Ирак, Иран, Палестина – нищожни шансове пред Обама

Барак Обама. Снимка: Белия дом

Дейвид Сангър
Американският президент Обама се опитва тази седмица да постигне троен удар, което не се удаде на предшествениците му през последните две десетилетия: едновременен напредък по най-трудните и взривоопасни проблеми в Близкия изток –  израелско-палестинския мир, Ирак и Иран – с надеждата да създаде условия за излизане от порочния кръг в региона.

Историята показва, че всички шансове за успех са срещу него. Служители на Белия дом, нетърпеливи да покажат конкретен напредък по най-трудните външнополитически предизвикателства в момент, когато Обама се опитва да се справи с куп вътрешни проблеми, поддържат тезата, че президентът е променил политическия климат и на трите арени и че има най-добрата възможност от години да постигне положителни и взаимносвързани резултати

Когато президентът Бил Клинтън опита подобна стратегия, той настояваше, че всеобхватен мир между израелците и палестинците ще направи по-лесно включването на арабските страни в „двойното сдържане“ на Иран и Саддам Хюсеин в Ирак. Оказа се, че и обратното е вярно – когато едно от тези усилия пропадна, същото стана и с другите две.
Месец преди да нахлуе в Ирак, президентът Джордж Буш твърдеше, че свалянето на Саддам Хюсеин ще даде „драматичен и вдъхновяващ пример за свобода за други страни в региона“ и ще накара арабските държави „да подкрепят създаването на мирна и демократична Палестина и ясно да подчертаят, че ще живеят в мир с Израел“. Вместо това Ирак пламна и надеждите за мир се сгромолясаха. Иран ускори ядрената си програма.

Тезата на г-н Обама, която бе един от акцентите в обръщението му към нацията във вторник вечер по повод края на бойната мисия на американците в Ирак и която се очаква да бъде повторена по време на първите преки изаелско-палестински преговори от две години, е по-дискретна относно обвързаността между тези проблеми.

„На шахматната дъска има в момента три големи фигури и на всяко от тези места сме подготвени за успех“, каза в интервю Рам Еманюъл, шеф на персонала на Обама и значим глас в близкоизточната политика на САЩ. Той смята, че макар връзката между отделните проблеми да не е обвързваща, „победата носи победа и един успех ще бъде стимулиращ“.

Мисленето на Обама съдържа елементи от логиката на неговите предшественици, обаче съществуват много значими различия. От това, колко важни ще се окажат те, зависят успехът или провалът. Сред тези различия са: фактът, че САЩ наистина се изтеглят от Ирак, много по-строгите санкции срещу Иран и появата, макар и неуверена, на работещо палестинско правителство на Западния бряг.

Основният проблем е, че успехът не е сигурен на нито един от тези фронтове и че динамиката между тях е непредсказуема.
„Трудно е да докажем, че напредък в мирния процес ще изведе Ирак от политическата безизходица или че ще накара Иран да преразгледа ядрената си програма“, казва Мартин С. Индик, бивш посланик на САЩ в Израел, а сега директор за външната политика в института Брукинс. „Но може да се каже, че успехът ще помогне за постигането на напредък в изолирането на Иран и че претенциите на Иран за лидерство в региона ще бъдат оспорени. Рискът, който забравихме в годините на Клинтън, е, че един провал може също така да намали доверието в нас.“

Именно Ирак, където Обама обеща по време на предизборната си кампания да спре войната, е мястото, където той претендира за напредък. И въпреки че разделените политици все още не са формирали правителство почти шест месеца след изборите, а бунтовниците организираха няколко наказателни операции напоследък, като цяло насилието в Ирак е намаляло и прекратяването на бойните операции стана няколко седмици по-рано от графика. „Ясно е, че в Ирак се развива истински политически процес,“ каза Денис Б. Рос, високопоставен съветник на Обама по близкоизточните въпроси.
Обама все още не е склонен да обяви някаква победа и във вторник каза, че остава да се извърви „тежък път“. Въпросът е дали американците са готови да бъдат похарчени още пари и пожертвани още животи, докато иракските политици спорят помежду си.

Райън К. Крокър, бившият американски посланик в Ирак, написа наскоро в списанието „Нешънъл интерест“: „Стратегическото търпение често не достига в тази държава. Това не е нов проблем за нас и той не е ограничен само до Ирак.“

Макар в Ирак да остават още 50 000 американски войници,  президентът Обама ясно подчерта, че има намерение да излезе от войната, обявявайки за свой приоритет да даде летящ старт на американската икономика и да се заеме с вътрешни проблеми като енергетиката и образованието.
Както обаче разбраха иранците през последните месеци, Обама също така изглежда упорит в търсенето на нови начини да дърпа конците, а това е една друга част от стратегията.
Когато Обама встъпи в длъжност, три последователни серии от международни санкции срещу Иран не бяха дали ефект и изглеждаше, че на практика няма възможност да се стигне до четвърта.
Почти седемнадесет месеца отне на Обама да създаде предпоставки за нова серия и да подготви много по-ощетяващи допълнителни мерки – прилагани от Европа, Япония, Австралия и дори някои арабски държави, които намалиха вноса на бензин от Иран, орязаха достъпа до повечето международни банки и направиха изключително трудно за иранските корабни компании да получат застраховката, от която се нуждаят за да влизат и излизат от международни пристанища.

„Най-накрая имаме инструмент за въздействие“, каза г-н Рос, отбелязвайки, че за първи път иранските официални представители започнаха да призовават към възобновяване на преговорите със Запада.
Малко хора обаче вярват, че страданието ще накара Иран да изостави програмата за обогатяване на уран. Иран дори може да реагира, като я ускори. Съществува също така възможността, в която някои вярват, че Иран ще търси да направи всичко по силите си, за да предотврати положителния изход на преките преговори между Палестина и Израел.
Въпреки това съветниците на Обама твърдят, че условията никога не са били по-добри за тези преговори: нападенията над Израел са намалели, а правителството на президента Махмуд Абас донесе инфраструктура, полиция и по-добър живот на Западния Бряг. Мнозина в Израел и сред палестинците казват, че са за съществуването на две държави, макар че подкрепата намалява. Много анализатори обаче са песимисти, че която и да е от страните е готова да направи жертвите, които са необходими за постигането на това решение.

Големия въпрос е дали ще е достатъчна картината на Америка, изтегляща се от Ирак, и на Белия Дом, ангажиращ се отново с мирния процес.
„Не сме постигали успех в никоя от тези области,“ каза г-н Рос. „Но сега имаме възможността и потенциала за значителен напредък.“

По БТА

Мнения & Ко