Мафиотски пари крепят световната икономика

в. Гардиън

Криминалният бос Вячеслав Иванков – Япончик. Снимка: краймраша

Той е дебеловрат и широкоплещест, плешив и цапнат в устата, собственик на Ролекс, инкрустриран със скъпоценни камъни и на стотици милиони, може би дори милиарди долари, които вървят в комплект с него. Английският му е напоен с руски акцент и подсолен с ругатни. Прекарва ваканциите си в Антигуа – на полуостров, който е изцяло негова собственост. Той е най-важната клечка в братство на руски суперпрестъпници, финансов магьосник, който досега е действал като човешка пералня, препирайки умело мръсните пари на своите събратя мошеници. Но сега той се е свързал тайно с британските власти: поискал е да бъде информатор, мега-издайник, разкриващ тайните на мрачния подземен свят, който самият той е обитавал толкова дълго.

Ако това ви звучи като сюжет на трилър, то е, защото действително е основа на новия и тотално обсебващ роман на Джон Льо Каре „Our Kind of Traitor“(буквално – „Наш тип предател“). Руският гангстер се казва Дима, чиято съдба проследяваме, докато неподдаващ се на контрол екип на британското разузнаване се опитва да изтегли бъдещия предател на безопасно място на Острова.

Ето ви и друга сюжетна линия. Отчаяни от липсата на свободни пари по време на финансовата криза, водещи банки по целия свят се обръщат към печалбите на организираната престъпност като „единствения ликвиден инвестиционен капитал“ в наличност, като в в крайна сметка поглъщат в глобалната икономическа система по-голямата част от умопомрачителните 352 милиарда долара, получени от продажбата на наркотици, като междувременно препират тази астрономическа сума.

Звучи като изсмукано от пръсти, но не е белетристична измислица. Тази история бе публикувана в „Обзървър“ през декември 2009 г. Тогава шефът на Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията призна, че колосални купища наркопари са поддържали световната финансова система в момент, когато е изглеждала на косъм от срив.

Тази история се появи дълго след като Льо Каре бе завършил „Our Kind of Traitor“, но потвърждава всичко, което новият му роман внушава: че огромно парче от глобалната икономика, може би една пета от нея по някои преценки, е съставена от плодовете на организираната престъпност; че престъпниците, криещи се зад тези пари, са измислили хиляди хитроумни начини да прикрият произхода им – и че онези, от които очакваме да им попречат, включително реномирани банки и избрани от народа политици, вместо това улесняват преливането им от черната в бялата икономика.

Проблемът е толкова всеобхватен, че някак си остава незабелязан. „Никой не му обърна внимание!“, коментира съобщението на ООН недоверчивият Джон Льо Каре, когато се срещнахме в дома му в Хемпстед. „Не съм привърженик на теориите на конспирацията, но наистина останах с усещане, че на някого са запушили устата.“ Той вижда твърде много въпроси без отговор, първият от които е как точно тези 352 милиарда долара са преминали в легалната икономика. „Какви бутони трябва да натиснеш, на кого звъниш по телефона? Чие благоволение търсиш?“ Дали някой в правителството не намига на супермошениците, съветвайки ги да не държат повече парите си в брой, примерно на Каймановите острови, а вместо това да си купят държавни облигации? Ако това е така, тогава кой дава зелената светлина?

Това може би ви изглежда прекалено мистериозно, материя за съдебни счетоводители, но не би трябвало. Балзак се бе изразил точно: „Зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление.“ А зад днешните ослепителни богатства се крият наистина някои много мръсни престъпления: ако не става дума за продажба на оръжия и зарибяване на уязвимите с дрога, то тогава се касае за трафик на млади жени като сексробини и на кандидат-гастарбайтери като слуги. И когато печалбите от подобни злодеяния бъдат изпрана, светът си казва, че престъпленията, дори най-тежките от тях, действително получават компенсация.

Мащабите са гигантски. Агенцията за борба срещу тежката организирана престъпност (SOCA) твърди, че приходите от организирана престъпност само във Великобритания възлизат на 15 милиарда паунда и признава, че оценката й вероятно е твърде консервативна (и остаряла). Прибавете към това печалбите от Русия, Индия и други страни и цифрите ще достигнат стратосферата.

Никаква част от това богатство не би била от полза за гангстерите, ако си остане под формата на биещи на очи пачки пари, които издават омърсения му произход. Затова Дима и себеподобните му от реалния живот измислят още по хитроумни начини да ги легализират. Придобиването на недвижима собственост е любим похват: купуваш къща, после я продаваш и печалбата започва да свети от белота. Един супермаркет върши още по-добра работа, както и футболен клуб. Или създаваш поредица от кухи фирми, регистрирани в празна стая с месингова табелка на вратата в далечно Вануату или Соломоновите острови, една от които притежава друга, а другата – трета, финансови кукли-матрьошки които „изтощават и объркват следователите“, по думите на Миша Глени, чиято книга „McMafia“ е задължителен пътеводител в това ново царство на международна, въртяща милиарди долари престъпност.

За съжаление, Глени включва Лондон в този списък на финансови убежища, примамливи местенца за всички онези, които искат да изтъркат кирливите си ризи до блясък. След като Гордън Браун се амбицира Лондон да засенчи Ню Йорк като финансовата столица на света, твърди Глени, неминуемият резултат бе по-хлабава регулация, „безстресово влизане“ за големи състояния, статут на непостоянно пребиваващи (регистриралите се по този статут не плащат данък върху печалбите си от дейности извън Обединеното кралство – бел.ред.) и цяла юридическа архитектура, гостоприемна към свръхбогатите.

Това не означава, че властите бездействат. SOCA се хвали, че през миналата година е лишила престъпниците от авоари, възлизащи на 317 милиона паунда – но думите „капка“ и „море“ веднага идват наум. Браун несъмнено затегна някои правила в опита си да пресече финансирането на терористите след 11 септември, но, както казват експертите, финансовият режим все още лови дребните риби, оставяйки акулите да върлуват свободно. Както се изразява Хектор Мередит, шпионинът с принципи в „Our Kind of Traitor“: „Пичът препрал два милиона? Ама че мошеник! Викайте регулаторите, щракнете му белезниците. Но няколко милиарда? Тук вече стъпвайте внимателно. Милиардите са статистическа величина.“

Какво би могло да обясни факта, че институциите си затварят очите за тези огромни, незаконно придобити богатства? Политическото влияние. Руските олигарси, например, бяха неуморни в отглеждането на политически приятели и не пестяха средства. Льо Каре предполага, че в Камарата на лордовете има солидно лоби, което „пее в руския хор“. Един от персонажите в романа му е амбициозен британски политик, който се омешва с високопоставени членове на руското престъпно братство на борда на яхта, макар че, както се казва, всяка прилика с действителни лица е напълно случайна.

Но понякога, на някои места, става дума за нещо повече от затваряне на очи. Глени твърди, че след финансовата криза в Италия са разрешили на мафията да поеме ролята на банките и да отпуска нисколихвени кредити на дребния бизнес. Мафиотите могат да вършат това, понеже са червиви от пари в брой – а в замяна на това техните пари се изпират. За организираната престъпност рецесията е добро време за правене на бизнес.

Какво може да се направи? Някакво пораженчество витае в романа на Льо Каре, сякаш този змей е твърде могъщ, за да бъде съсечен някога. Авторът признава, че не вижда как която и да е държава би могла „да се справи с него“. Други предполагат, че действията ще станат възможни едва след като Русия, където черната и бялата икономика са се преплели в постоянен тъмносив нюанс, реши да се присъедини към международната борба срещу организираната престъпност.

Но нещо може да се направи още сега. САЩ дадоха добър пример – те разглеждат всяка транзакция, извършена в долари, като попадаща под тяхна юрисдикция (това обяснява защо американските власти продължават да разследват саудитската сделка на BAE Systems дълго време след като Службата за борба с мащабните измами вдигна ръце от нея във Великобритания). Освен това правителствата трябва да съберат политическа воля, за да преследват големите, а не само дребните злодеи. Ще помогне и премахването на режима за непостоянно пребиваване.

Една от реформите може да се окаже едновременно изненадваща и лесна за осъществяване. Олигарсите и техните себеподобни не идват в Лондон заради времето: привличат ги нашите драконовски закони срещу клеветата, които ги предпазват от критични погледи. Променете това законодателство, така че най-сетне да започнем да дебатираме на висок глас този огромен престъпен рекет – във вестниците, вместо на страниците на роман, независимо колко обсебващ е той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.