Кралицата в Ирландия – обществен катарзис за британците

Кралица Елизабет Втора в Ирландия. Снимка: АП/БТА

Четиридневното посещение на британската кралица Елизабет Втора в Ирландия е първата официална визита на британски монарх от сто години. Вестниците „Индипендънт“ и „Дейли телеграф“, случайно или не, излязоха с почти еднакви заглавия по темата: „Малка стъпка за кралицата, но огромен скок за историята“. Роденият в Белфаст, Северна Ирландия, автор на редакционни статии във вестник „Гардиън“ Мик Филти съзира в кралското посещение „обществен катарзис“.

Нужни бяха десетилетия и много мъки, за да станат отношенията ни равнопоставени и основани на уважение – нещо жизненоважно за истинското приятелство, подчертава всекидневникът „Айриш таймс“. Това беше изключителен ден. Ден, в който силата на музиката, родовата памет и митологията се сляха, заблестяха и ни обгърнаха във величествена прегръдка, пише още „Айриш таймс“. Вестникът отправя похвала към кралицата за избора й на облекло. Тя се появи, облечена в ирландско зелено и беше посрещната с хор от одобрителни възгласи на военното летище край Дъблин.

Трудно е да се прецени обществената реакция в Ирландия на посещението на кралицата, тъй като в Дъблин бяха разположени 8000 полицаи и 2000 войници в най-сериозната охранителна операция, извършвана някога в страната, пише „Индипендънт“. Голяма част от центъра на Дъблин беше почти обезлюдена, а обширни зони от града бяха отрязани за движение, така че кралицата не успя да влезе в особено близък контакт с широката общественост.

На няколко места избухнаха спречквания между републиканци и полицаи, които в поне един случай използваха спрейове за самоотбрана срещу нарушителите на реда. Общото впечатление обаче беше, че по-голямата част от населението или одобрява посещението на кралицата, или не се интересува особено. Официална Ирландия обаче се обяви ревностно в подкрепа на визитата, на която гледа като на възможност да се приключи успешно с мирния процес, пише още „Индипендънт“.

Посещението на кралицата нямаше как да бъде спокойно и обикновено събитие, пише „Гардиън“. Никога досега не е имало такива обстоятелства, с такъв исторически резонанс, добавя вестникът. След толкова много подозрение и взаимно неразбиране не е учудващо, че на британския монарх бяха необходими близо 90 години от обявяването на ирландската независимост, за да посети някогашното си владение.

Препратките към историята бяха навсякъде – от пристигането на кралицата на летище Кейсмънт, кръстено на името на ирландския революционер Роджър Кейсмънт, екзекутиран за държавна измяна от британците през 1916 г., до посещението й в „Тринити колидж“, някогашен бастион на англо-протестантското господство. Дори в единия ъгъл на кралското знаме, което се вееше от бронирания Рейндж Роувър на кралицата, бе изобразена ирландска арфа, отбелязва „Гардиън“.

Най-наситено с исторически заряд обаче беше полагането на венци в Градината на възпоминанието, когато кралицата отдаде почит на поколенията ирландски мъже и жени, загинали в борбата за независимост от нейните предци. Кралицата вероятно е правила подобни жестове и към паметта на борци за свобода от бившите британски колонии и със сигурност се е срещала с бивши врагове на британската власт, но нейното мълчание при церемонията отекна по-силно от заглушените възгласи на демонстрантите, които организираха малки протести на няколко места из Дъблин, пише „Гардиън“.

В отделна статия в „Гардиън“ Питър Колет обръща специално внимание на езика на тялото на кралицата и на ирландската президентка Мери Макалийс при официалното им ръкуване в официалната президентска резиденция. Когато Макалийс се ръкува с хората, тя обикновено потупва с лявата си ръка десницата на човека отсреща. Според правилата на етикета това е жест на приятелство, който тя е правила при ръкуванията си с руския президент Дмитрий Медведев, както и с папа Бенедикт Шестнайсети и неговия предшественик Йоан Павел Втори.

Ръкостискането с потупване с лявата ръка цели да създаде впечатление за сърдечност и близост, но в същото време то напомня на човека отсреща кой командва, отбелязва Колет, който е експерт по езика на тялото. Макалийс беше добре подготвена за ръкуването, отбелязва Колет в „Гардиън“. Докато поздравяваше кралицата, тя успя да потисне естествения си порив да я потупа с лявата ръка. Вместо това тя протегна тържествено десницата си, хвана ръката на Елизабет и формално я приветства с добре дошла в Ирландия. Президентката не подгъна коляно и не сведе глава – не направи никакъв жест, който би загатнал за неравностойни отношения между двете държави, подчертава Колет.

Същата сцена се разигра и когато ирландският премиер Енда Кени се ръкува с херцога на Единбург. Той толкова решително отстоя позицията си, че принц Филип трябваше да се протегне, за да достигне ръката му и дори самият той, а не премиерът, кимна леко с глава в знак на признание към авторитета на събеседника.
При официалното приветствие се случи всичко, което се очакваше. Участниците отправиха ясно послание – Великобритания и Ирландия си подадоха ръце, като никоя от тях не демонстрира превъзходство в новоутвърдените отношения, заключава Колет в „Гардиън“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.