9/11 – ислямът ли е виновен?

Политически спорове за исляма се водят в САЩ преди годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г.

в. Вашингтон пост

Демонстранти срещу джамията през юли т. г. На плаката пише: „Всичко, което трябва да знам за исляма, го научих на 9/11“. Снимка: Ред дог рипорт

В продължение на почти едно десетилетие годишното отбелязване на терористичните нападения от 11 септември бе възприемано като ден на национално единение и трезво възпоменание. Тази година спорни въпроси за религиозната свобода и националната идентичност заплашват да помрачат деветата годишнина на тези трагични събития.

Реакциите на призиви за изгаряне на корана и продължаващият спор около планирания строеж на джамия и ислямски културен център близо до Кота нула в Ню Йорк привличат вниманието с наближаването на годишнината и пораждат въпроси как 11 септември е станал толкова политизиран.

Истината е, че с някои изключения значението на тези нападения рядко е било лишено от политическа окраска или дебати. Обединяването в първите месеци след нападенията бързо отстъпи пред партийните разделения по въпроса за борбата с тероризма. Разликата тази година е, че предишните дебати кой е бил „силен“ в борбата с тероризма и кой не е бил бяха изместени от въпроси за исляма и религиозната свобода.

Тери Джоунс, пасторът на малка църква във Флорида, иска да направи клада от екземпляри на корана в събота. Това предизвика осъдителни реакции от всички страни. Генерал Дейвид Петреъс, командващ силите на САЩ в Афганистан, предупреди, че кадри от обхванатата в пламъци ислямска свещена книга може да поставят в опасност живота на американски войници. Намерението на Джоунс бе разкритикувано както от Белия дом, така и от консервативни представители като бившия губернатор на Аляска Сара Пейлин.

Експерти по обществено мнение обаче казват, че този спор не е признак на значима промяна в обществените нагласи. Президентът на изследователския център „Пю“ Андрю Кохът заяви, че националните проучвания на общественото мнение не регистрират съществени нови признаци на отрицателни реакции към мюсюлманите. „Нагласите са смесени и не толкова позитивни, колкото преди осем години, но не се наблюдава съществено покачване на антимюсюлманските настроения“, каза той.

Джоунс е пример за лекотата, с която някой без политическо влияние може да привлече вниманието и да предизвика спорове. Дебатите около предложения ислямски център излагат на показ деленията в страната относно границите на религиозната свобода и святостта на земите в района, където някога се издигаше Световният търговски център.

Ново допитване на „Вашингтон пост“ и Ей Би Си нюз сочи, че две трети от американците са против изграждане на ислямски център в близост до бившето място на кулите близнаци. Четирима от всеки петима противопоставящи се казват, че са против строежа единствено заради местоположението му. Но 14 процента от противопоставящите се (или 9 процента от всички запитани) казват, че биха били против строежа където и да било в страната.

В същото допитване се разкрива, че около половината американци (49 процента) са с отрицателно мнение за исляма спрямо 37 процента с положително. Това е слаба промяна за последните години, но резултатите са по-негативни отколкото преди осем години. През октомври 2002 г. 47 процента от анкетираните имаха положително мнение за исляма, а 39 процента – отрицателно.

Около една трета от американците сега вярват, че традиционният ислям насърчава насилието срещу немюсюлмани, а 54 процента приемат тази религия като миролюбива. Делът на анкетираните, които приемат исляма като миролюбив, не се е променил съществено през последните девет години, но делът на хората, които смятат, че той насърчава насилието е почти двойно по-голям в сравнение с 2002 г. Отношението към планирания строеж в южен Манхатън е тясно свързано с общото възприемане на исляма. Хората с положителна нагласа към исляма, които го възприемат като миролюбива религия, са много по-склонни да подкрепят строителния проект.

Тазгодишните спорове може да са различни като тон и съдържание от предишните, но идеята, че 11 септември винаги е бил миг на единение, вече е пресилена. За известно време нападенията предизвикаха промяна в националните нагласи и обединение отвъд партийните деления. Това бързо отстъпи място на завръщането към партийната политика с тероризма в центъра на остри и понякога груби дебати.

Тези дебати промениха американската политика и поставиха демократите в отбранителна позиция. Републиканците при управлението на Буш ефикасно използваха тероризма в своя полза при междинните парламентарни избори през 2002 г. През 2004 г. републиканците организираха националния си конгрес в Ню Йорк, за да изтъкнат действията на Буш непосредствено след нападенията. Този конгрес дойде в момент, когато разногласията за Ирак бяха по-слабо изразени, отколкото година по-късно.

Това, което позволи разцвета на партийните дебати, бе, че страната бързо се върна към нагласите си отпреди 11 септември, макар че спомените за нападенията се запазиха ярки за по-дълго време в района на Източното крайбрежие, който пряко пострада от тях. В зависимост от гледището, това бе доказателство било за издръжливостта на американците и способността им да поемат най-тежките удари и да продължат напред или отчайващ знак, че най-тежките терористични нападения на територията на САЩ може толкова лесно да бъдат изместени от партийното политиканстване.

Самите събития, изглежда, са отстъпили на все по-заден план в общественото съзнание дори в момента, когато страната се готви да отбележи годишнината им. Републиканският изследовател на общественото мнение Бил Макинтърф, който следи отблизо нагласите към нападенията заяви, че 11 септември се превръща в „далечен историческо момент“, подобно на Деня на ветераните от войните. Новото допитване на „Вашингтон пост“ и Ей Би Си нюз подчертава колко е заглъхнал споменът за 11 септември. Сега само 14 процента от американците казват, че всеки ден си мислят за случилото се на 11 септември спрямо 23 процента преди четири години и 40 процента в годината след нападенията.

Тероризмът също вече не предизвиква толкова разногласия колкото преди. Одобрението към президента Обама за начина, по който се справя с войните в Ирак и Афганистан, е по-високо от рейтинга му по вътрешнополитически въпроси, отчасти благодарение на по-голямата подкрепа от републиканците в тази област отколкото за икономиката или бюджетния дефицит. При управлението на Обама значително по-малко американци казват, че днес се чувстват в по-голяма безопасност отколкото преди 11 септември 2001 г. – 48 процента спрямо 62 процента преди две години.

Основната причина е значителната промяна на тази нагласа у републиканците и по-малка промяна сред безпартийните. Преди две години, когато Буш още беше на власт, 82 процента от републиканците казваха, че се чувстват в по-голяма безопасност отколкото преди 11 септември. Сега на същото мнение са 49 процента от тях. С поемането на властта от Обама републиканците и демократите съществено са променили отговорите си на въпроса доколко имат доверие на правителството да осуети друго терористично нападение. Доверието на републиканците е спаднало от 73 на 41 процента. Доверието на демократите се е покачило от 35 на 53 процента.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.