“24 часа” или мизерията на журналистиката

“14-годишно момче позира с китара в ръце пред развятото знаме на любимия отбор “Левски”… С предизвикателна пози момчето сякаш иска да изкрещи нещо на преминаващите по бул. “Прага” столичани. Нещо от рода на “Аз съм бунтар! Ще разтърся този град”, но грохотът на минаващите трамваи заглушава възмъжаващия глас. Тази бледа черно-бяла снимка е от средата на 60-те години на ХХ век…”

Този цитат от съботния брой на в. “24 часа” не е за някой бунтар с китара от ранга на Джон Ленън, Висоцки или поне Кирил Маричков, нито за бъдещ дисидент като Георги Марков.
Така започва съботният очерк на вестника за освободения неотдавна от ареста Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото.
По нататък в текста умилително е описано как той се мъчи да подреди живота си, да намери старите снимки, тъй като всичко е разхвърляно от обиските.

Съботният очерк, със снимка на семейството на Валентин Димитров. На заден план се вижда прочутата баба Цеца, която обикаляше банките.

Майка му, (известна като баба Цеца Милионерката), разказва просълзено пред вестника спомени за детските игри на бъдещия герой Вальо Топлото. Как направил беля, а като му се скарали, избягал от къщи. Цитат: “От малък показваше характер”, спомня си баба Цеца.”
После Вальо Топлото разказва как като малък със съседските деца направили “тимуровска команда” (б. р. – доброволци пионерчета, които помагат на възрастните), как командир на командата станал той.
По нататък вестникът разказва: “Професионалният му удар е назначаването му за шеф на “Топлофикация” – София. Тук утвърждава мениджърските си качества.”

Първа страница на „24 часа“ от 16 юни 2007 г.

На втората страница на очерка има заглавие “Английската кралица го кани на бал” и подзаглавие: “Тенисът и картините са неговата страст”.
Да не помисли някой, че английската кралица е чакала Вальо Топлото да излезе от затвора, за да го покани? Не, преди години, покрай покана на английската федерация по тенис за тенистурнира “Уимбълдън”, е бил поканен и на бала, на който домакин е кралицата.

Интервюто със съпругата на Валентин Димитров.

На две места в очерка се натъртва – “Покрай тениса се запознал с австрийски банкери, които го въвели в бизнеса с инвестиционното посредничество”. И на още едно място – “Прохожда и бизнесът му с доверително управление на финансови активи”.
Тези цитати са много важни – трябва да обяснят някак си пред обществото, че е нещо естествено Вальо Топлото да има по банкови сметки и сейфове около 10 000 000 лв. (толкова са му намерили, а дали това е всичко?).

На третата страница на очерка има разтърсващо интервю със съпругата на Вальо Топлото със заглавие “Оцелявахме 11 месеца в полицейски “Сървайвър”. В него тя обяснява как останала без пари, как “Джунглата е тук, в центъра на София. Достатъчно е да пуснеш някого в лабиринта между прокуратура, полиция и следствие, и можеш да наблюдаваш брутално натурален “Сървайвър”.
Очеркът завършва с цитат от Албер Камю – “Всеки трябва да изживее присъдата си”

***
Нарочно преразказах повечко от този удивителен съботен очерк на в. “24 часа”. Иска ми се да се уверя само на мен ли ми се струва удивителен и само аз ли мисля, че вестникът е надхвърлил границите на поносимото отвращение към журналистическите перверзии.
Вальо Топлото, печално прочул се герой на новото време, типаж на калния преход към модерна държава, е представен във втория национален всекидневник като светла личност, достоен мениждър, обичащ спорта и изкуството.
Същият вестник “24 часа” неведнъж е окалвал почтени бизнесмени със свои публикации и с помощта на информации от МВР и прокуратурата, които години наред се бяха специализирали в черния Пи Ар. (Не ми се иска да се отклонявам и да давам тук примери). И сега изведнъж като светъл пример на бизнесмен е обрисуван обвиненият в пране на пари и злоупотреби шеф на омразната държавно-общинска фирма “Топлофикация” – София. Протеже на партии и лобита.

Пример за Пи Ар публикация в полза на Овчаров отпреди година. Върху снимката на Овчаров е сложено заглавие – „Сам срещу поскъпването“. Читателят може да не обърне внимание, но на професионалния журналист веднага му става ясно, че това е манипулативно заглавие, перверзен вариант на слагачеството на вестниците от времето на социализма.

Тия дни четох гневна статия с каква наглост се представят като светли личности Георги Димитров и Богомил Райнов. Те все пак са най-малкото спорни фигури.
Но как да нарека представянето на Вальо Топлото като положителен герой и жертва?

Това, уважаеми читателю, не е невинно журналистическо съчинение. Не е случаен плод на млад и неопитен автор. Това е добре обмислен текст, с точно определена цел.

Често слушам колеги да коментират, че “24 часа”, който някога беше най-четеният и най-модерният вестник, вече се е превърнал в свитък от Пи Ар публикации, обяви и некролози. И се заглеждам в заглавията, в отделеното място на министри, бизнесмени… Да, вижда се с просто око. Колегите, които произвеждат тези рекламни публикации, сякаш са заслепени и си мислят, че никой не забелязва. И някак не се усещат докъде стигнаха с Пи Ар публикациите. Мисля, че това за Вальо Топлото е своеобразен връх.

Още един пример за Пи Ар публикация за Овчаров – на първа страница вестникът съобщава какво мисли министърът за предизборните концерти на Ивана. Важна новина, вълнуваща.
Откакто стана министър, Овчаров редовно се появяваше на първата страница на „24 часа“.

На пръв поглед всичко е направено да изглежда естествено – най-одумваният арестант в държавата – нека да го покажем във вестника с бебето му, с жена му… Но… съчинението е позор за журналистиката.
Да, уважаеми читателю, има колеги, които произвеждат такива неща. Ще ми се да не мислиш, че всички журналисти са такива. Ще ми се да вярваме, че това е само част от общата кал на времето, която ще се утаи.

Може да се говори още за Пи Ар публикацията за Топлото – като продължение на подобни публикации в “24 часа” за Овчаров (виж снимките, виж и анализ тук) и т. н. Но нямам желание да разравям повече тази воня.
Нито пък имам специално отношение към “24 часа”, за сметка на друг вестник. При повод ще кажа каквото има да се каже примерно и за другия голям вестник – “Труд”, който също дава материал за подобни размисли.
Но си мисля, че тази отврат няма как да се подмине без коментар.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.