Компютърната война на Русия срещу Естония се обсъжда в НАТО

За пръв път една страна става жертва на кибервойна

Протестиращи са преградили пътя на колата на посланика на Естония в Москва Марина Калюранд, след като са изтръгнали естонското знаме, закачено на автомобила. Снимка: Ройтерс

Атаките срещу Естония започнаха на 27 април, когато беше ударен сайтът на естонския министър-председател. По това време страната беше залята от протести и безредие заради демонтирането на паметника на съветски войник в Талин (виж тук). Малко по-късно падна сайтът на президента и на някои от министерствата. Всичко това се случи в страна, която обича да нарича себе си Е-стония и да се хвали с това, че правителството не ползва хартия, а само компютри.

Последваха нови вълни от атаки, които удариха вестници и телевизионни станции, впоследствие училища и накрая банки, което породи страхове, че започналата като подигравка акция, накрая може да има икономически последствия.

В крайна сметка атаките поотшумяха, но все още не са напълно спрели, което накара официални лица да обявят Естония за първата страна жертва на виртуална война.

„Ако да речем летище във вашата страна е ударено от ракета, то това е начало на война. Ако същите поражения се постигнат чрез компютър, а не ракета, как да определим случилото се, ако не война?“, заяви в телефонно интервю за „Ню Йорк Таймс“ говорителят на естонското министерство на отбраната Мадис Мико.

Официално или неофициално, властите в Естония обвиниха Русия, че стои зад атаките. Естония повдигна този въпрос на срещата на НАТО на 14 май, като министърът на отбраната на страната Яак Аавиксо настоя алианса спешно да обсъди ситуацията. Някога изглеждаше далечна възможност, но днес е горещ въпрос – може ли масирана компютърна атака да се превърне в заплаха за националната сигурност?

„Подобни събития карат много хора да се притесняват,“ заяви пред „Ню Йорк Таймс“ Робърт Пъзцел, говорител на НАТО. „Днес е Естония, утре може да бъде някой друг.“

Кремъл на няколко пъти отрече правителствена намеса в атаките и определи оплакванията на Естония като измислици. Но естонски официални лица, включително министър-претседателят Андрус Ансип, казаха че първоначалните атаки идват от руски сървъри, включително от домейни регистрирани като правителствени или принадлежащи на администрацията на Владимир Путин.

Тъй като компютрите може да са били използвани от всевъзможни лица, е малко вероято да се докаже вина на Русия. Според говорителят на естонското правителство Мартин Яско, времето и целите на атаките обаче са били достатъчно подозрителни.

Атаките наистина започнаха в деня, в който естонските власти демонтираха съветския паметник, причинил вълна от протести и дипломатическо напрежение с Русия. Тогава Русия отговори буйно, като обвини Естония, че омърсява паметта на съветските войници, борили се срещу нацистка Германия.

В последвалите дни Русия прекъсна железопътната си връзка с Естония, официално заради ремонти. В същото време Москва стана сцена на шумни демонстрации и дори тормоз над естонския посланик. Хора от властта се обявиха за бойкот на естонските стоки, който някои супермаркети приложиха на практика.

Напрежението с Естония, както и руските диспути с Полша и Литва, засенчиха срещата между Владимир Путин и лидерите на Европейския съюз Ангела Меркел и президента Хосе Мануел Барозо. На срещата в Самара е било обсъдено напрежението с Естония, но не и компютърните атаки, твърди Танели Лахти, член на европейската делегация, пред „Ню Йорк Таймс“.

Хора оглеждат бронзовата статуя на Воина-освободител, която беше преместена от центъра на Талин във военно гробище в града. Снимка: Ройтерс

Естонските власти са изчислили, че кибератаката срещу страната е най-мащабната в човешката история досега. През 1999 г. НАТО беше атакувано в много по-малка степен по време на войната срещу Сърбия. Тази седмица от алианса изпратиха компютърен експерт, който лично да наблюдава атаките в Естония.

Тези компютърни удари наводниха цялото естонско интернет пространство, пренатовариха сървърите и ги принуди на няколко пъти да затварят. Спред Мадис Мико, говорителят на министерството на отбраната, сайтове които дотогава са имали по 1000 посещания на ден, по време на атаките са били заляти с 2000 на секунда.

Атаките са били най-силни на трети май, когато бяха най-буйните протести в Москва, и на осми и девети май, когато Европа отбелязва победата над нацистка Германия по време на Втората световна война. За Естония краят на тази война бележи началото на почти пет десетилетия съветска окупация, чийто символ беше премахнатия паметник. Друга мощна атака беше отправена на 15 май, която принуди една от най-големите естонски банки да забрани достъп до страницата си от чужбина. Впоследствие и други банки получиха подобни удари.

В момента атаките могат да бъдат проследени до компютри от целия свят – от Виетнам до Съединените щати, твърди Хилар Аарелайд от новосформирания естонски екип от компютърни специалисти, които да се борят със заплахата.

Спред Аарелайд в атаките участват цели компютърни мрежи, които са хакнати от неоторизиран потребител, който впоследствие ги използва тайно и с цел престъпление. Из интернет циркулират инструкции на руски, които обясняват как да се атакуват естонски сайтове.

Аарелайд твърди, че първата в света кибер война вероятно ще продължи. „Не можем да кажем, че сме претърпяли най-силния удар, защото всяка следваща вълна е по-мощна от предишната.“

(по „Ню Йорк Таймс“)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.