Какво ще остане от София след по-силно земетресение?

Колко сигурно се чувстват живеещите над този магазин на четири етажа на бул. „Витоша“? Снимка: e-vestnik

Земетресението в Чили беше със сила 8,8 по Рихтер, жертвите бяха между 270 и 800 (между идентифицирани и безследно изчезнали).
Земетресението в Хаити беше със сила 7 по Рихтер, жертвите бяха между 170 000 и 200 000 (между потвърдени и предполагаеми).

Последното земетресението в София беше със сила 3,5 степен и само уплаши софиянци. Но недостатъчно. Защото София може да се нарече обречен град при евентуално по-силно земетресение. Евентуалните жертви в столицата на България ще са по-скоро към столицата на Хаити (Третия свят), отколкото към Чили (цивилизования свят). Да не дава Господ, но може да станем свидетели на по-страшни опустошения дори от тези в Турция. При земетресението там преди години се срутиха множество нови сгради поради калпаво строителсто и лоши материали – цимент и др.

Какво може да стане в София при по-силен трус?
Има два проблема – единият е качеството на строителството (и ново, и старо), другият – повредените от разни реконстурции сгради, за да ги превърнат в магазини. Преди време e-vestnik пусна статия и снимки от центъра на София, с коментар на инженери кои сгради за застрашени от земетресение (виж тук). Цялата “Витошка” например е с разбити стени в основите на сградите, за да се направят витрини. Според инженерите това е пагубно при едно по-силно земетресение. Така са разбити хиляди сгради из София (и цяла България), за да се превърнат в магазини и заведения. Това всичко е станало със съответните разрешения от общини и с подписи на инженери и архитекти, и със съответното съгласие на живеещите в сградата (тук-там – не съвсем, но това са подробности). Тоест културата на нацията – културата за безопасност – е ниска.

Ъглова сграда на „Графа“- отдолу огромни витрини в двете перпендикулярни една на друга външни стени. Снимка: e-vestnik

Другата страна е калпавото строителство. Заблуждават се онези, които си мислят, че при социализма строителството е било по-добро. Например при земетресението във Вранча, Румъния, през 70-те години (7,3 по Рихтер), в Свищов се срутиха два 8-етажни жилищни блока и няколко други сгради, които бяха на доста голямо разстояние от епицентъра, извън най-засегнатите райони в Румъния. Единият паднал блок е в центъра на Свищов, в него е живеел елитът на града, включително кметът. И със сигурност не е строен през пръсти, но всеобщата технологична култура в тогавашна България е била на такова равнище, че ако проектът е бил с някаква степен на защита от земетресения, изпълнението с лоши материали е направило възможно да се срути.

Тогава са обявени 120 жертви (при социализма лошите неща се покриваха, да не плашат населението), днес данните са за 250 жертви – колкото доказаните жертви в Чили през февруари. В общи линии при социализма строителството е калпаво – и като материали, и като инженерен проект. Такива блокове като в Свищов в София има хиляди. Само не е имало по-силно земетресение да се види колко от тях ще издържат.

За да стане ясно как се строи в София – и преди, и сега – е достатъчно да се погледнат бетонните елементи на трамвайните линии. Още от времето на соц-а тези елементи, в които са поставени релсите, се разпадаха, бетонът се ронеше и отгоре се показват железа от арматурата.

Град Консепсион в Чили след земетресението от 8,8 степен по Рихтер в събота, 27 март. Снимки: ЕПА/БТА

Години след социализма бетонът е също толкова нискокачествен и новите бетонни елементи по трамвайните линии се ронят по същия начин и през няколко години ги кърпят или ги сменят. Който е ходил във Виена, примерно, може да види, че там бетонните елементи, в които слагат релсите на трамвая, не са мръднали с десетилетия и никой не ги сменя. Бетонът там е бетон. При нас бетонът се рони. Особено пък на капаците на разни шахти по тротоарите – той е толкова трошлив, че на места зейват дупки, само арматурата крепи капака и предпазва някой да не пропадне в дупката.

А бетонът в сградите? Кой ще гарантира, че при бума в спекулациите с имоти, при които фирми печелеха от бързо строителство по 100-200% върху вложените средства, има качествено строителство? Че бетонът в сградата е бетон? Той няма как да се види като на трамвайните релси.
Един по-силен трус може да покаже какво е качеството на строителството. Който си мисли, че няма такава опасност в София, се лъже – тя е земетръсен район. Шефът на геофизичния институт на БАН Николай Милошев допуска, че последното земетресение е възможно да е предпоследно, предшестващо друг трус – т. нар. фортшок (виж тук).

България е районирана и за всеки район е определена степен на земетръсност, за която сградите трябва да се изчислят и осигурят. За София  има определени различни степени на земетръсност през годините. След разрушителното земетресение в Стражица, усетено и в столицата, през 1986 г., е определена 9-а степен. Преди това сградите са били осигурявани по проект за 8-а степен земетресение, а преди земетресението с епицентър Вранча (Румъния) през март 1977 г., степента е била 7.

Голямото земетресение в Истанбул през 1999 г. Снимка: тюрки

Тоест – всички сгради преди 1977 г. са проектирани да издържат 7-а степен земетръс. Но никой не знае как са изпълнени. При социализма инженери и архитекти са изпитвали страх от изпълнението на собствените си проекти и са се страхували да живеят в собствените си сгради (виж някои примери тук).
Сега в столицата една до друга съжителстват сгради, които са изчислени за девета, осма и седма степен земетръсност. Уж изчислени и с предвидени защити, но не се знае как са изпълнени. И отделно са изтърбушвани и преустройвани от собствениците им…

Но иначе след последното земетресение, което стресна софиянци, веднага се появиха вицове, както и при соца по време на румънското земетресение. Сегашният актуален виц е следният:

Пресцентърът на Народното събрание изпрати съобщение до медиите във връзка с редица спекулации в относно земетресенията в София. В съобщението официално се отричат информациите, че трусовете са били предизвикани от председателката на правната комисия Искра Фидосова, която скачала на въже.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.