Касапинът от Сребреница: жесток, арогантен и високомерен

ДПА

Ратко Младич се ръкува с военни в Сребреница през 1995 г. Снимка от телевизионния екран

Ратко Младич, известен като Касапина от Сребреница, се опита да излъчва същото арогантно превъзходство в съдебната зала на ООН в Хага както правеше на бойното поле като командир на армията на босненските сърби.

Процесът за военни престъпления срещу Ратко Младич, обвинен в брутални убийства на хиляди невъоръжени мюсюлмани – мъже и момчета, в босненския град Сребреница, трябва да започне в сряда. По време на босненската война от 1992-95 г. Младич обичаше да показва своята сила пред камерите, било вдигайки тежести или ходейки наперено сред ужасени мюсюлмански затворници малко преди неговите войски да ги убият.

Американският дипломат Кристофър Хил описа Младич като жесток, арогантен и надменен. Той си спомня как по време на преговорите през 1995 г. в опит да бъде вдигната обсадата на Сараево, генералът закла прасе с явното намерение да покаже своята жестокост.

Сега, независимо че е болен и крехък, 69-годишният Младич сякаш не разбира, че вече не е плашещата фигура, каквато бе някога.

Той е роден в Босна, тогава югославска република с мюсюлманско, сръбско и хърватско население. След като тихо служи в югославската армия, която в продължение на десетилетия проповядваше „братство и единство“, неговата омраза към съгражданите му от несръбски произход излезе наяве през деветдесетте години.

Не се биех срещу мюсюлманина и неговата вяра, той може да се моли на каквото си иска, но не в моята къща и на сръбска земя, каза той на следователите, когато бе арестуван през май 2011 г. след 16 години бягство.

Ратко Младич се появи в публичното пространство през 1991 г. като регионален армейски командир в отцепилата се Хърватия. Година по-късно бе повишен в командир на босненската сръбска армия.

Бързата, безмилостна кампания срещу тогава много по-слабите мюсюлмански и хърватски сили, която вървеше ръка за ръка с тероризирането на несръбските цивилни, го направиха веднага звезда сред сръбските националисти.

В своя апогей армията на Република Сръбска контролираше почти три четвърти от Босна с войници, полиция и полувоенни сили, убивайки, плячкосвайки и опожарявайки големи територии.

Младич нареди също обсадата на Сараево от 1992 г. до 1996 г. Неговите войници непреклонно обстрелваха улиците от околните планини, убивайки над 11 000 души.

Лична трагедия го засегна през 1994 г., когато 23-годишната му дъщеря извърши самоубийство в Белград. Имаше спекулации, че информациите за зверствата на баща й са я подтикнали към този акт.

В края на войната, през юли 1995 г. той влезе след танковете си в мюсюлманската защитена зона Сребреница. Знаейки, че е сниман, той се перчеше наоколо и раздаваше заповеди. Младич заповяда жените и децата да бъдат отделени от момчетата и мъжете. Той увери жените, че мъжете ще бъдат третирани добре. След това ги качи на автобуси и ги откара на мюсюлманска територия. В следващите четири дни обаче мъжете и момчетата, почти 8000 души, бяха екзекутирани. Малко от тях успяха да избягат. След убийствата Младич получи прякора Касапина от Сребреница.

Трибуналът на ООН за бивша Югославия го обвини същата година в геноцид и други военни престъпления. След като живя свободно в Белград под закрилата на Слободан Милошевич, Младич потъна в неизвестност няколко години след свалянето на сръбския лидер през 2000 г. Но дори след смяната на властта в Белград, той остава на свобода до 26 май 2011 г. със съдействието на властите.

Макар да спечели похвали за предаването на Младич, Сърбия оттогава не е казала нищо, за да обясни как той се е укривал от правосъдието толкова дълго. Подготвяйки се да отговаря на обвиненията в геноцид, убийства и други военни престъпления, Младич показа презрение към съда и своите жертви.

Искам моите врагове, а те са много, да паднат мъртви защото аз съм още жив, каза той. Веднъж се оплака на трибунала, защото не му бе позволено да носи армейската си униформа в съда. В друг случай се оплака, че официалната снимка го представя като мизерен и слаб. Той отхвърли „чудовищните твърдения срещу него“ и обвини съда в пристрастие. По време на предсъдебните заседания съдията често се съгласяваше с многократните искания на Младич да говори пред съда. Но той винаги започваше да изнася надути речи, докато съдията не го отряза.

Основният въпрос е дали Младич, който е физически слаб и наближава седемдесетте, ще преживее процеса и ще доживее присъда. Това би било второ основно дело в съда, което може да свърши по този начин. През 2006 г. Милошевич умря от сърдечен удар по време на съдебния процес за геноцид, но преди да получи присъда.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.