СофияПловдивВарнаБургасРусе

Медийният преход – революции и манипулации

Милко Петров*

Медийният преход е по-скоро реплика на политическия преход, той следва духа на времето, като приема определени институционални форми под влиянието на отделни политически събития – оставката на директора на Българската телевизия през 1990 г., под натиска на студентската стачка, приемането от Великото народно събрание на Основни положения на временния статут на БНР и БНТ и др.

Почти десетилетие след промяната, аналогично на европейската практика, у нас е изграден дуалистичен модел за функциониране на обществените и на търговските медии, Народното събрание приема необходимата регулаторна рамка, създадени са органите, които упражняват надзор върху дейността на електронните медии.

Успоредно с извършените промени в областта на медийното законодателство и на регулацията, при електронните медии започва процес на еманципация на БНР и БНТ от идеологическата опека, отделянето им от влиянието и контрола на партията-държава, промяна в тяхните програми и водещи послания. Този процес се оказва по-дълъг от очакваното, доколкото и политическият преход не приключва в желаните кратки срокове.

Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на електронната медийна среда, поражда един от главните ефекти на медийния преход – новите политически послания, облечени в медийни образи, думи и звуци, които се превръщат в символ на обществената промяна.

Новият речник на медийния преход включва христоматийни фрази като: „За бога, братя, не купувайте!” на Димитър Попов, „Днес е хубав ден за българската демокрация” на Александър Йорданов, „Не ме гледай тъпо, българино!” на Жорж Ганчев, предизборни клипове като „Последният валс”, налагането на цветовете като партийни символи чрез телевизионната изборна пропаганда.

Електронните медии преекспонират политическия плакат, който в годините на прехода се разгърна между „червената карта” на БСП – и ярко оцветените задници в плаката на „Нов избор”. Българската телевизия през двайсетте години преход създаде публична тежест на политическите персони, изгради медийния образ на новата политическа класа, който в зората на демокрацията преливаше от утопични обещания и розов оптимизъм, често гарнирани с антикомунистическа риторика и яростно отрицание на близкото минало.

Телевизията се оказа онази „разделителна бразда”, която отдели променящата се комунистическа партия – от многобройните демократични партии, организации и движения, които на кръглата маса през 1990 г. в безкрайните телевизионни часове на прякото й отразяване, не успяват да постигнат съгласие с комунистическата партия за миналото, но постигат известно съгласие за бъдещето.

Медийният преход в посттоталитарния период е неотделим от екранните манипулации, манипулатори и манипулогеми, които първоначално превземат улицата, а след това и телевизионния екран. Електронните медии стават „хранителна среда” за политически слухове и манипулации, но и те самите произвеждат собствени медийни измами.

Прословутата реплика на президента Петър Младенов „най-добре е танковете да дойдат”, многократно излъчвана в предизборното студио на СДС през 1990 г. като отговор на монтираните кадри на хората на Емил Кошлуков в съседство на кадри от филма „Кабаре” на Боб Фос, показващи фашистките отряди „Хитлерюгенд”. Или пък тайното внасяне и монтиране в новините „По света и у нас” на Българската телевизия на клип в подкрепа на Стефан Софиянски по време на общинските избори.

Христоматийна медийна манипулация остава „новината” за мним ядрен взрив в атомната централа в Козлодуй в студентското телевизионно предаване „КУ-КУ” по Българска телевизия, която предизвика паника сред населението, независимо от предупредителните надписи и шаржиращия музикален фон. Фразеологията „червени бабички” и „сини комунисти” е наложена в политическия и в медийния речник с активната намеса на телевизионните камери, които в първите години на прехода често проявяват пристрастия и необективност.

Медийният преход довежда и до голяма промяна в програмните стратегии и усилването на конкуренцията между търговските медии. В последните десет години, програмните стратегии на частните национални телевизии се фокусират върху телевизионното развлечение, което печели зрителя главно като обикновен консуматор на печалби, получени чрез участие в телевизионни игри и лотарии, в риалити формати, SMS аукциони и др.

Телевизионният зрител упорито е атакуван от рекламни клипове, някои от които са на границата на закона и на добрия вкус, от сериали, изпълнени с мелодрами и въздишки, от екшън филми и спортни събития. На територията на телевизионното развлечение се създават и развиват водещите продуцентски компании, които налагат на българския телевизионен поглед предавания като „Шоуто на Слави”, „Сървайвър”, „Биг Брадър”, „Господари на ефира”, „България търси талант” и др.

Медийният преход скъсява разстоянията между програмните стратегии на известните търговски телевизии в Европа и тези на националните търговски телевизии у нас. И едните и другите се придържат към сходни програмни и маркетингови подходи. Медийният преход скъсява и разстоянието в програмните стратегии на обществените и на търговските медии, все повече търговски медии изпълняват обществени функции, а обществените са принудени да развиват активна рекламна и маркетингова политика като играчи на един и същ медиен пазар.

Светът се глобализира, той се разполага в полето на медийната конвергенция, на медиаморфозата и на цифровия преход, на новите медии и информационни технологии, все повече става зависим от бурното развитие на аудиовизуалните медийни услуги и на услугите онлайн.

Медийният преход донякъде стеснява полето на сериозната публицистика в програмите на търговските медии, тя остава ангажимент предимно за обществените медии. Свидетели сме на известна промяна в пропорциите между сериозното и развлекателното в програмите на обществените и на търговските медии – наред с риалити форматите и редица други развлекателни предавания, търговските медии в годините на прехода активно участват в обществени инициативи като „Българската Коледа”, в благотворителни кампании в подкрепа на националната култура и на отделни нейни творци.

Обществените медии, като дават активната си подкрепа на публични и благотворителни кампании, все повече търсят нови развлекателни форми, с които да обогатят своите програми и да привлекат повече зрители и слушатели. Така границата между публичното и частното започва да изтънява.

Медийният преход внася нов смисъл в дуалистичния модел на обществените и на търговските електронни медии, като обръща техните послания към този зрител и слушател, който се оказва достатъчно готов да ги приеме и разбере. Но и да потърси съдържанието, което му е нужно другаде – извън обичайната територия на традиционния вестник, радио или телевизионна програма. В друга медийна среда, на друга платформа, с помощта на друг език.

Несъмнено истинската физиономия на медийния преход в последните две десетилетия се създава чрез интернет като цифрова медийна платформа, нова среда за пренос на традиционните медии, и същевременно на коренно различни медийни форми, които определят развитието на съвсем нова журналистика.

Кросирането на старите и новите медийни форми, превръщането на класическите медии- в своего рода реплика на своите онлайн варианти, разширяването на свидетелската телевизия чрез интернет сайтовете на програмата и отделни популярни предавания, с повече репортажи и постоянна връзка със зрителя във форумите, трансформацията на разследващата журналистика чрез блоговете и социалните мрежи, коренно променят старите формати и медийни съдържания, които се развиват и преобразуват, за да отговорят на нарасналите изисквания и потребности на медийните потребители. Днес те са много по- взискателни, обичайно критични и недоволни, винаги готови да сменят радиостанцията или телевизионния канал, да напуснат форума, да отидат в друг блог, чат или социална мрежа.

Медийният преход се оказа фокус и смисъл на промяната – колкото технологична, толкова и общокултурна, онзи поглед към електронните и печатните медии, който задължително се пропуска през „окото” на новите медийни технологии, и поне засега – на могъщия цифров език.

Това, което технологиите носят със себе си (фолклорното начало на интернет, слабите й социални бариери, могъществото на устната комуникация, новият мрежов език, примамливата интерактивност) е само основа за градежа на новата медийна поетика и естетика, която генерира ума и енергията на мрежовото общество, което бързо се превръща в алтернатива на старата медийна култура чрез това, което създава – мрежова поезия или стихове за джи ес ем, мрежова литература или мобилно транспортирани разкази, мрежова живопис и музика или картини и звуци за мобилна или 3D телевизия.

Всичко, което съществува в действителността, вече се повтаря в мрежата, която ни предлага нов виртуален свят, изпълнен с открития, страсти, творчество, престъпления, жаден за комуникация, превърнал комуникацията в своеобразен господар на днешната високо технологична цивилизация. И същевременно с поглед към пазара и търговската конюнктура, към виртуалния бизнес, без който медийният свят изглежда немислим.

*Доц. Маргарита Пешева и проф. Милко Петров са съставители на изданието „Думите на медийния преход” (ИК „Фабер“),което представя 27 понятия, обхващащи основен кръг медийни явления и процеси в областта на медиите, създаването на нови медийни практики, промяната на регулаторната рамка, различните възможности, които има съвременната журналистика. Свали цялата книга в PDF-формат от сайта на издателството.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.