Ще се задържи ли до изборите опозиционната коалиция в Русия?

РИА Новости

Милиционер задържа опозиционния лидер Борис Немцов на Триумфалния площад в Москва. Снимка: хегтор

Група дейци от „извънсистемната опозиция“ оповести декларация за намерения да сформира поредната коалиция. В нея са обещали да влязат четирима бивши: експремиерът Михаил Касянов, ексвицепремиерът и ексгубернатор Борис Немцов, Владимир Рижков, оглавявал фракцията на „Нашият дом Русия“ в Държавната дума, и бившият шеф на младежката организация в партията „Яблоко“ Иля Яшин.

Въпросните четирима и днес заемат различни постове – в нерегистрирани партии и движения от опозицията. Потенциалната коалиция ще има и още един, пети участник – това е бившият заместник-председател на Централната банка Сергей Алексашенко, днес свободен бизнесмен. Обединението се създава с цел съвместно участие в парламентарните избори през 2011 г., а след това гореизброените господа се канят да излъчат единен кандидат за президент на Русия.

Подобни коалиции по принцип добиват политически смисъл, едва щом започнат да ги забраняват, преследват, подлагат на натиск и да не ги допускат до избори. В подобни обстоятелства неудачниците се окичват с ореол като „жертви на режима“. Съответно тутакси привличат вниманието на медиите, особено на чуждестранните, и получават известни основания да правят изявления на тема „само да имахме възможност, тъй щяхме да се развъртим, че да смаем света“

Всъщност обаче извънсистемната опозиция няма ни най-малки шансове за изборен успех. По ред обективни причини, а съвсем не заради някакви преследвания и гонения. На първо място, самите коалиции от този род са извънредно крехки и несигурни. През последните десет години имаше поне четири опита за създаване на такива обединения. Под различни названия – Комитет-2008, „Другата Русия“, Национална асамблея, „Солидарност“. И те най-често се разпадаха, още преди да започнат избирателните кампании.

Основанията за тая нестабилност също са напълно обективни. Жестока и сурова вътрешновидова борба раздира тези обединения, обхванати от непримирими противоречия. Конфронтацията произтича главно от битка за лидерския пост. На практика зад всеки предполагаем член на бъдещата коалиция стои макар и малка, но негова собствена организация. Тъй че всеки би желал да остане на кормилото и занапред.

Освен това, в „миналия си живот“, преди да се включат в извънсистемната опозиция, мнозина от тях са заемали високи държавни постове и не виждат причини да отстъпят ръководните позиции на онези, които не са заемали такива постове. Те пък смятат на свой ред, че имат повече основания да поемат лидерските функции, точно защото другите вече са били началници, а сега има нужда от свежа кръв.

Отвреме навреме потенциалните лидери заявяват, че „нямали амбиции“ и „не поглеждали към властта“, после се назначават взаимно за съпредседатели на всевъзможни коалиции. Противоречията между съпредседателите обаче се запазват и коалициите неизбежно се разпадат. А колективното ръководство не е и много подходящо за предизборна борба. Тук влиза в сила старинната руска поговорка за седемте баби и хилавото дете.

Нека обаче допуснем, че поредната, вече пета опозиционна коалиция няма да се раздроби и ще оцелее чак до изборите. Като политическа сила обаче тя страда и от друг недъг – липса на реална позитивна програма. Сиреч те твърдо знаят кой трябва да бъде пратен в оставка. Ето кое ги обединява – лозунгът „Долу!“ и искането за „честни избори“.

Впрочем, колкото по-упорито им се отказва регистрация и се препречва пътят към участие в изборите, толкова по-дълго ще изтрае неразцепен и техният блок или съюз. Човек понякога остава с впечатлението, че на извънсистемните дейци не се дава възможност за пълноценно включване в избирателната кампания, за да бъдат спасени от съкрушително поражение.

Самото им съществуване олицетворява известния тезис на Карл Маркс, формулиран в есето „18 брюмер на Луи Бонапарт“: историята се повтаря – първо като трагедия, след това като фарс. През епохата на Сталин, в края на 30-те, бил изнамерен един необикновен термин – „десноляв блок“. Естествено всъщност нямало никаква подобна организация; това обаче не попречило да бъдат разстреляни всички, набедени като участници в този противоестествен конгломерат. Но стана така, че в края на 20 век „деснолевият блок“ се превърна в реалност. И то в две различни въплъщения едновременно.

Първо, в най-новата история – постсъветската, вече няколко пъти бяха образувани обединения, чието единство се крепеше само върху противопоставяне на „режима“, тъй като бяха изградени от несъвместими елементи. След последните примери е коалицията, наречена „Другата Русия“, в чиито прояви участваха солидарно и заставаха един до друг на трибуните Михаил Касянов – почтен либерал, и един отявлен радикал, комунистът Виктор Анпилов.

Второ, дори след като тези фантастични конструкции се сринаха, сякаш къщички от карти, невероятната идеология на „деснолевите блокове“ бе възпроизвеждана отново в редица политически програми – както на извънсистемни партии-движения, така и на временни коалиции между тях. Тези програми се градят на две взаимноизключващи се основи – либерална и социална. От една страна, те са пълни с призиви да бъде предоставена свобода на бизнеса, а ролята на държавата да се сведе до минимум. От друга, изпъстрени са с обещания за повишаване на пенсиите, на заплатите в бюджетния сектор и на всевъзможните помощи.

Тъкмо това е характерно за програмата с ярко и впечатляващо название „300 крачки към свободата“, с която се канят да тръгнат на избори опозиционните коалиционери. Строго погледнато, почти всички предизборни програми са неосъществими, всички политици задължително обещават нещо. Хората обаче не хващат вяра на всички тях, а и малцина бързат да си изпълнят обещанията.

Щом обаче става дума за Касянов, Немцов и другите, положението се изостря от факта, че почти всички те вече са били във властта и са водели съвсем различна социална политика. Бъдещите избиратели ги помнят добре и едва ли ще повярват в прераждането на тия бивши началници. Тъй че в най-добрия случай новата опозиционна коалиция ще изтрае до изборите, без да се разцепи още преди да й позволят да ги изгуби.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.