Мемоарите на Тони Блеър – признания, че си пийвал, разкрития за политици

Гордън Браун се опитвал да го изнудва, говорителят му бил луд

Мемоарите на Тони Блеър „Пътуването“

Мемоарите на бившия британски премиер Тони Блеър разкриват, че „влудяващият“ Гордън Браун ефективно го е изнудвал, докато бил на Даунинг стрийт 10. Блеър подозира, че тогавашният финансов министър е оркестрирал разследването на скандала за политически дарения в замяна на титли за пожизнен лорд.
Заради засиления натиск да се оттегли Блеър признава, че станал зависим от алкохола в момент, когато бил изправен пред опити за преврат от привържениците на Браун. Той разкрива, че започнал да пие всеки ден и се нуждаел от подкрепата на алкохола.
„Дейли телеграф“ е първият вестник, който видя пълно копие на чужд език на мемоарите на Блеър, озаглавени „Пътуване“, преди днешното им официално публикуване. За първи път в тях се проследяват напълно отношенията между двамата, които мъчиха лейбъристкото правителство от 1997 г.

Бившият премиер смята за едни от най-големите си грешки, докато е управлявал, това, че не е предвидил и не е успял да се справи с бума на търсещи убежище и със „социалните маргинали“.
Той разкрива безпокойствата си от войната в Ирак и признава, че не е успял да предвиди кошмара след конфликта. Но настоява, че участието във войната е било правилно и изтъква, че ще посвети останалата част от живота си, за да поправи стореното. В послепис Блеър открито хвърля вината за съкрушителното поражение на Лейбъристката партия на парламентарните избори по-рано тази година на промяната в стратегията от неговия приемник.
Той се пита защо лейбъристите са загубили и отговаря: „Опасявам, се, че отговорът е очевиден. Спечелихме като Нова лейбъристка партия. Загубихме, когато спря да бъде такава.“

Блеър допълва, че Браун не е политик, който може да се справи със съвременната политика, която подлага на дисекция личността и стои неловко в ролята на обикновен гражданин.
В интервю с Андрю Мар, което ще бъде излъчено по-късно днес, той изтъква, че до края на премиерското му управление отношенията между двамата са били почти невъзможни.
„Трудността бе, когато беше номер две в държавата, а именно финансов министър, хората може би надцениха способността му да бъде премиер“, отбеляза Блеър.
В книгата си той подчертава, че ако Браун бе продължил политиката на новата Лейбъристка партия, победата е щяла да бъде възможна. Блеър изтъква, че приемникът му не е успял да направи политически капитал от икономическата криза. Той определя първоначалния спасителен план за банките като отличен. Но последвалите решения да увеличи данъците и да изостави реформите на лейбъристите са се оказали фатални за избирателните урни. Блеър смята, че „конкурентните“ данъци върху дохода е трябвало да бъдат запазени, а други като ДДС – да бъдат увеличени.

Блеър завършва книгата, като призовава членовете на Лейбъристката партия да не се „подхлъзват“ или „завиват“ наляво сега. Ед Милибанд и други кандидат-лидери бяха обвинени, че замислят подобен ход, ако спечелят надпреварата, за която днес започва гласуване.
„Ако поемем по този път, следващото поражение ще бъде още по-неприятно“, предупреждава Блеър.

Книгата разкрива още:
Как няколко дни след като избухнал скандалът за пожизнените титли през 2006 г., Блеър имал лична среща с Браун, на която обсъдили радикалната пенсионна реформа на Лорд Търнър.
Браун заплашил, че ще предизвика официално разследване на Лейбъристката партия за скандала, ако Блеър не се откаже от плановете си. Премиерът отказва след два часа и тогавашният ковчежник на Лейбъристката партия дава телевизионно интервю, което довежда до въпросното разследване. Блеър изтъква, че пораженията върху популярността на партията и личната му популярност са били огромни.
Книгата представя и нарастващите опасения на Блеър от зависимостта му от алкохола. Той разказва как пиел уиски или джин с тоник преди вечеря, след това си сипвал няколко чаши вино. Бившият британски премиер отбелязва, че започнал да осъзнава, че алкохолът се превръща в „опора“.

Книгата посочва как Браун е оказал безжалостен личен натиск върху Блеър, който неколкократно обмислял да уволни финансовия министър, но не успял да намери някой, който да замести Браун. В крайна сметка той стигал до заключението, че е по-добре Браун да е вътре и да бъде държан под контрол, отколкото „навън и свободен“.
Блеър все още се терзае от войната в Ирак и твърди, че никога не е предполагал какъв кошмар ще настъпи след решението му британските военни да се включат в американската инвазия. Той признава, че всичко това не му дава мира и обещава да се опита да поправи трагедията и да посвети останалата част от живота си в работа за мир в региона.

Тони Блеър. Снимка: Официален сайт

Блеър разкрива и как американските ястреби от онова време, по-специално Дик Чейни, тогавашният американски вицепрезидент, определено са имали желание да нахлуят в други стани в Близкия изток, включително в Сирия.

За какво съжалява Блеър. Той обяснява, че заедно с тогавашния министър на вътрешните работи Джак Стро не са били подготвени за бума от молби за убежища, които се увеличили трикратно, дори четирикратно за три години управление на Лейбъристката партия. Бившият премиер определя системата като непригодна за съвременния свят.
Когато напускал премиерския пост, съжалявал и за това, че не е направил повече, за да се справи с увеличаващите си социални маргинали.

През май 2007 г., малко преди Блеър да се оттегли, тогавашният външен министър Дейвид Милибанд го попитал дали да оспори лидерството на Браун на Лейбъристката партия.
„Какво ще се случи, ако го направя“, попитал Милибанд.
„Мисля си, че можеш да спечелиш,“ отговорил му Блеър.
Бившият премиер смятал, че при надпревара за лидерството на партията в позициите на Браун може да възникнат колебания. Милибанд обаче решил да не се кандидатира.
Мемоарите разкриват личните мисли на Блеър за едни от най-приближените му в администрацията и странните срещи с членовете на кралското семейство и чуждестранни лидери.

Той нарича директора си за връзки с обществеността Алистър Кембъл „луд човек“. Блеър изтъква, че Кембъл бил необходим през първите няколко месеца на правителството, но скоро излязъл извън контрол.
Той беше „на ръба на пропастта“, когато подаде оставка през 2003 г.,казва Блеър и въпреки това Блеър нарича Кембъл „почти свое алтер его“. Представя вижданията си и за аферите на Бил Клинтън и Джон Прескът, които бяха разкрити по време на  управлението му. Според Блеър най-голямата грешка на Прескът е, че е изневерил с човек, с когото работи.
Джордж Буш е похвален за интелигентността си. Цяла глава е посветена на смъртта на принцеса Даяна месеци след избирането му. Блеър твърди, че двамата с принцесата са били „манипулатори“. Бившият премиер споменава, че не е бил в добри отношения с кралицата в дните непосредствено след това и я смятал за донякъде „високомерна“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.