Даниела Иванова, българската циганка, която направи фестивал в Мец

в. Ла Смен

Даниела Иванова на циганския фестивал „Номади в Мец“. Снимка: личен архив

Контекстът не може да бъде по-странен. Докато правителството прилага мерки за експулсирането на ромите, Мец е домакин на фестивал (от 16 до 19 септември), посветен на общността на хората на пътя. Хубава закачка, която радва организаторката на фестивала „Номади в Мец“ Даниела Иванова. Идеята е  нейна. Осъществяването е резултат от срещата на няколко вида житейски опит.

Розовата долина

Даниела Иванова е българка. Израснала е в Долината на розите в Централна България. Там растат истинските рози от които се добива розовото масло. Розата е символ на циганите. Даниела винаги закичва по една на гърдите си. Както и днес. Единствено цветно петно на черното и облекло, подобно на цвета на дългата й коса.
Даниела израства с майка си в страна, окована от комунистическия режим. За баща си не знае почти нищо. Но смята, че е наследила от него различията. Дори във външността. „С моите сини очи и черна коса не приличам на българка“, усмихва се тя. А и дълбоките. „Бях свидетелка на мизерията, в която живееха ромите. Това ме караше да се бунтувам още когато бях дете. Още тогава си казах, че трябва да направя нещо.“

Ще трябва да изчака няколко години, преди да приведе плана си в изпълнение. Да изчака да порасне. В България учи икономика, а по-късно става специалистка по вътрешен дизайн. „Майка ми държеше да се изуча“, казва тя. Но заедно с това Даниела се посвещава и на страстта си към пеенето. „Никога не съм успявала да отделя двата свята: професионалния животът и изкуството.“ Казва, че е здраво стъпила на земята, в реалността на света. Но в очите й свети пламъчето на посветените. На онези, които са готови на всичко, за да осъществят мечтите си. И тя го прави. На 23 Даниела се влюбва във французин. Напуска страната си, за да изживее тази любов. „За него беше трудно да се адаптира в България. Знаех, че аз ще трябва да замина.“ Макар че не го желае. Казва на всичките си приятели, които напускат родината, че тя, тя ще остане. „Беше дълг, моят начин за възстановяване на страната.“ Но любовта надделява над чувството за национален дълг.

Така се озовава в Мец. Даниела не знае нито дума френски. „Научих го от гледане на „Пламъците на любовта“ (тв сериал – б.р.). Не беше трудно, тъй като диалогът е бавен. Много бързо се научих да казвам „обичам те“ и „аз убих брат ти“, смее се тя. Очевидно този изненадващ метод действа, тъй като Даниела говори френски много добре. Останал е само славянският акцент, за който тя често се извинява. Преди 4 години тя се е почувствала готова да организира своя фестивал. Иска да бъде едновременно ангажиран и празничен. Тогава още не знае, че ще се осъществи в период, когато хората на пътя ще бъдат в центъра на новините.

„Ядосвам се като виждам как всеки път се повтаря една и съща история, как се смесват реалността на една общност и политическите интереси. Но аз не искам да воювам.“ Нейната победа ще бъде успехът на фестивала. Тя разчита на два силни момента: откриването с концерт с „Тараф де Хайдук“, оркестър от 15 самоуки музиканти от Румъния, на възраст от 18 до 80 години . „Те са малко бижу“. И циганското село на Площада на Републиката. Наистина символично.

Кутийка от детството

На 39 години Даниела е идеалният пример какво е красиво съчетание от култури. Тя е майка на едно момче на 11 години, Антоан. Обожава Мец. България си остава „моята кутийка от детството. На всеки 5 години се връщам там и откривам, че страната се променя…“

Преди година тя научава истината за произхода си. Дотогава майка й винаги е била решена да премълчава истината за баща й, за да я предпази, но накрая й разказва всичко. „Преди тя ми казваше, че той е бил комунист. Сега знам, че е циганин и аз също съм такава. Страницата е прелистена“, казва тя. Тя пише нова глава – в Мец, в България, навсякъде, на кръстопътя на света.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.