www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 14 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Борис II и войната с Русия през Х век

16 Септември 2010

 

Доц. Пламен Павлов

Драматичните изпитания за България през втората половина на Х в. имат своето особено, “двойно олицетворение” – синовете на цар Петър, внуците на Симеон Велики, братята Борис и Роман.  Нашествието на киевския княз Светослав Игоревич (един средновековен български хронист го е нарекъл “плен руски”), последвалата византийска окупация на източните български земи, неколкократното плячкосване от чужди войски на богати градове като Велики Преслав, Пловдив, Дръстър (Силистра), всички тези “ратни беди” причиняват смъртта на хиляди тогавашни българи, носят страдания и изпитания за целия български народ…

Такава е епохата на царете Борис ІІ (969-971) и Роман (978-991), която ще се опитаме да обрисуваме накратко.

Едва ли е нужно да доказваме, че цар Борис II (968-971) е сред най-слабо познатите средновековни български владетели. Син на “светия цар Петър” и Мария-Ирина, внук на цар Симеон Велики и правнук на неговия противник император Роман I Лакапин – това е “рамката”, в която остава и днес Борис ІІ. Нещо повече, в нея той е трябвало да живее и да доказва себе си, при това в условията на “дълбок” или “вечен мир” между двете християнски държави. Тези “първокласни” дадености се оказват илюзорни. Българският принц прекарва години наред в Константинопол фактически като български заложник пред византийското правителство. Той царува за около две години във Велики Преслав, като в по-голямата част от това време се намира в условията на мним “съюз” с киевския княз Светослав. Този “съюз”, представян години наред като свидетелство за “българо-руската дружба”, на практика е “почетен”, а в същност унизителен плен. Руската агресия е онзи фатален удар, който предопределя гибелта на Първото българско царство.

Върху Борис ІІ тегне тежката присъда на историци проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев и др., според която той е слаб, безволев, застъпник на “зловредното византийско влияние” в България. Един от куриозните примери за забравата, тегнеща над Борис ІІ, е в най-новата ни история. Става дума за несъществен, но куриозен спор между български министър-председател и журналисти относно “номерацията” на царете. Въпросният политик погрешно нарече “Борис ІІ” не някой друг, а … цар Борис ІІІ (1918-1943)! Нещо повече, премиерът на България спореше с опонентите си, че след княз Борис І не си спомня да е имало друг владетел със същото име…

* * *

Когато през есента на 968 г. цар Петър получава удар и се оттегля в манастир, българската дипломация успява да върне във Велики Преслав неговите синове Борис и Роман. Според византийският хронист Йоан Скилица това е сторено от самата Византия, за да спре “… напредването на Комитопулите…” Оттук се гради невярната теория за “въстание” в западните земи, създаването на паралелно “западно царство” и т.н. Вероятно в България е съществувала опозиция, най-малкото борба за власт вследствие на изненадващия удар на Светослав и още по-изненадващото физическо рухване на цар Петър. Логично е синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил да са сред най-активните фигури в българския политически живот, най-малкото силните им позиции след 971 г. го предполагат. В какво се състои тяхното “напредване” или дали не става дума всъщност за събитията през 976 г., както мислят повечето учени, е трудно да се каже.

На кого са били опозиция четиримата братя, за да будят опасения във Византия? В тяхното антивизантийско поведение не можем да се съмняваме, но това ни най-малко не означава, че те са принципиални противници на цар Петър и неговите синове. Напротив, не е изключено, ако съдим по бягството на Борис и Роман именно при тях през 978 г., синовете на комит Никола да са между най-близките хора на легитимните владетели във Велики Преслав.

Възцаряването на Борис II не носи така нужната стабилизация. През лятото на 969 г. Светослав е в Киев, вкл. по време на смъртта на неговата майка княгиня Олга-Елена (11 юли с.г.). Преди кончината си Олга обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат не одобрява авантюристичните походи, вкл. и този в България. Светослав обаче е непоколебим, като дори заявява, че не желае повече да управлява от Киев, а от “Преславец”! Там била “средата” на “неговата земя”, т.е. на замисляната фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец като истински “рай”, където “… се стичат всякакви блага: от Гръцката земя злато, коприна, вина и различни плодове, от Чехите и Угрите - сребро и коне, от Русия пък - кожи и восък, мед и роби…”

Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България Светослав и приближените му “… не искали да се връщат в страната си, но възхитени от благоденствието на тези земи, съвсем пренебрегнали сключения договор с император Никифор и сметнали, че за тях е изгодно да останат и завладеят тази страна.” Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за втория си поход, което отнема поне няколко месеца.

Завръщането в България е осъществено с привличането на допълнителни сили, вкл. нови групи наемници от Скандинавия. Според руския летописец съпротивата сега е много по-упорита.  В завързалата се битка “… българите започнали да надделяват”, което показва, че преславското правителство все пак не е така бездейно… И този път численото надмощие и опитът на варяго-руските “мъже на кървите” си казват думата, а българската войска отново е разгромена.

Североизточната част на страната, вкл. Дръстър и столицата Велики Преслав, са окупирани. Според археологическите проучвания, колкото и частични да са те, руско-българската война е ожесточена. Важни крепости (Цар Асен, Руйно, Скала, навярно и други) са разрушени. Отделни находки маркират руското присъствие - ритуални брадвички и амулети с киевски произход, “варяжки” меч и т.н., открити на различни места (Дръстър/Силистра, о-в Пъкуюл луй Соаре, Преслав). В определен момент двете страни стигат до споразумение, наложено от Светослав с груба сила.

Цар Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български части под руско командване, както и за крепости под контрола на български градоначалници. Езичниците руси не посягат на църквите - те остават непокътнати до идването на ромеите, които не се свенят да ги ограбват… Вероятно, за да не създава допълнително напрежение, Светослав е заставен да се съобразява и с други български изисквания. Българо-руските отношения са уредени с договор, който формално е разглеждал страните като съюзници.

Опитът руско-българските отношения през 969-971 г. да бъдат представени като взаимноизгоден “съюз” датират още от времето на българското Възраждане. Неизживените романтични и русофилски нагласи не подминават дори именит учен като Петър Мутафчиев. От своя страна, авторитетни руски (съветски) изследователи не могат да преболедуват традиционното имперско мислене, твърдейки че Светослав не искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Русия Дунавска делта (?!) - неразделна част от България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения…

Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за трета страна - Византия. Когато повторно нахлува в България, киевският княз има още по-опасни намерения. Мнимият “съюз” е категорично неравноправен. Борис II продължава да резидира в столицата Велики Преслав, но в нея е разположен силен руски гарнизон…

Фактът, че през 971 г. Светослав в Дръстър екзекутира голям брой (според изворите триста!) български боляри ни навежда на мисълта, че “съюзът” е основан на фактическото заложничество на българския цар и най-видните личности от неговото обкръжение. Светослав смята партньорството си с Борис II за временно. То му е необходимо до постигането на решителна победа над империята, която би открила перспектива за нови споразумения и решаване на вече открития “български въпрос”. Твърдението, че “Преславец” (някои учени допускат, че става дума дори за Велики Преслав!) за Светослав е “средата на моята земя” показва княза-”варяг” във всеки случай не като български съюзник и радетел на славянско “братство”, а като откровен завоевател.

Тези намерения стават още по-неприкрити след смъртта на Никифор II Фока, когато неговият приятел Калокир е още по-настойчив в намеренията си да завземе византийския трон с руска помощ. Светослав разполага с облечен в някаква “легитимна” форма мотив да завладее България, обещана му от Калокир като бъдещ византийски василевс. Така от агресор, окупатор и тираничен “съюзник” на Борис II киевският княз съвсем естествено започва да се превръща, ако използваме емоционалния език на старите автори, в чужд поробител.

Още в хода на боевете между руси и българи (лятото-есента на 969 г.) в Константинопол е постигнато ново българо-византийско съглашение. То е скрепено с проектиран “двоен” династичен брак - две малолетни български принцеси са сгодени за също така малолетните Василий II и Константин VIII. Византийските обещания за съюзна помощ се оказват несъстоятелни. Едва през пролетта на 971 г. император Йоан Цимиски представя похода си в България като изпълнение на поетите през 969 г. съюзни ангажименти.

В края на 969 г. Никифор II Фока става жертва на кървав заговор, организиран от Йоан Цимисхи (969-976) и императрицата Теофано. Ангажиран с утвърждаването на византийската власт в Антиохия и Сирия, новият император предлага мир на Светослав. Цимисхи заявява, че според договора с Никифор ІІ Фока руската страна е получила дължимото заплащане, поради което войските й нямат повече работа в България. В посланието има едно твърдение, което е симптоматично с оглед на близкото бъдеще - русите следва да се изтеглят “… от България, понеже тя принадлежи на ромеите и в минало време е представлявала част от Македония…”, т.е. от някогашния ранновизантийски диоцез Тракия.

Отговорът на Светослав е предизвикателен - да му бъдат заплатени невъобразими суми и откуп за всички градове и пленници, т.е. за завладените от него българи… В противен случай ромеите трябва да напуснат европейските си владения (и Константинопол!) и да се задоволят със земите си оттатък Босфора. Според Лъв Дякон пръв съветник на Светослав в тази полемика е Калокир. На свой ред Йоан Цимисхи припомня на княза тежкото поражение на баща му Игор от византийския флот през 941 г., като заплашва с пълното унищожение на всички руски сили в България.

Император Йоан започва усилена подготовка за война. Той прехвърля основни сили от Мала Азия в Европа, съставя корпус на “безсмъртните” (младежи от видни семейства, жадни за слава и бърза военна кариера), обновява флота и обсадните машини. В Източна Тракия са базирани елитни отряди, ръководени от първокласни командири. В България се изпращат съгледвачи и шпиони. Предпочитани са “двуезичните мъже”, които да проникват в лагера на противника, преоблечени в “скитски дрехи”. Явно най-често се имат предвид българи на византийска служба. Светослав схваща сериозността на положението - според Скилица “… русите и вождът им Светослав, когато научили за преминаването на ромейската армия (в Тракия), се споразумели с поробените вече българи и след това привлекли като съюзници печенезите и живеещите на запад в Панония турки (маджари)…”

При новата обстановка киевският княз принуждава със заплахи и обещания българските власти да му сътрудничат в очертаващата се скорошна война. Постигнати са и съюзни договорености с отделни печенежки и маджарски вождове. Предвид старата руска вражда с печенезите (нека припомним станалото само две години по-рано пред стените на Киев!), най-вероятно е използван потенциалът и опитът на българската дипломация. Дали тези ходове са одобрявани от Борис II не може да се каже. Във всеки случай, когато т.нар. българо-руски “съюз” рухва, нещата се променят коренно - маджарите не подпомагат Светослав, а печенезите (според руския летописец по внушение на “переяслявците” - българите!) го нападат и убиват при праговете на Днепър…

Краят на войната не носи на българите нищо добро. Йоан Цимиски окончателно хвърля маската на “приятел” и съюзник. Това става при неговото завръщане във Велики Преслав, а може би още в самия Дръстър. Арабският хронист Яхйя Антиохийски мъгляво свързва съдбата на “двамата царски синове” с византийската победа при града “Тайсара” (Дръстър).

След победата над русите царят и брат му Роман са отведени с армията в Константинопол. От Велики Преслав са взети българските съкровища, най-представителните книги от дворцовата библиотека (след двадесетина години те са подарени на покръстилия се руски княз Владимир) и т.н. Пред стените на византийската столица Йоан Цимиски е посрещнат от многохилядна тълпа, която го слави, че е “…върнал Мизия (=България) на ромеите…”

Цар Борис II е официално развенчан, като му е заповядано да снеме “царските знаци” (тиара, багреница, червени ботуши и пр.), което става на специална церемония в императорския дворец. Борис получава високата титла “магистър”, докато за Роман не се споменава нищо специално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г. Така от византийска гледна точка България престава да съществува като суверенна държава, а административното й преустройства трябва да я превърне (първите стъпки в тази посока са вече направени) в неразделна част от византийската имперска територия.

* * *

Проследяването на историческите събития през 968-971 г. дава достатъчно основания за негативна оценка на цар Борис ІІ. Неговото място в тях е толкова незавидно, че в най-добрия случай той може да буди само съжаление… Тук обаче не става дума за личната драма на Борис, а за интересите и съдбата на българската държава. Очевидно е, че политиката, която води или поне олицетворява цар Борис ІІ,  нанася катастрофални вреди на държавата и нейните поданици, унизява българското достойнство, така че няма как той да не бъде оценяван отрицателно. Негодуванието достига връхната си точка при големия наш историк проф. Петър Мутафчиев, който е склонен да изпитва симпатии дори към агресора Светослав Киевски в противовес на “покварените от византинизма” царе Петър и Борис II…

*Откъс от книгата на доц. Пламен Павлов “Забравени и неразбрани. Събития и личности от българското Средновековие”, подготвена от ИК Сиела




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Вл. М.
    Браво на автора, и мерси - много неща научих... Досега само подозирах, а сега - благодарение на автора се уверих, че няма как книгите на новопокръстените руси да са дошли "от ромеите", както твърдят много руски историци, а са дошли именно от ограбената преславска библиотека. Вл. М., първа кашишка на Блеки рота...
  2. 2) Гого
    В т.нар. "Великотърновски университет" липсата на академичност и интелект винаги се е прикривала зад солидни идеологически дози от патриотарство и митологотворчество със задна дата по калъпите на комунистическата националистическа пропаганда от 1970-те и 1980-те години! Там студенти, а в последствие и преподаватели ("учени") ставаха и стават само некадърните дъщерички и синчета на провинциалните партийни и ТКЗС-арски върхушки, а сега - мутро-копелдаците. Затова там и обвързаностите и зависимостите с ДС и репресивните служби са били и са най-силни и толерирани. Само като се видят кои от възпитаниците на ВТУ са сред днешния политически башибозук на България - на човек му става ...още

  3. 3) Земпарето
    Гого, по-лекичко, приятелю! Не знам с какво са те обидили великотърновци, но за това не виновен доц. Павлов. Последните ти "две думи" абсолютно не са верни! Той е съвестен историк и го е доказвал много пъти, въпреки, че много "учени" от споменатия университет си падат искрено по стари червени идеи.
  4. 4) чичата
    солташак на медийния ни историк, ни министър, ни професор - познайте за кого става въпрос
  5. 5) Цамблак
    Май е съкратен края на Светослав след бягството му от Преслав - заловен от куманите и от главата му е направена Никифорова чаша
  6. 6) Киприян Български
    Както и си е послал езичника му с неверник
  7. 7) Вл. М.
    Гого, ти в кой университет си учил правописа? Вземи да изплагиатствуваш от някой друг университет правописа на твоето "плагиятство"...
  8. 8) въпрос
    Този Гого сигурно е някой от прислужниците на шибания Божидар Димитров. Оплюването на Павлов им е любимо занимание, защото той и продължава да е популярен при българите в чужбина. Историята, телевизията и така нататък.
  9. 9) мутро-болярство?
    Траките са мутри, болярите са мутри - това го казват хора дето са на служба при мутрите от Герб. Нали доц. Павлов отговаряше за българите в чужбина по времето на Костов - нямам как да не е от "лошите"!
  10. 10) Джeндeмa
    В комитета (агенцията) за българите в чужбина (бивш Славянски комитет) ВИНАГИ са се назначвали САМО агенти на репресивните служби!!! БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ!!! Заместник на Павлов беше ДС-агент (от 17-годишна възраст!!!) Спас Ташев! Няма начин и Павлов да не е "кука" на ДС!!! Сега Ташев е пак щатен "съветник" на шбаняка "Телериг", а Павлов главен исторически патриотар-пропагандист на телевизията на ДС-агентите "Скат"! Където и да ги чукнеш - все кухо ченге излиза!!!
  11. 11) Mickey Mouse
    Крайно време е да се преосмисли и изчисти от национализъм и шовининизъм исторята на Балканите. Винаги ми се просълзяват очите когато читам за "византийско робство". Време е да се проумее, че в онези епохи понятия като "нация",а с напредването на феодализма и понятието "българска държава", не съществуват. Феодалните междуособици се представят като епични борби между "славната българска държава" и "вероломните и подли византийци". Всичко това е плод на романтичните и национално-патриотични трактовки на историята от 19-и и 20-и век. Истината е много по-различна,дами & господа! Преоблдаващото население в окупираните от болгарите територии е било ромейско по култура и самоопределние, за което ...още

  12. 12) Haблюдaтeл
    Да запитам и аз: Защо пропагандно се твърди (по-точно ЛЪЖЕ), че имало "българска държавност" 1300+ години??? През периодите на т.нар. "визнтийско робство" (200+ години), на т.нар. "турско робство" ("османско присъствие" или както там още го именуват = 500+ години) и на "комунистическата диктаура от съветски тип" (50 години) имало ли е "българска държавност"??? Като извадиме от 1300 - (200 + 500 + 50) = остават 550 години!!! Като пак е под съмнение след 681г. за дълъг период от време дали е имало "българска държавност" или си е било една епоха на безнаказан грабеж и плячкосване на всичко което може да ...още

  13. 13) чичата
    много истина е изказал мишокът/ и друго/ национализма е явление от 19 век насам/ стремеж на империите към консолидиране(претопяване) на етносите
  14. 14) поезия
    Това също е от Пламен Павлов в Литернет.бг ГРОБЪТ НА ПРАДЯДО МИ web Твоят гроб е някъде при Дойран, бил останал в чужда територия, както казват... Нищичко за казване, твоят гроб отдавна е забравен нейде край забравения Дойран. Няма сълзи, капнали в пръстта му, нито вощеници, думи вехти, клетви и роднини, суетене... Нейде там в невиждания Дойран. Нейде край невидимия Дойран някакъв куршум те е съборил и направо през трупа ти минала пъплещата чужда територия. Толкова забрава се забрави в тебе, незапомнено отечество, толкова погинали в пръстта ти... Духовете им къде побира не земята шепа, а небето, свило се доникъде над тебе?
  15. 15) Руси Ст. Русев
    Пламене, поздравления! Не обръщай внимание на злобата, тя не е човешко творение, само домува у нас! Виж само как съвестта на злоречивите не им позволява да си изпишат имената, както ти си направил под този чудесен исторически разказ! Момчета и момичета, които се правите на изобличители и особено ти, който се криеш зад псевдонима на Ангел Ангелов самоназовавайки се "Джендема", радвайте се, че сте българи и прогонете завистта и злобата от сърцата си! Те са причина за това, че живеем лошо, не човеците, които не се притесняват да пишат това, което смятат за истина и да го подписват с имената си! Това е ...още

  16. 16) Xe xe xe xe
    Пенсионираното ченгенце Рус. Рус. прави Интернет-раследване "Who is Who"! Професионални тоталитарни изкривявания на "бореца" срещу "анонимността"! Той не знае дали автора не е Джендема и няма аргументи за да обори написаното, затова се опитва да отклони темата към тъй милото му на сържето разследване за установяване на самоличността на написалия неприятни истини за "Партията и нейните верни компетентни органи"!
  17. 17) хехехе!
    Тоя джендем е някой гербАв "интелектуалец", довчера милиционер, сега антикомунист, хахаха!
  18. 18) алхимик
    Много ми е неприятен Пламен Павлов. Познавам го от вечните му антируски напъни по телевизия Скат. Сплескан нос, мургаво лице, остра черна коса и черни очи – все неарийски признаци. Затова мрази белите хора и ще ги плюе докато е жив или докато някой ариец не му избие зъбите! Това, че след разпадането на славянският съюз, България престава да съществува, за него няма значение. Това, че ставаме роби на ромеите, а царят ни е позорно развенчан, също е без значение! Той и за освободителната Руско-турска война говори някакви глупости. С една дума – жид!
  19. 19) anarhist
    алхимик май че бъркаш пламен Павлов с пламен Цветков. цветков е русофоб до мозъка на костите си но павлов не
  20. 20) историоГраф
    Как пък никой не поясни, че тогавашната Киевска Русь е била варяжка държава, една от няколкото такива на рериторията на днешна Русия..А варяги са наричали викингите . Нашите предци са имали сблъсък не с руси/ от славянски произход/ а с викингски отряди. Вероятно е важно заглавието за война с Русия.
  21. 21) Руси Ст. Русев
    "Xe xe xe xe", пенсионирано ченченце си ти самото нещастниче. никой не прави разследване, анонимно нищожество такова, а с твоите боклукчави напъни не опровергаваш с нищо Пламен Павлов. Напротив - засилваш убеждението, че хулата срещу него е работа на негодници, които в никакъв случай не искат да се покажат на светло. Така постъпват и пенсионираните и действащите ченгенца, а най-вече тези, които са си такива по душа. Недовършените душици по това се познават - че никога не вършат нищо, а се изявяват само като коментират труда на достойните хора. Ако пък успеят с нещо да навредят, тогава това смятат за ...още

  22. 22) Кътьо
    Някой нарече Павлов човек с антируски напъни. По телевизия СКАТ такива напъни са недопустими, а ако ги е имало са толкова автентични и повече манипулативни, колкото напъните на един смешник, определящ се за "антикомунист" по същата ченгеджийска телевизия
  23. 23) мдаааа...
    http://frognews.bg/news_13304/Predizborno_BSP_zabravi__geroia__ot_Laiptsig/
  24. 24) Anonymous
    Истината е че Русия е виновна за падението на българско средновековно кралство.
  25. 25) чичата
    добре че дамите вече си епилират туйканите, че много горди българи щяха да я карат ръчно, щото все нещо ги е проваляло
  26. 26) прави впечатление
    ... че Кътьо, Сульо, Пульо и така нататък си чешат езиците и ръсят псувни и простотии като средностатистически милиционери.
  27. 27) Наблюдател
    По всичко личи, че другаря "Прави впечатление" е много раздразнен от твърденията на цитираните от него и според него "спамери", които, особено някои от тях, казват доста сериозни истини...даже и за кабелни ТВ...
  28. 28) да бе...
    Пл. Павлов: Политиците ни имат робски комплексиСряда, 22 Септември 2010A+ A- ▲ Доц. Пламен Павлов Да помним Съединението и Независимостта, защото стереотипът от комунизма не е излекуван. Българите в чужбина тачат повече националните ни празници, отколкото ние в родината. Трябва да преоценим ролята на цар Фердинанд, казва родолюбецът и преподавател във Великотърновския университет Интервю на Мая Стоянова - Доцент Павлов, осъзнава ли днешният българин значението на 22 септември – Деня на независимостта на България? - Бих искал да не съм черноглед или прекалено голям скептик, но през последните години значението на този празник все повече се осъзнава, независимо, че по ...още

  29. 29) До "Да бе"
    Поздрав за позитивния, научен и аргументиран пост! Това си струва да го четат "неуките", недоучени и невиновни затова, че бяха манипулирани повече от половин век. Фердинанд изгради най-силната във военно и административно отношение държава- бързо превърнала се в най силната на Балканите и респектираща цяла Европа!Той е искал да се върне на стари години ида бъде погребан тук. Но Борис Трети не го допуска и на сватбата си, по политически причини.Това огорчава Фердинанд, който умира чак в 1948 година нейде в Австрия. Гиньо Ганев е прав- мястото на праха му е ТУК! Както на Батемберг, на когото народа издига ...още

  30. 30) тук
    Появи ли се някъде Пламен Павлов веднага се втурват няколко ченгенца да го плюят. Кажете нещо и вие по медии, пред студенти и всякакви хора да видим имате ли нещо в главите си, да псува всеки го може.
  31. 31) ?!!
    Лакеите на долнопробното ченге Божидар Димитров са създали някаква група за оклеветяване на Пламен Павлов. Гнус!!!
  32. 32) barin
    Статията ми хареса много. Припомних си някои неща, а за други за първи път чувам. Този период от нашата история е тъжен. Следва четвъртвековна борба за запазване на независимостта о между цар Самуил и император Василий II Българоубиец. Преди няколко недели в предаването "Памет българска" се говори за това кои са синовете на комит Никола и срещу кого се борят.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com