Радой!

Ивайло Иванов

Една от последните снимки на Радой Ралин. Снимка: Иван Бакалов

Всеки, който е общувал с Радой, не може да не е забелязал, че той, по своята „природа”, ала и съвсем умишлено, цял живот стилизираше себе си в образа на социалния „хомо луденс”! На играещия човек – в социален и ситуативен план! „Довечера пет пъти да ви се случи!”, казваше по бащински гальовно той, когато влезеше в редакцията на „Литературен форум” и видеше коректорката да се мъчи и поти над черновите му, рискувайки да доизгуби и последната прашинка от културния си образ на съвременна жена! И тя възкръсваше, невинно зачервена и до немай къде разнежена, усетила частица от онези висши стойности на настоящето, с които ведрината и отмората ни позволяват да усетим битието като празник!..

В немалка близост до въпросната културната роля стои и тази, на „импровизатора”, сиреч, на… импровизиращия тип герой, чрез който върху българската, леко излиняла почва Радой продължаваше високите традиции, завещани ни от Александър Балабанов и Илия Бешков (в чест дует с Константин Петканов), но също и – на „перипатетика”, в широкия смисъл на това определение, на човека, философстващ устно, разхождайки се из широките софийски улици и говорейки с хората из тях! И пак в тясна близост до онази, се намира и лицето на „посредника”, на заместителя (към вчерашна и завчерашна дата) на липсващите свободи и медии в социалистическото общество. На „баща” на обезправения народ, но и на негов шут и уникален шегобиец. То пък е наследството от Хитър Петър и от богатите традиции на балканската смехова култура, към която Ралин цял живот проявяваше едно витиевато, пиетично отношение…

Радой е и човекът, който отделяше средно по два часа на денонощие за… ходатайства пряко нравствената „чистота” или, ако щете – пуризъм и стерилитет на мнозина от днешните културни фактори. Тази роля също, с част от едната си страна, се допира до тогавашната визия за „свободната медия”, защото медиите имат и такава мощ и воля – да влияят върху обществото и върху властовите структури в него, да „въздигат” и да „свалят” някого, а с крайчеца на другата си част тази културна роля („ходатаят”) се доближава и до „мецената”, защото Радой ходатайстваше най-вече и единствено за талантливите и млади автори, за онези бъдещи свои колеги, които бяха още непризнати и без неговата щедра помощ надали щяха толкоз лесно да „пробият” и се утвърдят в онези времена и нрави. А пък и сега!

Други социокултурни ипостаси на житейската му личност, според мен, са тези на нравствения коректив и опонентът на властта и, пак в дежурна близост до самата нея, на интелектуалеца, ангажиран с актуалните процеси на тогавашната западноевропейска литература и с материята на високата хуманитаристика като цяло. Радой постоянно четеше в Народна библиотека и с детинска любознателност се ровеше из стари книги, вестници и списания. Без всякаква прагматика или телеология в житейски и институционален план, без всякаква обвързаност с „проекти” – той просто искаше да се дообразова и да знае! Тъй, най-накрая, той превърна и самата си литературна личност в институция, а колкото до близкия ангажимент с настоящето на европейската култура, сам той изповедално беше споделил в едно от своите стихотворения:

Остарявам, а съм все
онова момче, което
новото, невъзприето,
иска първо да внесе.

Шегата настрана, замисляме ли се, че именно Радой бе живият носител и на една огромна част от националната литературна памет и то, за един много дълъг, близо седемдесетгодишен период от време? Той има едно прекрасно стихотворение по този повод, чиито първи редове звучат така: „Ненужните подробности на времето / се струпаха върху ми онзи ден: / „Поете наш, осинови ни!”, рекли му подробностите… Та в този план на мисли, той е и човекът, явяващ се най-адекватният и зрял носител на онова, което за пред себе си, полусериозно, полу на шега, съм назовал „писателско предание”.

Та, мисля си, Радой бе и това, интелектуалецът, носителят на живите традиции от близкото и по-далечно минало, на нашата културна памет и история, на усета ни за живота и света чрез нея! Персонажите и случките, неизследимите събития от нея живееха със специфичния си вкус и дух в пространствата на „уморената му памет”, готови всеки миг да бъдат щедро споделени с всекиго…

И още, Радой – „сатирът”, „елинът” и „хедонистът”! Радой, който чрез безбройните си сексуални връзки лекуваше разбитите си нерви, но и артикулираше поредната метафора на свободата: „Не е свободна тази нация, / от секса прави ли сензация!”

Ето, тези са най-видимите, според мен, социокултурни роли на Радой, като нито една от тях не съществува изолирано и самостойно, ами напротив, тя най-често се допира с друга някоя, съседна по културен семиозис, като двете си споделят и немалка обща територия, разбира се…

И все пак, най-популярни си остават фолклорните образи на Радой – ипостасите, с които той присъствува в съвременния градски бит и устна, разказваческа култура. И нейде тук би трябвало да се потърси пак онази, „общата територия”, събираща копнежите по „патриарх на българския род, народ и нация”, и етосът на перманентен български хитрец и шегобиец, успяващ умно и интелигентно да надлъже националните й институции. Тоест, някъде там, където „Хитър Петър” тръгва към „високото” на националната героика, за да се срещне с образа на Крали Марко или пък с още някой, по-адекватен спрямо ситуацията, патерналистичен символ.

А с малко повече фантазия, той би могъл да се потърси и като средноаритметично между „Хитър Петър” и анонимния епически повествувател, доколкото и нему се приписват „песни и легенди”, вицове и артефакти, сътворени от народа „като цяло”! Да, защото една от най-популярните културни роли на Радой е именно фолклорната. Тя изключително силно дифузира с персоналното му присъствие на автор в националната литература поради простичкия факт, че тъкмо при Радой въображаемата институция на „автора” е странно и хиперболично разширена, границите й са раздути да неузнаваемост!.. Тя покрива толкова огромна територия от социални стилове, биографични жестове, сюжети, ситуации и артефакти, че няма друг съвременен писател, който би могъл да бъде мислен през такава многоъгълна, многоаспектна рецептивна призма.

„Пиши, пиши, народе мой,
ала не се подписвай все Радой!”

казваше някога Радой тъкмо по този повод, индиректно визирайки именно нея, разширената институция на авторството, приписването на огромен брой цитати, случки, анекдоти, вицове и артефакти върху неговото име!

Къде е парадоксът в горния случай, обаче? Той е в това, че и цитираната епиграма не е на Радой! Тя също е приписвана на разширената му „азовост” от някой анонимен съчинител и със самия този факт тя се превръща в още едно от многобройните свидетелства за това как нашият народ умееше да уважава и цени малцината запазили почтеността си автори! Една любов, която с пълно право и реалната, биографична личност на Радой успя да пренесе през всичките години, да претвори в изкуство и морал, да я заслужи!

… С такава обич и аз някога се влюбих в Радой, купувайки си грамофонната му плоча с епиграми и поезия, и тъкмо тя събуди и у мен любов към хумора, пастиша, „сатирата и забавата”! Една от най-активните и действени любови в този свят, както, на друго място, казва Илия Бешков, лоно на радостта и личния ни Рай, където отморяваме душата си, играем си с детинска празничност и чистота, подготвяйки човека на сърцето си за възкресение.

Воден от същия детински усет за света, аз дълго пишех в ума си тази статия… И днес, когато тя е вече факт, с дваж по опияняващ празник бих се радвал, ако, поне от малко, нещо в нея съумее да обогати и днешния ни поглед към Радой! Да вложи своята закъсняла дан и скромна лепта в повишаване изследователския интерес към личността му. Е, може и в безбройните й ипостаси, то се подразбира – Радой едва ли би странял от тяхната многоаспектна призма и сега!

С големи съкращения. Виж целия текст във в. Култура

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.