Записки на пушача от соца до днес: не намесвайте свободата на личността

Какво слагат в цигарите и кой го е страх от ранна смърт?

Актьорът Башар Рахал раздвоен – снимал се в кампания против пушенето, а после и в реклама за цигари. Снимка: e-vestnik

Пушачи представят проблема със забраната за пушене като посегателство на свободата на личността. Затова като бивш пушач в продължение на около 24-25 години, искам да разкажа някои неща от двете страни на барикадата.

Имах една много бойна леля, която пушеше цял живот. Дребничка, винаги с кафето и цигарата. Стана някъде на 75 години, а си беше същата, неостаряваща. Един ден видях, че не пуши. Питам я – „Какво става?” „Отказвам ги”, казва. „Как така ще ги отказваш? За кога? – погнах я аз – ще ти стане нещо, пушиш 50 години, а сега ги спираш”. Тя обясни – „Аз пари нямам, вече са скъпи, затова не пуша, не мога да си купувам”. Жал да ти стане. Започнах да й купувам чат-пат по един кашон. На 80 години се разболя от рак на белите дробове. Една година се мъчи, докато умре, последните месеци изкара на легло, с морфин, доставен с връзки. Разкарвах я по болници с колата, въобще не й обръщаха внимание – на толкова години болна от рак, хич не им се занимаваше дори да й облекчат страданията.

Приятел от махалата, също голям пушач, се разболя от рак на 50. За него се разтичаха съученици, лекари, извадиха му първо единия дроб, изкара още няма година и почина. Вече беше с един дроб, като подари на брат си, също голям пушач, кутия цигари за рождения ден, да го накара да се замисли.

Лелята, преди да умре, казваше с лека усмивка: „Видях какво е тук, сега да видя какво ще е там”. Който вярва в задгробния живот, може и да не се плаши от пушенето. Смъртта е врата към друг свят, ново начало. Но онзи, на който му е мил животът и всяка година е ценност, може би трябва да се замисли.

С пушенето животът ти може да бъде съкратен с 20-30 години. Или може да живееш в страдания, като инвалид. А, както се вижда от случая с лелята, от рак можеш да се разболееш и на 80 години, и да умреш в мъки. Кое е по-добре е въпрос на късмет, но и на личен избор.

И онези, които са пушили 20 години като мен, знаят, че след толкова време рискът да се разболеят от нещо е голям, дори след като отдавна са спрели вече да пушат.

Така че, не ми се слушат спекулации за свободата на личността и правото на пушене. От марихуана няма толкова умрели, колкото от цигари. По-добре марихуаната да разрешат – но пак да си пушат там, вкъщи, а не не публично място.

Става ми смешно, че се оказвам на страната на Бойко Борисов, който (уж последно) искал да удържи забраната за пушене. В едно нещо да съм съгласен с неговото управление, което въведе тази забрана…

Пропуших на 17, по-късно от съучениците си, но наваксах. Пушил съм в различни периоди цигари, лула, пури – само кубински – колкото и да е скъпо. И да отбележа – има пушачи на пури, които са стойкаджии, само ги хабят – пускат пушек, без да гълтат. А то да не дръпнеш от кубинска пура е направо грях.

Лъже се, който си мисли, че знае какво има в цигарите

Освен това съм просветен пушач – знам за цигарите и тютюна повече от 99% от пушачите. Цигарената индустрия е престъпна, тя дори не продава чист тютюн, а смески със заместители, в които има голям процент изкуствени тютюневи листове, направени от тютюнев прах и жили от листата – едно гениално изобретение на монополиста „Кимбърли Кларк корпорейшън”.

Листовете от този тютюнев заместител се нарязват като тютюн и влизат в състава ни всички цигари. Така се контролира и съдържанието на никотин, катран, а се добавят и аромати и кой знае още какви вещества (който иска да гледа филма „Вътрешен човек” с Ръсел Кроу и Ал Пачино, там всичко е разказано почти документално, по истински случай).

И са ми смешни онези, които гледат надписите по кутиите за съдържание на никотин и катран. То е условно и зависи от количеството заместител на тютюна и на броя лазерни микроперфорации по края на цигарата при филтъра, през които влиза въздух и намалява относително поглъщания дим. Моят опит показва, че вместо това, по-добре човек да пуши пури, по-малко ще кашля…

Боклуците по време на соца и вносните от „Кореком“

По времето на соца цигарите бяха боклук – БТ, „Стюардеса”, „Арда”. Най-масово се пушеше „Стюардеса”, но всички искаха да пушат вносни. Американските цигари бяха като пълзяща идеологическа диверсия, която не беше забранена. Народът купуваше от безмитни магазини, от „Кореком”, кой откъдето може. Макар че вносните излизаха 3 пъти по-скъпо от българските.

Цигари „Стюардеса“ – най-пушените години наред по време на соца. Снимка: архив на e-vestnik

Още тогава, въпреки евтинията на социализма, цигарите бяха огромен разход. При заплата на млад специалист 155 лева, цената на кутия цигари 60-80 стотинки беше сериозно перо в личния бюджет. А „Марлборо” при соца, което пускаха от време на време, струваше 1,60 лв. кутията, после 1,80, после надскочи 2 лева.

Българските цигари бяха изключително скапани – натъпкани, горят бавно, гаснат, вътре се показват клечки, чепове. Съдържанието на български тютюн беше 100%, с висок процент ориенталски тютюн, който в цигари по света се използва само като малък дял в т. нар. бленд.

Чак през 80-те „Булгартабак” започна да внасят и да прави смески (бленд), затова всички минаха на „Виктори”, които вече бяха нещо друго, с вносен тютюн.

Купувал съм си от „Кореком” „Камел” без филтър – легендарни цигари, френските „Житан” и „Голоаз” – също без филтър. Нещо характерно за страстни пушачи.

По едно време взех да ги отказвам, като минах на лула – пуши се по-рядко, не гълташ дим по същия начин като цигарите, по-различно е. И пак търсех тютюн „Клан” от „Кореком”, щото българските тютюни за лула „Нептун” и „Златен лъв” бяха скапани и се появяваха рядко в магазина на „Булгартабак” на „Руски”. Затова пък там имаше кубински пури за левче едната, дори за стотинки. Невероятно. Тогава не ги оцених много, смърдяха ми, пък и бяха поизсъхнали, залежаваха, само чужденци си купуваха.

Как да спреш цигарите, като навсякъде около теб пушат?

Още в първите си години на пушач започнах да се боря с цигарите – като видях, че не мога да тичам като преди, задъхвам се, като качвам стълби на бегом. Спирах ги за по месеци, веднъж за година, но пак почвах. Също като наркоманите, пушачът, който спира цигарите, трябва да скъса със средата си, а няма как. Пушеше се навсякъде в университета по кабинетите, и после, като почнах работа.

Попаднах в редакцията на списание „София”, където повече от половината в редакцията бяха пушачи, а главният редактор Стефан Продев пушеше лула. И аз в различни периоди посягах към лулата, някои мислеха, че му подражавам, а аз пушех с лула и преди да го познавам.

Пурата е за предпочитане пред леките цигари – съвет от автора. И всеки да си прави сметката кое е по-ценно в живота му. Снимка: личен архив

След десетина години ги спрях за три години. Пропуших пак – всички около мен пушат, не можеш да се спасиш. Не съм водил точна статистика, но пушенето го спирах неколкократно за по една година, за по 6-8 месеца, веднъж спрях за две години и веднъж за три, както споменах. И пак пропушвах. Цялата среда те дърпа да пропушиш.

Преди няколко години, в опит да се отърва от цигарите, минах на пури – по една вечер, 5-6 дни от седмицата. Най-евтината добра кубинска пура е 10 лева. Но и удоволствието е друго, от пури не кашляш сутрин, пушекът не ти изсушава дробовете. И пак е разход, все едно пушиш по две кутии на ден.

Сега не пуша от 3 години. Но отново това лято не издържах, при това на място, където пушачите са силно „дискриминирани”, както се изразяват у нас – в Щатите. Като пътешествах по Route 66 на една бензиностанция в Тексас видях „Камел” без филтър, не се овладях, купих си пакетче и пропуших. Някой може да е чел един разказ на Джон Чийвър за едни пандизчии, които си говорят, а един от тях повтаря като рефрен през целия разказ – „Бих изминал цяла миля за една цигара „Кемъл”. Е, за тия цигари става дума.

После опитах и новите американски „еко”, „био” или както там казват „органик” цигари – „Америкън спирит”. Има няколко вида, всичките от натурален тютюн, без заместители, цигарата е по-натъпкана, напомнят старите български цигари от соца, но не са толкова отвратителни. Някои от тях са дори от тютюн без торове.

След 3 месеца спрях отново пушенето и съм се заканил да не посягам повече.

Знам добре какво удоволствие е да пушиш. Знам и какво неудобство е да си пиеш бирата, примерно в Ню Йорк, и да си принуден да излизаш навън да изпушиш цигара и пак да влезеш да я допиваш. Сега това дойде и у нас. И знам добре къде и как по света – в Европа или САЩ – позволяват или забраняват пушенето.

Затова са ми смешни разни забележки из интернет на пушачи, които обясняват как във Виена или другаде се пушело в заведения. Да, и в Щатите, където е забранено тотално, има изключения – в Нашвил съм виждал заведения с надписи отгоре – „Пушачите са добре дошли”. В Лас Вегас – градът на порока – се пуши навсякъде в игралните зали и заведения.

И свободата на личността

Но аз съм за тотална забрана на пушенето.
Посегателство ли е това на свободата на личността? Отрицание ли е на либералните принципи, които са в основата на демокрацията?

Пушачите твърдят, че не може държавата да посяга на личната свобода. Моето тяло си е мое тяло и аз, ако искам, ще злоупотребявам с него, ще жертвам част от здравето си (или цялото), част от живота си, за удоволствието. Не може държавата да притежава моето тяло с някакви здравно-осигурителни системи и т. н. – така разсъждават философски пушачите.

Цигарите са изкушение, особено, ако се пуши навсякъде около теб. Снимка: e-vestnik

На пръв поглед изглежда логично. Но не е. Въпросът въобще не е до личната свобода. Въпросът е за единия кеф. Пушенето е кеф. Дали онзи, който иска да си прави кефа, трябва да разваля моя, като пали цигара до мен или на съседната маса?

Не става дума за споровете доколко пасивните пушачи са заплашени от заболявания. Работата е, че личният кеф на пушачите нарушава свободата на непушачите. Защото, ако един иска да си разваля тялото и здравето, друг иска да го запази, а пушачите му пречат.

Има хора, на които димът им пречи, става им гадно, прилошава им. На мен не ми пречи, не ми става гадно, напротив. Цигареният дим ми мирише хубаво. И точно затова не искам край мен да се пуши. Защото ме провокира пак да пропуша – не само мен, а и хора, които са спрели цигарите. Провокира и хора, които никога не са опитвали.

Както напомни един блогър Стефан Янков тия дни – пушенето е кеф като секса. Сексът не е разрешен на публични места, а никой не протестира срещу това, нали?

Пушенето е зависимост, също както наркоманията, алкохолизма. Само че поразява повече хора, не на последно място и заради либералното отношение към пушачите. Присъствието им навсякъде провокира и други около тях да се подхлъзнат и да станат зависими.

От една страна, по мое лично садистично мнение, на тази пренаселена планета пушенето трябва да си върви неограничавано, за да измират повече хора, да не им е толкова дълъг животът. Но има хора, които не искат да си похабят здравето и тялото, искат да живеят по-дълго, по-качествено. И заради тяхната свобода пушачите трябва да си правят кефа далеч от тях на публични места.

И няма средно решение – да направим отделни зали или кабинки за пушачи в ресторантите. Не става. Повечето заведения са малки и в тях не е възможно да се направи такова разделение. Влизаш в някое кафене да си вземеш кафе, вода за из път, нещо, а вътре опушено, направо да се задавиш. И в по-големите заведения присъствието на пушачи дори зад стъкло е провокиращо и не може да се спре миризмата напълно.

Спорът обхваща и разходите за здравеопазване. Противниците на забраната за пушенето твърдят, че здравните разходи за пушещите са спекулация, защото пушачите умират по-рано, а това облекчава пенсионните фондове.

Но всъщност това е измамно твърдение – разходите в която и да е цивилизована страна за един здравноосигурен болен от рак или с инсулт могат да надхвърлят значително сумата, която ще получи като пенсия в следващите 10 или 20 години. Дори и у нас е така – разходите за болните може да са ниски, но и пенсиите са ниски.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.