Иранската заплаха може да стимулира мирния процес в Близкия изток

в. Вашингтон пост

Докато президентът Барак Обама организира първите преки преговори за мир в Близкия изток от 20 месеца, мнозина наблюдатели тук и в региона се питат какво ги прави по-перспективни от предишните, ако въобще има такова нещо. Една причина за оптимизъм би могъл да бъде общият за региона страх от Иран, който се засили, откакто бяха прекъснати последните преговори между Израел и палестинците през декември 2008 г.

В сряда сутринта Обама започна серия от двустранни срещи с четиримата лидери, които участват в преговорите. Всеки от тях има различен интерес от това те да се увенчаят с успех, но иранската заплаха е обща за всички. Едно е сигурно – шансовете за успех са малки, благодарение на разделеното палестинско национално движение, дясно настроената израелска общественост и енергичните крайни елементи от двете страни, които имат интерес преговорите да се провалят, преди да бъде постигнат какъвто и да било компромис.

Амбициите на Иран, който хвърля дълга сянка над Близкия изток, могат да послужат като връзка, която да запази невредим крехкия мирен процес, въпреки заплахите, които възникнаха още преди преговорите да започнат в Държавния департамент.
Иранската ядрена програма и политическо влияние, което се разпространява в множество сунитски арабски държави, от години безпокоят монарсите и избраните автократи в региона.

С напредването на обратното броене за ядрената програма на предимно шиитския Иран обаче става все по-неотложно Израел и арабските му съседи да постигнат мир и да се изправят заедно пред общата заплаха за тяхната сигурност и политическа стабилност. Тази динамика внася елемента „враговете на моите врагове“ в преговорите, което поставя интересите на еврейската държава за сигурността по-близо до тези на сунитските й арабски съседи, в сравнение с преди.

Опекуните на преговорите Йордания и Египет сега също са по-застрашени от Иран заради неговите протежета и засилващо се политическо влияние, отколкото бяха преди 20 месеца. Това дава на лидерите им по-голям стимул да задържат израелците и палестинците на масата за преговори, докато постигнат споразумение. „Мога да кажа, че по отношение на този конфликт Иран е важна тема“, заяви специалният пратеник на Обама в Близкия изток Джордж Мичъл пред журналисти.

През 2001 г. в началото на втората палестинска интифада Мичъл оглави комисия по искане на тогавашния президент Джордж Буш, която трябваше да проучи начините за прекратяване на насилието и постигане на траен мир между Израел и палестинците. Мичъл сподели, че при поемането на новата си длъжност прочел отново доклада си и бил поразен от факта, че в него Иран не се споменава нито веднъж. „Въпреки това още при първото ми посещение, както и при последвалите визити в, ако не се лъжа, 14 или 15 държави, Иран без изключение присъстваше като тема на разговорите“, разказа Мичъл. „В повечето от тях той беше първата или втората спомената тема, така че Иран очевидно е важен фактор, който има влияние над процеса“. )

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, който първи се срещна с Обама в Овалния кабинет в сряда, може да се окаже по-склонен от преди да се противопостави на крайнодесните си коалиционни партньори по въпроси като удължаването на мораториума върху строителството след изтичането му на 26 септември и несъгласието им с идеята за какъвто и да било компромис за статута на Източен Ерусалим, който палестинците искат да направят столица на бъдещата си държава.

Нетаняху ще се нуждае от подкрепата на Обама, ако поиска да предприеме военен удар срещу Иран, било преди или след като го извърши. Желанието му да се ангажира с мирния процес, който Обама определи като приоритет, ще му спечели благоразположението на президента след проблемните отношения между двамата мъже досега.

Палестинският лидер Махмуд Абас също има причини да се страхува от Иран, който преминава междусектантските разделения, за да подкрепя въоръжената ислямистка групировка „Хамас“ с пари и военно обучение. Светското движение „Фатах“ на Абас на практика води неколкомесечна гражданска война с „Хамас“ през 2007 г., в резултат на която „Хамас“ сега управлява ивицата Газа. Помирението между двете основни палестински политически движения няма да се случи скоро, а в навечерието на новите преки преговори въоръженото крило на „Хамас“ уби четирима израелски заселници на Западния бряг. Според мнозина наблюдатели това беше удар от упор по самия мирен процес.

„Ще има екстремисти и противници, които вместо да търсят мир, ще търсят разрушение“, заяви Обама в сряда след срещата си с Нетаняху. „Трагедията, на която станахме свидетели вчера, когато хора бяха застреляни на пътя от терористи, които целенасочено се опитват да провалят тези преговори, е илюстрация на това, срещу което се борим“. В зависимост от условията едно мирно споразумение с Израел почти със сигурност ще подсили позициите на Абас срещу „Хамас“, както в Газа, така и на Западния бряг.

След като разговаря с Абас, Обама се срещна със страхуващите се от Иран сунитски арабски лидери – йорданския крал Абдула Втори и египетския президент Хосни Мубарак. Те управляват двете единствени арабски държави, сключили мир с Израел с договори, които представляват източник на почти постоянни търкания с пропалестински настроената им общественост. Абдула, който влезе в Овалния кабинет след Абас, предупреди за „шиитски полумесец“, който е започнал да се разпростира от Иран през Североизточна Саудитска Арабия до Южен Ливан и Сирия скоро след нахлуването на американските войски в Ирак.

Неговото малко кралство е притиснато между Западния бряг и Ирак, където Иран може да се възползва от настъпилия след инвазията хаос и да направи така, че начело на страната да застане шиитско мнозинство. Опасенията на Абдула се засилиха след бруталното междусектантско насилие, което обхвана Ирак през 2006 г., както и по време на войната между Израел и иранското протеже Хизбула в Ливан през същата година. Насилието, което периодично разтърсва региона, разбунва палестинското мнозинство в Йордания, като застрашава прозападната му позиция и подхранва ислямистко движение вътре в страната.

Мубарак също има причини да се страхува от влиянието на Иран върху „Хамас“, чието ръководство призна, че получава помощ от ислямската република. Газа, която сега се управлява от „Хамас“, е постоянен източник на нестабилност по египетската граница. Израелската блокада на ивицата разгневи египтяните и породи публични искания Мубарак да допусне в страната повече палестинци, за да се измъкнат от обсадата. Той обаче няма желание да направи това, тъй като „Хамас“ е издънка на Мюсюлманското братство – могъщо ислямистко движение в Египет и сериозна заплаха за плановете на Мубарак да завещае управлението на сина си.

Един силен „Хамас“ би бил проблем за Мубарак, а Иран има интерес точно от това. Мирът между Израел и палестинците е може би най-добрият начин за Египет, както и Йордания, Израел и палестинците, да противодействат на тези амбиции.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.