Дали войната в Ирак наистина е свършила за Обама и САЩ?

Хилари Клинтън и Барак Обама пред Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Стивън Хърст
Президентът Барак Обама изпълни обещание, но пое риск, като смело обяви край на започналата преди седем години и половина война в Ирак и увери, че Америка е затворила страницата – и у дома, и в чужбина – на скъпия, предизвикал разделения конфликт.
В сравнително кратко, но натоварено с политическо съдържание изявление от Овалния кабинет във вторник вечерта Обама не пестеше похвалите за мъжете и жените от американската армия, като каза, че те „се взираха в най-мрачното от човешките творения – войната – и помогнаха на иракския народ да потърси светлината на мира“.

Във второто си обръщение към нацията обаче Обама бързо премина към политиката, като напомни, че в миналото е бил против крайно непопулярната война – позиция, която отчасти допринесе за успеха му по пътя към Белия дом.
Сега, след 19 месеца на поста и на фона на тежкото състояние на американската икономика, Обама, който като кандидат за президент беше против войната, обвини започнатото от президента Джордж У. Буш нахлуване в Ирак за това, че „донесе на нашия народ по-малко, отколкото беше вложено, и съдейства за рекордния дефицит“.

Той каза, че един трилион взети назаем долари са били похарчени за военни цели през изминалото десетилетие, и увери, че правителството на Буш е обърнало гръб на американските семейства от средната класа, които „установяват, че работят повече за по-малко пари, докато дългосрочната ни конкурентоспособност е подложена на риск“.
Тези коментари, които без съмнение са породени от ожесточената надпревара преди изборите за Конгрес, отразяват страха, че неговите съпартийци демократи биха могли да загубят мнозинството си в Камарата на представителите, а вероятно и в Сената.
Но като оставим настрана политиката, изтеглянето на американските войски съвпада с продължаващата политическа безизходица в Ирак, където няма гаранция, че правителството може да остане единно пред лицето на отслабналата, но все още опасна бунтовническа дейност на мюсюлманите сунити.

Всъщност шест месеца след парламентарните избори политиците в Багдад все още не могат да съставят ново правителство. Макар правителството да твърди, че е очаквало подобно забавяне, в думите на Обама във вторник вечерта се долавяше безпокойство, че Ирак все още би могъл да затъне отново в насилието между отделни фракции, което бушуваше в страната през 2006 и 2007 г.
„Тази вечер насърчавам иракските лидери да постигнат напредък с усещане за неотложност“, каза Обама, „за съставяне на включващо различни групи правителство, което е справедливо, представително и отговорно към иракския народ“.

След като направи важния анонс, че изпълнява обещанието си за изтегляне от Ирак, пред Обама остава още един военен натиск. Той не скри, че има „такива, които разбираемо задават трудни въпроси за нашата мисия“ в Афганистан, където по негова заовед бе подсилено военното присъствие до близо 100 000 души.
Ожесточените сражения с талибанските съюзници на Ал Каида отнеха живота на 19 американски военнослужещи само за четири дни.

Независимо от това, каза той, разликата между двете войни е огромна. Спечелването на 9-годишния конфликт в Афганистан остава опорна точка на американската сигурност.
„В момента, в който говорим, Ал Каида продължава да крои заговори срещу нас, а ръководството й остава закотвено в района по границата между Афганистан и Пакистан“, подчерта Обама.

Когато в края на миналата година обяви увеличаването на войските на САЩ в Афганистан, Обама също така обеща, че американските сили ще започнат да си тръгват оттам следващото лято, доколкото позволява ситуацията.
Вторник вечерта може да се окаже загрявка за много по-важната и вероятно много по-трудна реч след 12 месеца.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.