ромите. Но аферата оставя горчив привкус, особено след поредицата минискандали, повдигнали въпроси за преценките на президента. Най-големият е случаят „Бетанкур“ – афера с твърдения за незаконно партийно финансиране и неплащане на данъци, която свързва Бетанкур и министъра на труда Ерик Вьорт, който случайно отговаря за пенсионната реформа. След летния отдих се възобновяват съдебните разследвания и Вьорт отново ще бъде подложен на проверки. Саркози може би се е надявал безкомпромисните му изказвания да изместят на заден план аферата. Вместо това те приличат на нескопосан опит на отслабен лидер да увеличи популярността си.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.