Петър Берон: България е на най-хубавото място на земята, само народът е малко калпав

 „Атака” се лепна за ГЕРБ като БЗНС към БКП, казва ученият-политик

Петър Берон. Снимка: Булфото

Петър Берон е 70-годишен, роден в София. По света е известен като учен зоолог, а у нас – повече като политик. Бил е лидер на СДС 1990 г., а после депутат от „Атака“ в предишния парламент. Потомък е на Стефан Берон (основател през 1869 г. на Българското книжовно дружество, преобразувано през 1911 г. в БАН) и Васил Хаджистоянов Берон, подписали Търновската конституция, също и на учения енциклопедист Петър Берон, автор на първия

български буквар – „Рибен буквар“.
Петър Берон завършва биология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1963 г. до днес работи в Института по зоология към БАН, бил е директор и на Националния природонаучен музей. Старши научен сътрудник е, доктор на науките, повече от 20 години е шеф на Българската федерация по пещерно дело (спелеология)Член е на различни международни научни и природозащитни организации.
В политиката влиза като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. През 1990 г. е обявен за сътрудник на бившата Държавна сигурност, напуска СДС. На президентските избори през януари 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент на Жорж Ганчев от Българския бизнес блок. Кандидат за президент е и от партия “Съюз България” 2001 г. Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”. Бил е зам.-председател на 40-то Народно събрание 2005 г., член и на комисиите по външна политика и по околната среда и водите.

– Като сравнявате България с тия 70 страни, които сте обиколили, къде сме ние?

– Супер сме.

– В какво отношение?

– Като природни дадености. Страна със средни размери, в средните географски ширини, имаме високи планини, имаме голяма река, имаме излаз на море, имаме климат, който е добър, на границата на три континента сме, между 40 и 41-ви паралел. Между тях е възможно най-благоприятното място на Земята. От това по-хубаво, какво искаш?! Народът е малко калпав, но какво да се прави. Щом оставихме една малцинствена партия два мандата да ни управлява. Къде може да стане това? В Турция? В Гърция? При кои от съседите това може да стане?

– Може би е израз на търпимост, с която се злоупотребява.

– Търпимост?… Сто пъти съм го казвал и съм го казвал от трибуната на парламента, че не е виновен Доган за цялата работа…

– А като опазване на природата, като сравните със страните, които сте обиколили, как ви се вижда?

– На някои места по света почти не е останала природа, а другаде са много примитивни самите жители и не мислят за природа – изсичат, опожаряват гори. Всичко ври и кипи там. Например в тропическа Африка живеят най-различни хора. В много от тия страни се води гражданска война и въобще не им е до природата. На други места се извършва т. нар. земеделие Slash and Burn, при което секат част от тропическата гора, садят нещо там, след една две години това се изчерпва, изгарят друга част от гората и т. н. И така процентът на влажно-тропическата гора в Африка изключително бързо намалява. Удивително и ужасяващо даже. Пустинята настъпва с по няколко километра всяка година. И накрая ще стигне до морето, както е стигнала вече в Западна Сахара. Другаде белите, колонизаторите, са успели да им направят големи национални паркове и са успели да внушат на местното население и на местните управници, че от тая работа има и стопанска полза. Защото в страни като Кения, Уганда и Танзания много туристи идват на лов, на сафари и оставят много пари. Трети страни са като Южна Африка – бяха управлявани от бели до скоро. Там е големият национален парк „Крюгер”, където е представена почти цялата фауна, и сега все още се крепят националните паркове. Но това е много трудно, а и много рисковано, много от тези, които са вършили работа като моята, са загубили живота си.

– При комунизма как беше природата в сравнение с това, което е сега? Какви промени има?

– Всички национални паркове, които са обявени, са обявени при комунизма. До един. За щастие и 90-та година, когато правихме конституцията, понеже аз бях член на комисията, която прави тая конституция, има там един ред, който е написан лично от моята ръка – земите, които попадат на тариторията на националните паркове и резерватите, са изключителна държавна собственост.
Министерството взима мерки да опазва това-онова, но от време на време правят много гадни компромиси срещу пари. Както примерно министърът беше подписал на ония мошенници от „Краш” (б. р. – фирма, която построи ваканционно селище „Златна Перла” край с. Варвара – виж тук), че министерството не възразява да се строи на територията на природния парк „Странджа”. И те направиха тоя комплекс. Икономов, един добре известен съдия (б. р. – от Върховния съд), който и няколко други дела приключи по тоя начин – Камчийски пясъци, Иракли – като отсъжда да се строи на тях. Камчийски пясъци е уникално място, също така и Иракли.
Плюс това всички тия вятърни генератори, които са по Калиакра, също предизвикаха много разправии, тъй като те са на пътя на птиците.

Петър Берон с протестиращи срещу строежа в природен парк „Странджа“ екоактивисти. Снимка: Нели Томова

– Има ли някакви животински видове, които по социализма са изчезнали, а сега са се появили отново, или обратното? Например като падна социализмът, цялата икономика на Източна Европа спря, намаля замърсяването и в река Дунав, например, взеха да се появяват едни есетри по 200-300 кг, а по-рано не е имало въобще?

– Вярно е, че голяма част от заводите ги няма вече, но това, разбира се, не е решение на въпроса. Сега при нас се води борбата за емисиите. Вредните емисии трябва да се намалят и това става с пари.
Едно време, по комунизма, бяха тръгнали да пресушават всички блата, да ги правят на ниви. Ползата беше, че наистина се ликвидира маларията. Обаче те пресушиха и такива блата като Стралджа – най-интересното блато у нас, където имаше розови пеликани. Голямо блато – пресушиха го. И сега има даже проект да се наводни отново. Блатата са източник на изключително биоразнообразие. Тъй като биоразнообразието сега е шлагер – тази година живеем в годината на биоразнообразието и имаме Закон за биоразнообразието. В последно време нашият парламент приема закони, които са в хармония с европейското законодателство по въпросите за околната среда. Имаме рамковия Закон за околната среда, имаме закони за въздуха, за горите, биоразнообразието, за защитените територии. За какво ли нямаме закон. За прилепите имаме закон. Него го приеха по искане на Европейския съюз – има Европейска конвенция по въпроса за прилепите. Така че закони се приеха голям брой и хубави. Това е принос на последните парламенти.

– И какви са впечатленията ви? Фауната в България през последните 20 години увеличава ли се или не?

– Е, крайбрежието е трагедия. Въобще от това, което беше, няма и помен. Съсипаха го окончателно. Сега се мъчат да настъпят и в планините. Жаждата за пари, алчността е нещо, което няма граници. Но има сега много неправителствени организации, в някои от които хората се грижат за спасяването на редки животни. Например, лешоядите вече се възстановяват. Гологлавият лешояд се завръщат се в Източните Родопи. Цяла колония гнезди вече. Черният картал се появява там. Други неправителствени организации се грижат за разни други неща – за растения, за туй, за онуй. Полека лека дават отпор на такива, които съвсем безцеремонно се мъчат да съсипват. Така че гражданското общество също играе роля. Българското дружество за защита на птиците има голям принос, много е активно.
Сега заради рибата, която е силно намаляла навсякъде, ще внасят нов закон и ще криминализират бракониерството. Трябваше още преди 20 години да стане. Много бракониерство има, страшно много. Навсякъде бракониерстват безнаказано. Винаги, като се предложи в народното събрание такъв закон – да се инкриминира или да се увеличат санкциите, веднага се намира лоби, което ревва това да не стане.

– Навремето как стигнахте до Африка?

– Аз бях на една експедиция в Папуа, Нова Гвинея – близо до Австралия, половин година, през 83-а. И като се върнах покойната ми жена беше подписала от мое име един договор с нигерийците да работя три години в Нигерия като консерватор на горите. И аз не знаех какво точно е това. Заминахме цялото семейство и стоях там три години. Фактически работата ми беше да организирам паркове за дивеч, да залавям бракониерите, да ги карам на съд. Всичко това съм го описал в една книга –  „Сану, Батуре!”. Преживях редица перипетии. След това бях на едно голямо пътуване по река Конго. После на една експедиция в Мозамбик два месеца, после Танзания, Кения и Уганда. Бил съм в Зимбабве, Египет, Судан, Либия, цяла Западна Африка, Камерун. Попътувал съм доста по Африка. Но съм пътувал и по много други контитенти – в южна Азия, Хималаите, Китай, Индонезия. По Амазонка съм пътувал, и в Мексико. Ходил съм даже и в Куба, Виетнам.

– В политиката сте били почти всичко, с изключение на премиер и президент.

– Но съм бил кандидат. Мога да напиша книга „Как не станах еди-какво-си”. Но аз съм удовлетворен, защото съм жив. Това не е малко само по себе си. Виж какво нещо е животът – академик Матеев, който ми беше съученик, и който цял живот е по канцеларии и кабинети, загина. Оня ден направил една екскурзийка в планината, качил се уморен в колата с жена си, поднесъл малко и бух в едно дърво. И двамата ги няма. Аз пък, дето цял живот съм бил по джунглите, и по пропастите, и по високите планини, и по какво ли не по света, съм още здрав и жив.
Освен това се занимавам с това, което ми е интересно. Сега ние, между другото, правим едни томове за биоразнообразието на България, т.е. аз ги правя.  Огромни томове. Хората просят пари оттук-оттам, съставяме ги с колегите.

– За тези години в два парламента успяхте ли нещо да прокарате, освен онези редове в конституцията?

– Във Великото народно събрание прокарахме маса неща, защото все пак ни слушаха. Но Тройната коалиция само като чуеше откъде идва предложението – в коша. Същото прави в момента и ГЕРБ с техните предложения. Във Великото народно събрание аз бях написал закона за промяната на името на България (б. р. – от Народна република, на Република), аз бях човекът, който, когато се правеше конституцията, настоя да остане химнът „Мила родино”, тъй като имаше и други предложения. Последния ден на Великото народно събрание успяхме да прекараме Закона за БАН, който действа и до ден днешен.

– А какво стана с „Атака”?

– Самата партия не съществуваше до създаването на коалицията. Името аз го предложих, защото такова беше името на предаването по телевизията, което беше популярно. И аз предложих Волен за председател на коалицията, да ме прости Господ. Но това беше фактически коалиция от 5 партии, включително и нашата – Патриотичния съюз „Защита”, на която аз съм заместник и до днес. Партия „Атака” беше регистрирана след създаването на коалицията и след като влязохме в парламента. После те се раздуха много и понеже са много агресивни и събраха боклук-хора, разбутаха всички и заеха патриотичната ниша. След това Волен, по неизвестни засега причини, се лепна много здраво към Бойко Борисов. Сега вече „Атака” са със съвсем друга физиономия. Стана нещо като БЗНС към БКП навремето.

– ГЕРБ чака ли ги същата съдба като НДСВ?

– Това са партии, които нямат идеология. Те са групи по интереси. Хората гласуваха за Бойко Борисов, те не гласуваха за ГЕРБ. Никой не може да каже повече от двама гербаджии, максимум трима.
Гласуваха за Бойко Борисов, както преди това гласуваха за царя, а не за всичките тия бивши комунисти, префасонирани на бърза ръка и – айде в НДСВ. Кои са тия царисти, видни монархисти? Професор Петканов – бившият партиен секретар на юридическия факултет? И още една камара такива. Аз уважавам някои. За жалост този, когото аз уважавах най-много, катастрофира –  Борислав Великов. За жалост му се случи такова нещастие. Той беше много печен човек и добър специалист. И от другите има някои читави, но, примерно, министрите на отбраната трябваше в една килия да ги наслагат от 90-та година до ден днешен всичките, цялата колекция. Кой съсипа армията? Като почнеш от алкохолиците Сталийски и Луджев – не анонимни алкохолици, а много добре известни алкохолици. Какво направиха с българската армия? С нейните имоти, с нейното въоръжение? До 10 ноември ние имахме 350 танка. Сега ни разрешават да имаме 180, а ние не можем да ги съберем. Къде отидоха тия машини? Къде отиде металът? Да не говорим, че изчезна самата армия, не само въоръжението. Имахме 245 бойни самолета. Сега са 5 и седят на земята, защото не могат да летят. Това, което направиха тези хора, беше първо грабеж и второ предателство, тъй като оставиха страната напълно незащитена. И сега пак ще намаляват армията. 18 хил. души – това е колкото да напълни един малък селски стадион.

Петър Берон. Снимка: Сайт на природонаучния музей

– Какво е станало с всички тези имоти и въоръжения и толкова ли е страшно, че нямаме голяма армия сега?

– Не че нямаме голяма армия, ние нямаме никаква армия. Ако нямаше нужда от армия, нямаше гърците да държат 170 хил. души. Освен това непрекъснато купуват оръжия. Гърция е между петте първи страни в света по закупуване на оръжие. Ние трябва добре да обезпечим нашата национална сигурност, защото Западът няма да си мръдне пръста, ако нещо стане. Защо една Щвейцария примерно, която с никого не воюва, поддържа в бойна готовност  650 хил. души. Може да ги изкара за 24 часа въоръжени и напълно готови за всичко. Сигурно има защо. Защото не трябва никой дори да му мине през ум да се закача с такава страна. А ние тук сме на такова ветровито място – сред албанци, сърби и всякакви други, и си позволяваме да си разградим абсолютно всичко. Имотите на армията  ги ликвидираха по съответния законов ред. Първо оставиха да се срутят сградите. Второ, още навремето Луджев раздаде имотите насам-натам. Сегашните момчета не знаят от коя страна се държи пушката. При една мобилизация кого ще мобилизират? Такива като мен? А сегашните кога ще ги учат? В ОСО (б. р. – едновремешната Организация за съдействие на отбраната) имаше парашутни упражнения. То обучаваше парашутисти, обучаваше шофьори и какви ли не още и всички тези хора можеше да бъдат подготвени.  Не е необходимо да имаме грамадна армия. Трябва да имаме адекватна армия, трябва да имаме възможност да посрещнем всяко нападение.
Не може да имаме 70 хил. души полиция и 18 хил. души армия. Каква е тая държава? Знаеш ли коя е най-голямата въоръжена сила у нас сега? Лицензираните частни охранители. Те са 120 хил. и всички са въоръжени нахакани мъжаги. И ловците – 180 хил. ловци с по две-три пушки.
Общо взето, ние сме управлявани 20 години от предатели. Не го казвам зад гърба им, тъй като съм им го казвал многократно от трибуната на народното събрание, от което не им е мигнало окото. Обръщам се към блока на БСП. С турците не се занимавам изобщо, защото турците си гледат Турция. Само на Данчо Цонев (б. р. – депутат от ДПС, по-рано от СДС), му викам „Киряк, здрасти!” И той: „Няма да ми викаш така!” А аз: „Няма. Ще ти викам Хаджи Иванчо Хаджипенчович!”
А на комунистите им го казвам от трибуната: „Вашите бащи в продължение на 45 години служиха вярно на Кремъл, вие сега се прехвърлихте при американците. Първи натовци, даже някои говорите с английски акцент, децата ви всичките в такива училища. Това е защото имате слугинска кръв. Вие сте слуги и деца на слуги. Вие не сте чели Яне Сандански, който казва, че човек трябва да се научи да изцежда от себе си роба капка по капка. А вие сте свикнали да служите, имате господар постоянно. Това е жалко. Вие чакате само да изтекат моите 7 минути, за да си натиснете това копче, което ви е казано да натиснете, защото, ако някой от вас ме апострофира, аз ще имам право на отговор и ще имам още 3 минути да ви говоря и ще ви кажа още толкова неща.”

– Видели сте доста партии. Какво ще стане с ГЕРБ? Как се развиват?

– Няма нищо вечно освен комунистите. Само те са вечни.

– А като сравнявате ГЕРБ с НДСВ? Не е ли малко по-ниско културното равнище?

– Е, втори цар все пак няма. Царят си е приказка някаква. А иначе той има много заслуги. Основната му заслуга беше, че ликвидира идеята за монархия в България. Комунистите с всичките си усилия не успяха да ликвидират тази идея, а царят го направи за 4 години. Сравнявам парламентарните групи, в които все пак познавам хората, а на ГЕРБ не ги познавам и никога няма да ги опозная, защото те са сива маса, нещо като мезоглеята в природата. Тези хора са дали някакви пари на който трябва, станали са депутати и в момента идеологията им е, както са казвали едно време земеделците: „Грабете буци, бийте гражданя, най-важното е нам да е добря!”
Т. нар. ГЕРБ не е паднал от Луната. Това са бивши комунисти, бивши седесари, бивши други и настоящи лапачи. Те са хора, които си гледат лобизма, фирмите. Изчезне ли от хоризонта Бойко, изчезва и ГЕРБ, стопява се във въздуха. Това са лидерски партии, които така се развиват. Доколко ще изтраят, не се знае. Вълната е с много голяма амплитуда. Дойде царят, омете БСП и СДС, изхвърли ги на боклука, дойде ГЕРБ, изхвърли и царската партия – не могат да съберат и 1% сега. Бойко сам казваше, че е минал през два университета – на Тодор Живков и на Симеон Сакскобурготски, понаучил е това-онова. Да е жив и здрав, да управлява. Хубаво е да имаш такъв министър-председател. Той е титан. Спомням си основаването на ГЕРБ. Изкараха едно кресло на трибуната и Бойко седи, а Цветан Цветанов като паж до него. Бойко казва: „Каквото ви каже Цецо, все едно съм го казал аз! И много няма да знаете, защото ще ви разформировам, ще ви изгоня! И устава няма какво да го обсъждате, тъй като аз съм го обсъдил вече.” Учредително събрание… А това са 3800 души, от които 80% висшисти. Подобно беше и НДСВ, подобна е и на Доган партията, подобна е и на Костов партията.
БСП е най-демократичната партия, защото те са стари кучета и знаят вътре, че трябва да се държат заедно.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.