Западът, Саакашвили и тоталитарната обремененост

РИА Новости

Михаил Саакашвили. Снимка: Известия

След като „приятелят Миша“ отново разпръсна с гумени куршуми, сълзотворен газ и палки опозицията в Тбилиси, основният му донор Вашингтон (отпуснал преди 2 години един милиард долара „помощи“ за Саакашвили) пак се зачуди какво да си мисли за „първия демократ“ в Кавказ. Винаги става така, щом хем не можеш да загърбиш някого, хем вече ти е просто неудобно да го подкрепяш, независимо от ставащото. Винаги е много неприятно да ти се „отворят очите“ за твои собствени политически протежета. Както неведнъж е ставало със САЩ, прозрели истината за някой диктатор от Централна или Латинска Америка.

До едно време Вашингтон се справяше някак си. Президентът Айзенхауер изобрети чудесна формулировка за целта – ето как окачестви никарагуанския тиранин Сомоса: „Той безспорно е кучи син, но е наш кучи син“. Да се ръководиш от нея през 21-и век обаче си е направо грозно. При цялата голяма разлика между Александър Лукашенко и Михаил Саакашвили двамата твърде си приличат по това какво са правили, а правят и до днес, с опозиционните демонстрации. Може да звучи съвсем бунтарски, но само докато не погледнеш тая мисъл „през призмата на закона“.

Според закона, и Лукашенко, и Саакашвили са имали пълното право да разгонят всяка неразрешена акция. Както стана през зимата в Минск и на 25 май в Тбилиси. Последиците и реакциите изобщо не си приличат, но проблемът е другаде. Макар че начинът, по който бяха поднесени майското разпръсване в Тбилиси и зимното в Минск, наистина лъха на „недостатъчна обективност“. В крайна сметка обаче тук нещата опират до политическа интерпретация, а тя е позволена всекиму, нали все пак не живеем в свят без никакви багри.

Но дори в случая със Саакашвили – особено след упражненията му с палки и полиция, след опитите да хвърли върху опозиционния лидер Нино Бурджанадзе вината за смъртта на полицай при разпръсването на демонстрантите – нагласите явно вече се менят. В днешните непостоянни времена на „арабски революции“ и всеобщ протестен подем срещу авторитаризма (разните диктатори, тирани, сатрапи, автократи и т. н.) вече е много трудно да виждаш нещо на едно място и да не виждаш почти същото някъде другаде.

Всички американски и европейски вестници признават, че промяната в нагласите спрямо Грузия, а и в самата Грузия, би била далеч по-рязка и радикална, ако Саакашвили нямаше Русия за съсед. Както Западът, така и Грузия правят поправка за „сянката й“, за да не се прочуят с твърде проруски настроения.

След събитията от 21-25 май грузинската политика почти със сигурност ще се избистря по-бързо – ще бъдат обновени мненията за президента на Грузия, неговото правителство и неговото обкръжение. Процесът обаче едва ли ще предизвика предсрочна смяна на режима в Тбилиси. Никой не прогнозира смяна на властта в Грузия до 2013 г. (когато изтича мандатът на Саакашвили – б. р.) Освен ако опозицията събере достатъчно сили за това. Такива признаци засега няма.

Отношението към Михаил Николозович обаче явно се променя. Хората, чудесно схванали, че демокрацията и Саакашвили изобщо не са синоними, че Грузия и Саакашвили не са едно и също, вече са къде повече, отколкото преди близо четири години.

Активни метаморфози виждаме не само в експертните среди, такива се развиват негласно и в администрацията на САЩ. Джексън Дийл, изпълнителен директор на изследователския център „Никсън“, направи наскоро следното интересно наблюдение:“Истината е там, че за САЩ би било далеч по-лесно да бранят Грузия и грузинската демокрация (той не спомена Русия, но тъкмо нея има предвид – бел. авт.), ако не се налагаше същевременно да я брани – и да зависи – от самия Саакашвили.

Грубите публични нападки срещу него от страна на Путин и на Дмитрий Медведев, които го наричаха и „лунатик“, и „изрод“, само укрепваха позициите на Саакашвили и във Вашингтон, и в Тбилиси“. По този начин се говори обикновено, когато там признават, че някой отдавна се е превърнал в бреме, но все пак е „наш кучи син“ и трябва да бъде защитаван, за да има поне някакъв противовес на „голямата мечка“.

И още едно абсолютно феноменално изказване на Дийл, което ще цитираме изцяло: „Докато грузинският президент има възможността да използва Вашингтон, за да променя динамиката на грузинско-руските отношения, за него съвсем няма да е от значение дали в САЩ има демокрация, теокрация или пък там управляват марсианци“. Най-интересното е, че през 2003-2005 г., тоест при управлението на Буш младши, Дийл бе заместник-държавен секретар на САЩ по въпросите на демокрацията и глобалната политика.

Михаил Николозович – нека му отдадем дължимото, е придобил в САЩ голяма школовка като манипулатор на общественото мнение и наистина обработва донорите с вещината на изкусен майстор. Когато през 2009 г. му гостува вицепрезидентът Джо Байдън, Саакашвили точно преди посещението обяви изборни реформи (преки избори за градски кметове) и обеща на опозицията кабелна телевизия, която да обхваща цяла Грузия. Доста податлив на ласкателства, Байдън бе обкръжен с толкова грижи, че обеща на Миша съюз едва ли не за векове напред. Всъщност това нямаше голямо значение, но постигна голям пропаганден ефект.

А през лятото на 2010 г. Тбилиси очакваше с нетърпение държавния секретар Хилари Клинтън. Властите искаха да разберат доколко могат да разчитат на подкрепа от администрацията на Обама. Опозицията срещу режима на Саакашвили тогава нарастваше все повече, бивши съратници напускаха лагера му – нужно като въздуха бе САЩ да демонстрират симпатии към него.

Ще отбележим, че автократичните наклонности на Миша проличаха далеч преди той да разпръсва опозиционни демонстрации – било през ноември 2007 г., било сега, през май. Те личаха още преди „кавказката война“ от август 2008 г., дори преди той да свали бившия си патрон, наставник и благодетел Едуард Шеварднадзе.

„Смятам, че Миша изобщо си има влечение към авторитаризма“, коментира Скот Хортън, американски юрист и професор от Колумбийския университет. Същият, който бе преподавател на Саакашвили, следвал там в средата на 90-те, а по-късно го взе на работа в адвокатската си кантора в Ню Йорк. Според Хортън, впоследствие това намера израз най-вече в отношението на грузинския лидер към президентските прерогативи и властта, в маргинализирането на парламента и стремежа да подценява опозиционните протести. В случая обаче Саакашвили дори не носи голяма вина. Такъв си е регионът – с изцяло авторитарна обремененост.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.