Западни Балкани – политическите рискове остават

Етническото напрежение и наследството от войните през деветдесетте години все още тежат на страните от Западните Балкани и усложняват тяхната обща цел да се присъединят към ЕС. Ето някои от политическите рискове в региона:

АЛБАНИЯ

Някога най-изолираната страна в Европа, Албания се присъедини към НАТО през 2008 г. и подаде молба за членство в ЕС миналата година, но все още не е получила статут на кандидат.

Икономика

Международният валутен фонд оцени, че БВП е нараснал с три процента миналата година и очаква ръст от 2-2,6 процента за 2010 г. Албания актуализира бюджета си за 2010 г., орязван за пръв път след идването на власт на Демократическата партия на премиера Сали Бериша. Страната се отказа от плановете си да емитира еврооблигации през 2010 г. след кризата във връзка с гръцкия дълг. Тя няма и планове да търси заеми в евро на местния пазар.

Политика

Скандалите във връзка с националните избори през лятото на 2009 г. спъват реформите. Двете основни партии сигнализираха, че спорът може да бъде решен през септември, когато Европейският съюз планира да изпрати делегации на високо равнище. Опозицията все още настоява за отваряне на оспорваните избирателни урни. Местните избори се очакват през 2011 г., а парламентарните – през 2013 г.

Какво трябва да се следи:

Въз основа на политическия и друг напредък, ЕС през ноември ще прецени дали да разреши безвизово пътуване за албанските граждани. Правителството ще се опита да прокара приемане на закон, занимаващ се със служилите на бившите тайни служби от комунистическата епоха, въпреки мощните критики от Социалистическата партия, САЩ и НАТО, които казват, че този закон е несправедлив.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Най-малко стабилната страна на Балканите след войната през 1992-95г., Босна все още е наблюдавана от международен представител и е патрулирана от водени от ЕС умиротворители. ЕС заявява, че международният протекторат, който следи Босна, трябва да приключи преди тя да може да подаде молба за членство.

Икономика

Двете автономни части на Босна – Република Сръбска и Мюсюлманско- хърватската федерация трябва да извършат трудни реформи в обществения сектор във връзка със стендбай споразумението за заем от 1,2 милиарда евро, сключено с Международния валутен фонд. Те трябва да намалят разходите и да следят получателите на щедри бюджетни плащания като военните ветерани и пенсионерите с големи пенсии. Загубата на пари от МВФ ще застраши фискалната стабилност, изплащането на заплати и пенсии и може да предизвика социални безредици.

Какво трябва да се следи:

Пенсионерите заплашиха с протести през есента, ако парламентът на Мюсюлманско-хърватската федерация одобри стратегията за пенсионна реформа без съгласието им.

Политика

Босна ще проведе избори на 3 октомври, за които Западът се надява, че ще променят политическата обстановка, доминирана от лидери, които се фокусират върху етническото разделение, а не върху реформите, необходими за приближаването на страната до ЕС. След като Международният съд реши през юли, че косовската декларация за независимост не нарушава международното право, босненските сръбски лидери дадоха ясно да се разбере, че те ще използват това решение, за да засилят отдавнашната си заплаха за отцепване от Босна.

Какво трябва да се следи:

Двете съставни части на Босна трябва да постигнат съгласие за разпределението на държавната собственост, за да изпълнят условията за трансформиране на статута на страната като международен протекторат.
Националистическата реторика се очаква да надделее над икономическите и европейските въпроси в кампанията, намалявайки перспективите тази година за по-функционална централна държава и по-бързи реформи.

ХЪРВАТИЯ

Популярна туристическа дестинация с дълга крайбрежна линия по Адриатическо море, Хърватия напредна в преговорите за присъединяване към ЕС. За да ги затвори, тя трябва да спре субсидиите за губещата и социално чувствителна корабостроителна индустрия, която се предлага за продан, да направи съдебната си система и обществената администрация по-ефикасна и да демонстрира твърд ангажимент за борба с корупцията и организираната престъпност.

Икономика

Хърватската икономика, която се основава на туризъм, държавни инвестиции и лична потребление през последните години, се сви с 5,8 процента през 2009 г. и се очаква да се свие с още 1,6 процента тази година, а безработицата е на най-високото си ниво от четири години насам. Хърватия успя да сведе бюджетния си дефицит до около 3 процента миналата година, но тази година той ще нарасне до 4,2 процента заради недостатъчните приходи в още една година на рецесия. Държавният дълг е 36 процента от БВП, според стандартите на ЕС, но постоянно нараства, а паричната единица куна е стабилна. Държавните финанси остават крехки, след като правителството не успя да наложи намаляване на разходите в ревизирания бюджет за 2010 г., приет през август.

Какво трябва да се следи:

Профсъюзите от държавния сектор събраха достатъчно подписи, за да предизвикат национален референдум, вероятно през есента, настоявайки правителството да се откаже от предложените промени в трудовото законодателство. Правителството не успя да въведе намаляване на разходите при актуализирането на бюджета през август, затова ще трябва отново да иска заеми преди края на годината, но условията за отпускането на тези заеми може да бъдат по-твърди.

Политика

Управляващата консервативна коалиция, водена от Хърватската демократична общност на премиера Ядранка Косор изглежда стабилна, но ако започне да осъществява трудни реформи, особено ако се стигне до намаляване на субсидиите, може да се окаже под напрежение.

Какво да се следи:

Неочаквано забавяне на преговорите с ЕС или голяма икономическа криза, изразяваща се във висока безработица, може да създаде натиск за предсрочни избори, които опозиционната Социалдемократическа партия в момента има значителна преднина да спечели. Самата Косор може да реши да насрочи изборите по-рано през 2011 г., ако нейното правителство приключи преговорите с ЕС.

КОСОВО

Интеграцията на Косово в международните институции е спъвана от различията между членките на ЕС и членките на Съвета за сигурност на ООН. Пет членки на ЕС не признават Косово, а традиционните съюзници на Сърбия – Китай и Русия са против членството на Косово в ООН. Прищина засили дипломатическите усилия за признаването си след като Международният съд заяви на 22 юли, че независимостта на Косово не нарушава международните закони. Засега тези усилия не са успешни.

Икономика

Икономиката на Косово, базирана на износ на метали и минерали, не може да създаде достатъчно приходи, за да поддържа правителството, което зависи от западна помощ. Безработицата е над 45 процента. Световната банка заявява, че 15 процента от двата милиона жители на Косово живеят в крайна мизерия.

Какво трябва да се следи:

Правителствените усилия за осигуряване на средства за основни проекти, сред които изграждането на магистрала до Албания, продажбите на държавни предприятия и свързани с енергията проекти.

Политика

Населението на Косово се състои от 90 процента албанци, но сръбският север около етнически поделения град Митровица е извън правителствен контрол и получава субсидии от Белград. Организираната престъпност, корупцията и етническото напрежение, както и юридическата несигурност отблъскват чуждестранните инвеститори. На 23 юли управителят на централната банка бе арестуван в разследване за корупция. Около 10 000 войници от НАТО и 2000 прокурори, съдии, полицаи и митнически служители от ЕС, известни като мисията ЕУЛЕКС, помагат за налагането на сигурност.

Какво трябва да се следи:

Резолюцията на Сърбия за Косово в ООН. Усилията на ЕС да бъдат наложени нови преговори между Белград и Прищина по ежедневни въпроси на живота в Косово. Подкрепяната от Белград местна съпротива от страна на местните сърби срещу плановете да се установи правителствен контрол в Митровица може да доведе до нови сблъсъци.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.