Кадафи е прав, че той е вратата на пренаселена Африка към Европа. Не безплатно

Марио Деалио

Силвио Берлускони и Муамар Кадафи. Снимка: ЕПА/БТА

Визитата на полковник Кадафи в Италия, чиято програма може  меко казано да наречем странна, не се понрави по много причини на италианците и беше възприета като белязана от силен антиевропейски и антихристиянски акцент. Но трябва да оставим настрана субективизма, породен от фундаменталната несъвместимост на личността на Кадафи с мнението за него на италианците и на Европа, и да анализираме обективно нещата. И точно тук ще трябва да признаем една горчива истина – когато Кадафи говори за бъдещето на Европа и на Африка, той в действителност има право.

Зад думите му стоят необорими цифри. Според най-новите демографски статистики на ООН населението на Европа като цяло възлиза на около 730 милиона души, в това число и Русия. Ако говорим само за населението на Западна Европа, то е около 450 милиона души. Жителите на „черната“ Африка – региона на юг от Сахара, са около 860 милиона. Така че на един европеец се пада малко повече от един „черен“ африканец. Допреди 60 години съотношението беше от почти трима европейци на всеки африканец. Около 2030 г. според прогнози, на които може да се има доверие, на всеки европеец ще се падат почти двама „черни“ африканци.

„Черното“ африканско население в действителност нараства с над 20 милиона души на година и следователно ще достигне един милиард през 2017 г. През 2020 г. ще бъде около един милиард и 80 милиона души. През 2030 г., според прогнозите за среден прираст, то ще достигне един милиард и 300 милиона души. Европейското население ще се запази същото до края на 2020 г. След тази дата Европа ще започне да губи по един милион души на година. Тези данни ни карат да мислим, че погледнато от нашата гледна точка – тази на европейците – населението в страните от Африка на юг от Сахара е невероятно младо. Нещата действително са такива. Около 60 процента от „черните“ африканци са под 25 години, докато едва 8 процента са над 65 години. В Европа, когато става дума за същите възрастови групи, се отчита, че под 25 години са двойно по-малко европейци, тоест 30 процента, а над 65 години са двойно повече европейци, тоест 16 процента. Тази тенденция само ще се влошава чувствително през идните две или три петилетки.

Тези данни са трудни за преглъщане. Още повече, когато са изнесени от човек, служещ си с тон, който поне на нас ни се струва екстравагантен, а на моменти дори и презрителен, когато ораторът се държи обидно към жените и арогантно към нашата религия. Но в крайна сметка ще преглътнем данните. Защото в сравнение с нас „черните“ африканци са бедни, живеят в една действителност, в която често присъства войната и сред тях върлува СПИН. Голяма част от тези хора гладуват. Там средният годишен доход на глава от населението е около 800-1500 долара срещу 30- 40 хиляди долара за европейците.

Така че нека многоуважаемите читатели да се поставят на мястото на един африкански глава на семейство, който е загрижен за бъдещето на децата си. Той събира всичките си спестявания и на онзи от семейството, който му изглежда най-здрав и най-издръжлив, той успява да купи място в претъпкан до тавана автобус, върху чийто покрив картонените куфари са смятани за лукс. Автобусът потегля из прашните пътища, които в два на всеки три случая свършват в Либия, заобикаляйки планинските вериги или суровите условия на пустините. И точно тук на сцената се появява полковник Кадафи, за когото с право африканците биха могли да кажат, че държи ключовете на европейския рай и който сега с много суров тон и без много-много да се церемони иска от европейците да му плащат, за да държи вратите на рая затворени. В Рим Кадафи спомена за варварските нашествия, но не беше много точен, когато говореше за тях. Варварите, които се озоваха пред вратите на Римската империя преди около 1700 години, много рядко имаха войнствени намерения и много по-често бяха гладни. И за да ги държат надалеч, римляните, когато можеха, прибягваха до народи, служещи им за буфери. Сега Кадафи предлага Либия да играе тази роля.

За да се каже „не“ на офертата на Кадафи обаче думите не стигат, необходимо е алтернативно предложение. Италианското правителство, както изглежда, не разполага с такова. Както изглежда, подобно предложение няма и цялата европейска политическа класа. А тук трябва да си припомним, че всяко алтернативно предложение си има и своята цена. Тази цена би могла да бъде като начало много висока, особено ако се предвидят инициативи, които включват големи инвестиции в Африка, въпреки че те могат в бъдеще да са от взаимна полза както за Африка, така и за Европа.

Европейското общество трябва да знае, че независимо от начина, цената ще бъде платена и че царящото спокойствие по южните средиземноморски граници няма да трае вечно. Европейците биха могли дори да стигнат до извода, че в крайна сметка петте милиарда поискани от полковник Кадафи, са сума, която лесно може да бъде събрана. В крайна сметка той поема задачата да отблъсква евентуалните мигранти, докато ние, италианците, ще можем да гледаме другаде, да следим по-внимателно футбола – онзи спорт, в който на цветнокожите се гледа подозрително, дори когато имат италиански паспорт. Тогава ще можем и да продължим да говорим за принципите, върху които беше създадена великата Европа, в името на които останалата част от света трябва да продължава да гледа на нас, европейците, с уважение.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.