Парижките букинисти и китайските дрънкулки

Вики Бъфри

Ройтерс

Букинисти край Сена. Снимка: депеш

С повече от 200 щанда по двата бряга на Сена продавачите на антикварни книги в Париж, известни като букинисти, са характерна част от градския пейзаж вече над четири столетия. Но през последните години заради променящия се пазар все повече от тях изоставят продажбата на книги и се впускат в доходната в Париж туристическа търговия, предлагайки евтини сувенири до избелелите томове на Русо и Молиер.

Раздразнени от разпространяването на пластмасови умалени копия на Айфеловата кула и магнити за хладилници със забележителности от Париж, градските власти взимат мерки срещу тази тенденция, напомняйки на букинистите, че само една четвърт от търговската им площ може да е предназначена за продажба на сувенири. Мерките разгневиха много от търговците, които обвиняват властите в прекалено голяма намеса и се оплакват, че не могат вече да си изкарват прехраната само с продажби на стари книги.

Но градският съвет напомни, че букинистите не плащат такса за търговската площ, която заемат, поради което имат задължението да спазват правилата и да опазят една отдавнашна културна традиция. „Градският съвет в Париж не желае да раздава безплатни площи на хора, които искат да продават произведени в Китай сувенири на китайски туристи на почивка в Париж“, каза Лин Коен-Солал, заместник-кмет, отговарящ за търговията и занаятите. „Букинистите са част от парижкото културно и търговско историческо наследство, една от ценностите на града, нормално е да искаме да ги съхраним“, каза тя в интервю за Ройтерс.

НАД ЧЕТИРИ ВЕКА ИСТОРИЯ

Никой не може да отрече, че букинистите могат да се похвалят с богата история. Според един от тях, Ален Риклинк, днешните продавачи са потомци на пътуващи търговци на книги от 16-и век, които продавали стоката си от дървени кутии, окачени пред гърдите им или от маси на улицата. През 1620 г. 80 официални букинисти търгуват главно на Пон Ньоф, макар че чак през 1859 г. градът започва да им отстъпва места до парапетите на Сена и тогава започват да се появяват познатите сандъци с книги.

Стефан Кронис, който е букинист от над 20 години, казва, че времената са се променили и пазарът за използвани и антикварни книги вече го няма. Младите хора се интересуват повече от телевизия и интернет, а сериозните колекционери могат да издирват редките томове чрез онлайн продажби на книги или eBay.

Макар че още не се е изкушил от пазара за сувенири, Стефан казва, че разбира онези, които са почувствали нужда да се отклонят от занаята. „Тук сме да печелим пари, а не за удоволствие. Всяка година печеля все по-малко и по-малко и като че ли е доста примамливо да се продава на туристите“, каза той за Ройтерс.

На другия бряг на реката букинистът Ален Прово казва, че като във всеки друг бранш и букинистите трябва да се адаптират към променящия се пазар, иначе са заплашени от изчезване. Той обаче признава, че някои са отишли твърде далеч, като са напълнили щандовете си с евтини книги и с произведени в Китай туристически дрънкулки. „Бих проявил разбиране, ако хората продават изделия на местните занаятчии – имаме толкова много френски художници и занаятчии, които нямат къде да излагат творбите си“, добави той.

Г-жа Коен-Солал заяви, че градският съвет търси алтернативи да помогне на търговците да се справят с намалялата клиентела, като продават различни предмети като писалки, попивателна хартия и други свързани с книгите пособия.

Междувременно разходка по кейовете на Париж показва, че мнозина продължават да продават сувенири, нарушавайки правилата, като поставят дървени маси и стойки. Не за първи път букинистите чувстват необходимостта да се отклонят от продажбата на книги. Риклинк разказа, че в началото на 20-и век на щандовете свободно са се продавали антикварни предмети и джунджурии, за да бъдат привличани клиенти. Чак през 1930 г. са въведени правила, задължаващи ги да продават само книги.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.