До Якоруда и назад

Млади помакини с дънки и забрадки.

Якоруда е градче в долината между източните склонове на Рила и Западните Родопи. Близо до Велинград, Банско и Разлог. Повечето му жители са помаци – мюсюлмани, чийто майчин език е българският. При официални преброявания обаче, 2/3 от жителите на Якоруда се самоопределят като турци. Тук, по
време на избори, ДПС печели с разбиваща преднина.

Според историците, помаците в този район на България са наследници на българи-християни, потурчени по време на османското робство, които днес се “турчеят“ под влияние на религията, политически си убеждения и традицията.

В събота по главните улици на Якоруда движението на коли е спряно заради големия пазар, на който идват и хора от съседни селища. Никой не работи, с изключение на 2-3 забрадени жени, които пасат добитък по ливадите на планинските склонове.

В града цари оживление. Всички са навън, разхождат се, приказват си, пазаруват. Възрастните жени са облечени с дълги шарени рокли, подобни на престилки, носят забрадки, а някои – шамии. Младите девойки са с по-модерни дрехи, но много от тях също са със забрадки. Настроението е приповдигнато като в празничен ден. Заведенията са пълни, магазините са отворили широко вратите си, но мъже и жени с мюсюлманска вяра не се събират на едно място. Те дори не се поздравят, когато се срещнат на улицата, а просто се разминават и вероятно само с поглед си дават знак, че се познават.

Младите девойки-мюсюлманки в пазарния ден се кипрят и се разхождат пред погледите на всички, но само под роднинския патрул на майката, по-голямата сестра, бабата или лелята. Не се срещат момичета и млади жени без по-възрастна придружителка, освен ако не са християнки. Някои девойки от по-консервативни мюсюлмански семейства са облечени от главата до петите в черно, въпреки че температурата на сянка е към 40 градуса.

В това време по-младите мъже седят по заведенията или се разхождат на групи, приказват си, оглеждат се и коментират. При тях е по-трудно да се разбере кой каква вяра изповядва. Прави впечатление, че вместо баби, по пейките в Якоруда са насядали дядовци, които си бъбрят увлекателно на български с македонско наречие.

Близо до Якоруда се изпълнява проект, финансиран от ЕС по линия на програмата ФАР. Проектът се нарича „Якоруда – по пътя на виното, катрана и дървесината“. Като част от него, това лято в Рила на 1 700 метра надморска височина се извършват археологически разкопки. Целта е да бъда разкрита крепостната стена „Калята“. Научен консултант на обекта е ст.н.с. д-р Виолета Нешева.
Мариела Инкова, ръководител на разкопките и научен сътрудник в Националния исторически музей, води всеки ден група от 25 души, които работят на крепостта. Предполага се, че „Калята“ е изградена най-рано в периода на късната античност – 1-6-и век, а съществуването й е продължило до 14-15-и век по времето на Второто българско царство.

Общ изглед на Якоруда, между Рила и Родопите. Снимки: авторката

Общ изглед на Якоруда, между Рила и Родопите. Снимки: авторкатаЯкоруда, разположена в долината между източните склонове на Рила и Западните Родопи. Снимки: авторкатаГледка по пътя към Якоруда.По пейките в Якоруда са насядали възрастни мъже и си приказват. Жените им пазаруват и придружават младите девойки, за да не ходят сами по улицата. Съботна раздумка в пазарния ден на града. Млади помакини с дънки и забрадки.„Уличен превъзходен“ пес, в чието потекло се долавя и от породата хъски.Майка с момиченцето си. Те бяха придружавани от по-възрастна жена, вероятно бабата, която отказа да се снима.Девойка, която вървеше по улицата в Якоруда с майка си. Тя разреши на дъщеря си да се снима, но не пожела да застане пред фотообектива.
На преден план – склоновете на Рила, в далечината – част от Родопите. Върха, на който се намира крепостната стена „Калята“.
Част от разкритата крепостна стена „Калята“. Предполага се, че е била построена през периода на късната античност и впоследствие е доизграждана и използвана чак до Второто българско царство. Снимки: авторкатаПриродата край крепостта.Гледка към отсрещните планински склонове от крепостта „Калята". Снимки: авторкатаРазкопки за разкриване на крепостта „Калята“, започнали на 2 юни 2007 година. Снимки: авторкатаАрхеолозите работят с финансиране по програмата ФАР на ЕС, като част от проекта „Якоруда – по пътя на виното, катрана и дървесината“.Нежни планински цветя, които оцеляват на силния вятър и ледения дъжд по склоновете на Рила. Отворът на питос (долиум). Представлява голяма керамична делва за съхранение на зърнени храни. Снимки: авторкатаЧаст от разкопките на крепостната стена „Калята“. От вътрешната страна на крепостта е имало помещения, в които хората са живеели.Иманярите често посещават това място с металотърсачи.Стената ще бъде леко надградена след разкриването й, а по други проекти впоследствие може да бъде вдигната още.Ръководителят на археологическите разкопки на крепостта „Калята“ - Мариела Инкова. Дъжд и студен планински вятър на „Калята“ в Рила, докато в София термпературите са над 42градуса. 
Родопите, гледани от Рила.Така изглежда малко, диво планинско цвете, което току що е преживяло бурята и дъжда, разразили се на 1 700 метра надморска височина. Снимки: авторката

Сред най-любопитните находки на археолозите са долиумите (подобни на големи делви съдове за съхранение на зърнени храни), желязна ножица за стригане на овце, голям хлопатар, както и много железни фрагменти – клинове, нитове, подкови. Намерена е и една късноантична монета, която още не е датирана точно, но по предварителни данни е от 1-3-и век.
В момента разкриването на крепостта значително е напреднало, но археолозите ще работят до края на месец юли. По проекта са предвидени средства за аварийна консервация. Всички открити стени ще бъдат леко надстроени.

Още преди разкопките, археолозите забелязали, че 2 от стените са били разкрити преди това от иманяри и се виждали ясно на повърхността. „По принцип иманярите постоянно ходят там с металотърсачи и ровят“, казва Мариела Инкова. Ето защо в момента тя се опитва да издейства от общината пазачи за крепостта. „В противен случай иманярите пак ще се върнат на „Калята“ през късната есен, щом приключим работата си по проекта“, опасява се археоложката.

В нейния екип работят 15 жени, повечето от тях помакини. Като човек, поживял малко сред местните, Мариела казва, че хората в Якоруда са сърдечни и дружелюбни, независимо дали са християни или мюсюлмани.

Природата в околностите на града е божествено красива, а въздухът – кристално чист. В градчето прохожда еко-туризмът. Освен отблизо, „Калята“ може да бъде наблюдавана и от малко, прохладно хотелче, което предлага на гостите си отлично обслужване на прилични цени. Оказа се, че неговият управител – Оник – е с арменски произход. Името му отговаряло на Иван.

Оник не подви крак от работа, защото и хотелът, и ресторантът му бяха пълни с хора. Той се шегуваше с всички и следеше посетителите да са доволни.

А как да бъдат иначе? Там, срещу величествените склонове на Рила и Родопите, българи, турци, помаци, арменци просто са част от природата.

Още по темата:

Обидна дума ли е помаци?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.