Кога едно примирие не е примирие?

Пади Удуърт

Испанското правителство отвръща доста хладно – всъщност с нещо, доближаващо се до презрение – на примирието, обявено от баската терористична групировка ЕТА. Това е в забележителен контраст с ентусиазма, макар и смекчен от предпазливост, с който същото правителство приветства подобна декларация на ЕТА през март 2006 г.

Не е трудно да се разбере защо. До примирието през 2006 г. се стигна, защото предната година министър-председателят Хосе Луис Родригес Сапатеро публично беше предложил на ЕТА мирен процес. Вече се бяха състояли неофициални обсъждания между баската секция на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на Сапатеро и въоръжената групировка.

След по-нататъшни официално одобрени преговори с участието на правителството в Мадрид и на упълномощени международни посредници ЕТА се съгласи да се включи в процеса. Но през следващите девет месеца цялото начинание пропадна по най-различни причини. Накрая ЕТА буквално взриви преговорите с причинила жертви бомба на мадридското летище „Барахас“ през декември.

Този път няма предложение за мирен процес от страна на правителството. Наистина, изглежда има по-неофициални контакти между някои баски социалистически лидери и политическите съюзници на ЕТА в забранената през 2001 г. радикална партия „Батасуна“. Но те нямат официална благословия от Мадрид. Няма и участие на международни посредници. Видни фигури като южноафриканския адвокат Брайън Кърън и ирландския свещеник Алек Рийд със сигурност са съветвали „Батасуна“ и вероятно ЕТА въз основа на опита си в мирните процеси в собствените си страни. Но и те нямат вниманието и одобрението на Мадрид в тези си действия. Те улесняват процеса, а не са посредници.

Така че макар ЕТА да казва, че сега е в примирие, испанското правителство казва, че не е. „Нашата политика за борба с тероризма няма да се промени ни най-малко. Идеята за примирие като път към започване на процес на диалог е мъртва“, заяви в понеделник вътрешният министър Алфредо Перес Рубалкаба. Сапатеро има основателни причини да бъде свръх предпазлив. Първо, ЕТА използва примирието през 2006 г., за да се прегрупира и превъоръжи. След като веднъж си се опарил, вече си двойно по-внимателен.

Второ, предложението на министър-председателя за диалог предизвика остри критики от основната опозиционна сила – дясната Народна партия (НП). Тогава НП организира масови улични демонстрации срещу преговорите и намери подкрепа сред много избиратели на социалистите. Спящият дракон на испанския национализъм, тясно свързван с 40-годишната диктатура на Франко, беше събуден. Вече имаше значително безпокойство от степента на самоуправление, дадено на (силно проспериращите) баски и каталонци. По-нататъшните отстъпки биха били анатема за много испанци.

Накрая, поредица арести на видни членове на ЕТА и конфискуване на оръжия през последните три години значително намалиха способността за действие на групировката. Мадрид разбираемо подозира, че това примирие е просто опит да се представи една ужасна необходимост като жест на добра воля – в момента групировката може би е почти неспособна да извършва ефективни нападения.

Ако случаят е такъв, казват главните политически съветници на Сапатеро, защо да даваме на групировката политическа тежест, като се ангажираме сега с нея и дори като организираме официалното й разформироване и разоръжаване? Защо просто не я оставим позорно да изчезне, както стана след диктатурата с други крайнолеви и крайнодесни испански терористични групировки през 80-те години на 20 век?

Контрааргументът е, че ЕТА продължава да съществува 30 години след края на тези групировки, защото стремежът й към независимост се споделя от значителна част от баското население. Този аргумент е дискретно възприет това лято от председателя на баската секция на ИСРП Хесус Егуигурен. Той смята, че „Батасуна“ е претърпяла доста сериозни промени от последното примирие, на което тя не искаше ЕТА да слага край.

В международен план „Батасуна“ извършва впечатляваща работа чрез Брайън Кърън. Тя убеди дълъг списък от видни личности, включително Нелсън Мандела и Мери Робинсън, да подпишат през март миналата година „Брюкселската декларация“, в която ЕТА беше призована да обяви трайно и международно проверимо примирие. От значение беше обаче, че в нея също така се настояваше испанското правителство да даде „подходящ“ отговор, който „би позволил напредък на нови политически и демократични усилия“.

В исторически план ЕТА винаги е диктувала дневния ред на политическите си съюзници, а лидерите на „Батасуна“ почти или въобще не са имали авторитета, който би могъл да упражни Джери Адамс върху ИРА. Най-после тази позиция изглежда се обръща, без съмнение отчасти заради слабостта на ЕТА да действа. Но радикалните баски националисти също така следят случващото се в Каталония, където невъоръжената политика постига по-големи успехи по темата за независимостта, отколкото е възможно в Страната на баските.

Егуигурен внимателно следи развитието на нещата и знае, че исканията на баските за самоопределение няма да изчезнат. Ново поколение може да се обърне отново към ЕТА, ако това примирие просто бъде пренебрегнато. Узаконяването на „Батасуна“ навреме за местните избори през 2011 г. при условие, че тя повече няма да прибягва до насилие, може би е най-мъдрият съвет за Сапатеро. Но за да бъдат преодолени пречките пред подобна противоречива линия на действие в Мадрид, ще е нужно доста умело маневриране.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.