Неонационализъм заплашва Европа

в. Гардиън

Преобладаващата представа изглежда е, че идеята за Европа като културна, политическа и дори икономическа институция е под заплаха. Какво заплашва Европа? Един бърз отговор би бил: „Великобритания, глупако!“. В този отговор ще намерим малко повече от зрънце истина. Обединеното кралство обединява крайностите в Европа – едновременно е голяма икономика, зависима от европейската търговия, адаптираща законовите си институции към транснационален европейски законов ред, в който европейското право има пряк ефект, но отказва да приеме единната валута и се съпротивлява на по-нататъшна политическа интеграция. По-дълбоката заплаха за Европа обаче е нещото, което тя бе създадена да преодолее – национализъм в основата на политическото единство и общност.

Европейският проект бе вдъхновен от клетвата „никога повече“. Никога повече европейските държави няма да позволят отровен и настървен национализъм да ги разкъсва, както стана в две разрушителни войни. Никога повече съдбата на малцинствата няма да бъде оставяна в ръцете на националните парламенти и на расистки и популистки настроения. Според основополагащия мит на Европа една нова общност, започваща с европейски единен пазар, спазване на демократичните институции, човешките права и върховенството на закона, ще определи европейския проект.

Тези високи амбиции бяха, разбира се, плах отговор на ксенофобията и расизма, преживени от много общности на имигранти и бежанци в Европа след Втората световна война. Въпреки това те осигуриха юридическа рамка, в която дискриминацията бе оспорена, а либерално-демократичният социален проект за толерантност и разнообразие бе изведен напред. Това бе улеснено от крайно интеграционистката юриспруденция на Европейския съд в началото на 60-те години.

Ефектът от юридическото обединение пролича ясно в страната по време на правителството на Маргарет Тачър, когато британски съд разпореди да се спре прилагането на Закона за търговското корабоплаване от 1988 г., докато се проверява съвместимостта му с европейските закони. Законът целеше да въведе определение за националност за разрешителните за риболов в британски води. Испански рибари го оспориха. Съдилищата решиха, че не трябва да се позволява националността да пречи на свободата на междуевропейската търговия.

Какви са тогава предполагаемите заплахи за този нов европейски ред? Най-голямата предполагаема заплаха е за т. нар. „връщане на религията“. Спомнете си фурора през февруари 2008 г., когато архиепископът на Кентърбъри, д-р Роуан Уилямс, изнесе крайно нюансирана реч за нуждата да сме отворени за прилагането на шариата при някои определени обстоятелства. Това бе реч, предназначена категорично за адвокати, с дълбок анализ на определени закони и на теориите, на които те се основават.

Безотговорното мълчание на юридическата общност, когато архиепископът бе подложен на атака, бе непристойно и би трябвало да засрами всички адвокати. Той само казваше това, което по настоящем е факт – че християнското, еврейското и ислямското право играят наистина значителна роля в живота на хората и уреждат семейния живот и браковете най-вече. Освен това той отбеляза, че чувството за по-широка религиозна принадлежност, каквато е уммата за мюсюлманите, съществува успоредно с гражданството в много държави-нации.

Където има несъответствие между религиозното право и по предположение светското „местно законодателство“, обикновено последното взема превес. Това не е по-различно от редица други юрисдикции като Индия и Република Южна Африка, където обичайното и държавното право съществуват успоредно едно с друго. Политическата и религиозна многопартийност са съвместими. Гражданството не значи, че гражданинът трябва да приеме единствено „гражданската религия“. Такива дискусии обаче за връщането на религията само ни разсейват, когато става въпрос за това, че национализмът отново настъпва в Европа.

Бих казал, че повече трябва да се страхуваме от национализма отколкото от религията. А парадоксът на европейска интеграция е, че по-близките институционални връзки с Европа, принципът на субсидиране и очевидната остарялост на съвременната държава-нация са визитката на възраждащия се национализъм. „Бялата книга“ на Шотландската национална партия за шотландската независимост включва този водещ цитат от лятното заседание на правителството в Дънди през 2009 г.: „Според мен най-неопровержимото доказателство за независимостта на Шотландия е нуждата от отделно представителство в Европейския съюз“. Шотландската независимост се задава като голям конституционен въпрос за Обединеното кралство.

В сърцето на европейския проект, в Белгия, жизнеспособността на държавата, която е дом на столицата на Европа, сега е под въпрос. Националният фламандски алианс – една демократична националистическа партия – писа в програмата си за европейските избори през 2004 г.: „Европа придоби съществено значение за Фландрия. Бъдещето на нашия народ все повече ще се ситуира в Европа. От сега нататък нашата идентичност ще бъде поставяна в европейска рамка“.

Тогава какъв е проблемът, може да попитат някои? Какво значение има, ако съставляващите елементи на Европейския съюз идват от Шотландия, Англия и Уелс, вместо от Обединеното кралство? От фламандски, каталонски и баски нации вместо от Белгия или Испания? Има огромно значение, защото държавата-нация не е просто неутрално разграничаване. Макар Обединеното кралство, Испания, Германия, Италия и други да са съюзи между бивши съпернически региони, княжества или останки от имперски формирования, те представляват също наслоявания на разложени различия.

Тези държави-нации еволюираха във федерации, където националното разграничаване не е единствената обединяваща характеристика. Искаме ли Европа, в която фламандците няма да могат да понесат около тях да се говори френски, да не говорим за урду? Дали Шотландия с по-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението ще бъде по-отворена за чужденци или по-склонна да защитава относителното си изобилие?

Неонацистите ще се опитат да ни продадат национализма в името на икономиката, по-добри корпоративни данъци, по-зелено правителство и по-добра енергийна политика. Ето какво „бялата книга“ за независимостта на ШНП казва за страната на баските: „БПВ (на страната на баските) на глава от населението е приблизително 30 процента по-висок от средното за Испания и в началото на 2009 г. баското правителство се радваше на по-висок кредитен рейтинг от испанското федерално правителство“. Коалиция на по-добри кредитни рейтингови агенции не е една от великите политически идеи. Но тази баналност сигнализира за радикален обрат на това, което европейският проект предвижда, макар и в името на по-тесни връзки с Европа.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.