Германия, емиграцията и „ефектът Сарацин“

ДПА

Тило Сарацин представя книгата си. Снимка: от тв екрана

В началото бе Слово, и трудно слово бе то: Migrationshintergrunt. Пет дни след като членът на управителния съвет на Бундесбанк Тило Сарацин публикува предизвикалата гневни реакции книга, Германия се опитва отново да осмисли значението му. То означава буквално хора с „миграционно потекло“ и според Федералната статистическа служба се отнася към всеки живеещ в Германия, който не е роден там, към хора от чужда националност, които са родени в страната и към онези, поне един от чиито родители спада към една от тези категории. Общо взето, терминът обхваща 16 милиона души или малко под една пета от населението на Германия.

Но след като миналия понеделник излезе книгата на Сарацин „Германия се самоунищожава“, която излага нарушаващата табуто теза, че слабообразованите, свръхплодовити имигранти – особено мюсюлманите – и техните семейства завличат страната надолу, в политическия елит ври и кипи. „Всички големи културни и икономически проблеми са съсредоточени в групата на 5-6 милиона имигранти от мюсюлманските страни,“ заяви той.

Тезата на Сарацин, която бе поднесена с гарнитура от смущаващи генетични твърдения (съществуването на „еврейски ген“ – нещо, от което той по-късно се отрече с половин уста) проблематизира цяла област от обществения живот, за която повечето германци не желаят да се замислят. Неговите възгледи бяха отхвърлени отново в петък от канцлера Ангела Меркел като „абсурдни“.

Сарацин бе заклеймен отляво и отдясно, загуби работата си в Централната банка (въпреки че, както по всичко личи, се е справял добре с нея) и стана персона нон грата сред ръководството на собствената си Германска социалдемократическа партия (ГСДП). Натрупват се обаче все повече доказателства, че историята със Сарацин е нещо повече от медийна шумотевица, независимо от факта, че телевизионните сондажи на общественото мнение през миналата седмица показаха широка подкрепа за антиимигрантската му позиция.

Както се изрази Некла Келек, германска интелектуалка от турски произход, която разсърди собствената си общност с твърдението, че мюсюлманската култура спъва интеграцията, „тази книга, въпреки реакциите, които породи, ще промени политиката в Германия.“ Въпреки неконвенционалните си идеи, Сарацин е фигура от властта, което се изрази в това, че теориите му получиха много по-широка разгласа, отколкото ако бе радикал от десницата. Той бе главен финансист на градската управа на Берлин в продължение на седем години и изигра ключова роля за въвеждане на валутния съюз в Германия след падането на Берлинската стена.

Клаус Баде от Германския институт за интеграция и миграция посочва, че всеки опит от страна на ГСДП – най-голямата опозиционна партия – да изгони Сарацин ще го превърне в мъченик за онези, които, дори и левоцентристки настроени, са недоволни от сегашното състояние на социалната държава и имиграционната й политика. „Той трябва да бъде опроверган като автор, но не й лишен от партийно членство,“ заяви Баде.

Освен това е налице малка, но нарастваща група от гласове, които, макар да поставят под съмнение здравия смисъл на някои от идеите на Сарацин, са съгласни с него по отношение на това, че от интеграцията на някои от малцинствата има още какво да се желае. В интервю за консервативния в. „Ди Велт“, авторката Моника Марон твърди, че „Сарацин представя ситуация, която мнозинството вижда с очите си и в която живее…че имигрантите мюсюлмани са единствената група в обществото, която дори след три поколения има сериозни проблеми с интегрирането си.“

Политическата класа бе толкова вбесена от Сарацин най-вече защото набеждаването на конкретна обществена група, че е изконно отговорна за собствената си културна неприспособимост към германския начин на живот, трудно може да бъде разграничено от расизма. Но реагирайки подробно на аферата в интервю за турския вестник „Хюриет“ в петък, канцлерът Меркел призна, че има проблем, макар и не свързан само с една определена група.

Меркел бе запитана какви са впечатленията й от берлински квартали като Кройцберг и Нойкьолн, в някои части на които над половината от населението е от турски или арабски произход. След като похвали мнозинството от жителите, които „говорят добър немски, пращат децата си на училище и имат свой бизнес“, канцлерът напомни, че „при образованието и социалните въпроси ни очаква още дълъг път.“

Появиха се опасения, че шумотевицата около Сарацин ще затрудни още повече интеграционния процес в Германия, като засили негодуванието и алиенацията. „Миграционно потекло“ е етикет, който носят много хора и който не винаги се приема благосклонно. Джем Йоздемир, открояващ се политик от Зелената партия, често се оплаква, че го определят винаги като германец „от турски произход“. В телевизионно ток шоу в четвъртък вечерта той подчерта, че за да настъпи напредък в процеса на интеграцията като цяло, всички трябва да спрат да говорят за „турците“ и „арабите“. „Мястото на подобни племенни приказки е в каменния век,“ подчерта Йоздемир.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.