Намесата в Сирия като заплаха за света, САЩ и Израел – според Бжежински

Збигнев Бжежински. Снимка: Йейл юнивърсити

Преди няколко дни американският геополитически стратег Збигнев Бжежински в статия в британския в. „Файненшъл таймс” предупреди, че сирийската криза може да наподоби насилието на Балканите преди век, отначало изглеждащо тривиално, но в резултат на което е избухнала Първата световна война. Бжежински съветва Обама действията на САЩ спрямо Сирия да са част от стратегия за предотвратяване на експлозия в Близкия изток, а президентът да мобилизира световното обществено мнение и да намери възможно най-широка международна подкрепа, за да не погълне конфликтът всички страни в региона (виж тук).

През октомври миналата година отново в статия във „Файненшъл таймс” Бжежински заяви, че „Усилията на САЩ да внасят демокрация в Сирия и Иран са опасни мечти“, и че „военна намеса на САЩ в региона ще доведе до експлозия в тази част на света“ (виж тук).
Тогава Бжежински съветва , че „за да се справи с кризата в Сирия, (САЩ) е необходимо да привлече Русия и Китай с цел изработването на международен мандат, включващ прекратяване на огъня и провеждане на избори под международен контрол.”
И предупреждава още, че за да се противопостави на Вашингтон Русия ще засили геостратегическото партньорство с Пекин, което ще има неблагоприятни последици за света. Предупрежденията на Бжежински донякъде се сбъдват, между Русия и Китай има сближаване по въпроса, те се обявиха против намеса в Сирия и отказаха да гласуват в Съвета за сигурност.

Лидерите на САЩ и няколко водещи държави се изказа със сигурност, че сирийският диктатор Башар Асад е използвал химическо оръжие. Официално заключение от изпратените наблюдатели на ООН още няма, а отделни журналисти и представители на ООН съобщават, че химическото оръжие е употребено в покрайнините на Дамаск от  бунтовниците, а не от войските на режима (виж тук).
Съпротивата срещу Башар Асад не се ползва с напълно безрезервна подкрепа в западния свят, защото вече станаха известни случаи на зверства и убийства на заложници от радикални ислямистки крила в армията на бунтовниците, което поставя въпроса дали подмяната на светски диктатор като Асад с опасен режим, свързан с терористи, е нещо положително.
Ситуацията напомня времето преди намесата в Ирак, когато не бяха представени убедителни доказателства за притежаване на химически оръжия от Саддам Хюсеин, но това послужи като повод за военна интервенция.
Сега лидерите на Великобритания и САЩ, под натиска на обществените настроения в собствените си държави през последните години, не се осмелиха за еднолични решения за военна намеса в Сирия. Британския премиер Джеймс Камерън внесе въпроса в парламента и там с мнозинство, включително на 30 депутати консерватори, участието на Великобритания във военна интервенция беше отхвърлено. Президентът Обама внесе въпроса за разглеждане в конгреса на САЩ, което предстои.

В интервюто по-долу за Международния институт* (TNI) Збигнев Бжежински дава повече подробности за сирийската криза и американската политика там. То е взето два месеца преди шокиращото убийство на около 1400 души с газ зарин в покрайнините на Дамаск.
Бжежински е бивш съветник по националната сигурност на Белия дом по време на президентството на Джими Картър, а в момента е съветник и член на управителния съвет на Центъра за стратегически и международни изследвания и преподавател във Висшето училище по международни науки към Университета „Джонс Хопкинс”, .
Интервюто е на Джейкъб Хайлбрън, главен редактор на Международния институт (виж тук).

Збигнев Бжежински: Защо изведнъж решихме, че Асад трябва да си върви?

Хайлбрън: Пета година от управлението на Обама и продължавате да твърдите, че Запада е завладян от „масова пропаганда”. Обама беше ли въвлечен в Сирия, защото е прекалено слаб, за да се противопостави на статуквото? Какво стана с президента Обама, че стигнахме дотук?

Збигнев Бжежински. Снимка: от тв екрана

Бжежински: Не мога да се ангажирам с психоанализа или някакъв вид исторически ревизионизъм. (Обама) Явно трябва да се справи с труден проблем и на това се придава известна тайнственост. Помислете си в какъв момент се прави. В края на 2011 г. имаше бунтове в Сирия, породени от суша и подстрекавани от двете добре известни автокрации в Средния изток: Катар и Саудитска Арабия. Той (Обама ) изведнъж заявява, че Асад трябва да си иде – без каквато и да е реална готовност да го осъществи. После през пролетта на 2012 г., годината на изборите, ЦРУ под ръководството на ген. Петреус, според една много изобличаваща статия на „Ню Йорк Таймс” от 24 март тази година, увеличава многократно усилията си за подпомагане на катарците и саудитците и ги свързва някак си и с турците в усилията си. Това стратегическа позиция ли е? Защо изведнъж решаваме, че Сирия трябва да бъде дестабилизирана и правителството й свалено? Беше ли изобщо обяснено на американския народ? После през втората половина на 2012 г., особено след изборите, вълната на общественото мнение по отношение на конфликта се обръща срещу бунтовниците. И става ясно, че не всички са толкова „демократични”.  И цялата политика започва да се преосмисля. Според мен тези неща трябва да бъдат изяснение, за да може хората да вникват каква е била американската политика.

Хайлбрън: В исторически план винаги сме помагали на бунтовнически движения – Никарагуа, Афганистан и Ангола например. Ако сте неоконсерватор или агресивен либерал, ще кажете, че това помага на силите, които свалят диктатори. Какво е лошото в намесата по хуманитарни причини?

Бжежински: По принцип няма нищо лошо в това като мотив. Но аз наистина смятам, че човек трябва да прецени рисковете, преди да действа. В Никарагуа рисковете бяха сравнително малки, имайки предвид доминиращото положение на Америка в Централна Америка и незначителния достъп на съперниците отвън. В Афганистан мисля, че знаехме, че Пакистан може да е проблем, но трябваше да го направим заради 11 септември. Изразявайки лична позиция, посъветвах (тогавашния секретар по отбраната Доналд) Ръмсфелд, когато се консултираха с нас за решението да навлязат в Афганистан. Съветът ми беше: вървете, разбийте талибаните и си вървете. Мисля, че проблемът със Сирия е евентуалният й дестабилизиращ и заразителен ефект – най-вече уязвимостта на Йордания, Ливан и възможността Ирак наистина да стане част от по-голям сунитско-шиитки сектански конфликт и че може да има голям сблъсък между нас и иранците. Мисля, че залозите са по-високи и положението е много по-малко предсказуемо и със сигурност не би могло да се ограничи само с намеса на американски войски в Сирия.

Хайлбрън: Всъщност, не сме ли свидетели на закъсняла верижна реакция? Мечтата на неоконсерваторите, когато навлязоха в Ирак, беше да създадат ефект на доминото в Средния изток и да събаряме режимите един след друг. Не е ли злокобно сбъдване на този стремеж?

Бжежински: Наистина може и така да е. Надяват се, че в известен смисъл Сирия ще поправи това, което се случи в Ирак. Но според мен не бива да забравяме, че конкретно в този случай положението в региона като цяло е много по-нестабилно, отколкото когато нахлухме в Ирак. Вероятно възгледите им са повлияни от представата, споделяна и от някои десни израелци, че за стратегическите перспективи на Израел е най-добре, ако съседите му бъдат дестабилизирани. Аз мисля, че това е формула за бъдеща катастрофа на Израел, защото страничният й продукт, ако се реализира, е елиминирането на американското влияние в региона, което оставя Израел съвсем сам. Не мисля, че е добре за Израел и според мен по-важното е, че (защото разглеждам на проблема от гледна точка на американския национален интерес) не е много добре за нас.

Хайлбрън:  Споменавате в интервю, мисля, че беше по MSNBC, перспективата за международна конференция. Смятате ли, че още е приложим подход, че Америка трябва да побърза да привлече Китай, Русия и останалите сили, за да се стигне до мирен край на гражданската война?

Бжежински: Според мен, ако подхванем въпроса само с руснаците, мисля, че трябва да бъде направено, защото те са частично замесени, и го направим като разчитаме основно на бившите колониални сили в района – Франция и Великобритания, които са много мразени там, – шансовете за успех не са толкова големи, колкото ако въвлечем по някакъв начин Китай, Индия и Япония, които имат сметка от един по-стабилен Среден изток. Това се отнася в известен смисъл до предишния въпрос, който повдигнахте. Тези държави вероятно могат със съвместни усилия да спомогнат за намиране на компромис, в който, поне на повърхността, никой няма да спечели, но който може да доведе до нещо, което предлагам с различни думи повече от година – а именно, международната общност да организира избори в Сирия и който иска да се кандидатира, да го направи. В известен смисъл това спасява достойнството на Асад, но може да доведе де факто до споразумение, при което той си изкарва мандата и догодина повече не се кандидатира.

Хайлбрън: Колко хлъзгав е този склон? Обама явно не е ентусиазиран да изпраща оръжия на сирийските бунтовници – остави Бен Родс да го обяви. Колко хлъзгав е този склон? Мислите ли, че се насочваме към по-голяма американска интервенция?

Бжежински: Боя се, че се насочваме към неефективна американска интервенция, което е още по-лошо. Има обстоятелства, при които интервенцията не е най-добрият, но не е и най-лошият от всички изходи. Но това, за което говорите вие, означава да увеличим помощта си за най-малко ефективните противници на Асад. В най-добрия случай, просто накърнява реномето ни. В най-лошия случай, ускорява победата на групи, които са много по-враждебни, отколкото Асад някога е бил. Още не разбирам защо – и пак се връщам на първия си отговор – защо решихме през 2011 г. или 2012 г. – по една случайност годината на изборите, – че Асад трябва да си върви?

Хайлбрън: Отговорът ви за Израел беше доста впечатляващ. Смятате ли, че ако нестабилността в региона се увеличи още повече с намаляването на американското влияние, Израел би се възползвал от възможността да затвърди спечеленото или дори да предприеме още по-радикални действия, ако в Йордания избухне война?

Бжежински: Да, знам накъде биете. Мисля, че в краткосрочна перспектива, ще създаде по-голям и силен Израел, защото няма да има кой да му се противопостави, така да се каже. Но първо ще бъде кървава баня (по различен начин за различни народи) със значителни цивилни жертви и за самия Израел. Но десните ще сметнат, че това е неизбежно за оцеляването.
Но в дългосрочна перспектива, подобен враждебен регион не може да бъде контролиран дори от ядрена сила като Израел. С Израел ще стане това, което някои от войните причиниха в по-малко степен и на нас. Ще се изтощи, умори, деморализира, ще предизвика емиграция на най-добрите и кадърните и накрая ще последва катаклизъм, който не може да бъде предсказан на този етап, защото не се знае на кого какво ще му се случи и кога. В края на краищата Иран е в съседство. Може да има ядрени възможности. Да предположим, че израелците го ударят. Ами Пакистан и останалите? Представата, че силна и решителна държава, но с население само от 6 милиона души, може да контролира региона, е безумна мечта.

Хайлбрън: Последният ми въпрос, ако решите, че можете да навлезете в темата, е: в момента сте на отсрещния бряг. Преобладаващият глас на интелектуалците и в медиите е агресивно либерално/неконсервативно мъртво вълнение, морализаторски призив за действия в Сирия, основан върху емоция. Защо мислите, дори след провала на войната с Ирак, че дебатът в Америка за външната й политика остава доста изкривен?

Бжежински: (Смее се.) Мисля, че знаете отговора по-добре от мен, но мога да предложа моята гледна точка: това е целеустремена и добра държава. Водена от добри подбуди. Но също така Америка е държава с изключително опростено разбиране за световните дела и все още много уверена в способността си да се налага, дори със сила, когато е необходимо. Според мен в сложна ситуация, опростените решения се предлагат от хора, които са или демагози или достатъчно умни, за да дават съветите си на хапки, за да могат хората да ги преглътнат. Да предположим, че повече оръжия от този или онзи вид постигнат желаната цел, а тя е победа в името на добра кауза. Ако не разберем, че скритата заплетеност на ситуацията ще ни засмуче все по-навътре, накрая ще бъдем въвлечени в голяма регионална война в много по-враждебен район към нас, от колкото много други арабски райони в момента. Това може да се окаже катастрофално за нас. Но това не е перспектива,която обикновеният американец, който не чете много за международните отношения може да разбере. Това е държава с хубави чувства, но лошо познаване и малко разбиране на света.

Хайлбрън: Благодаря ви. Напълно съм съгласен.

*Международният институт (TNI) е основан през 1974 г. в рамките на международна програма към Института за политически науки във Вашингтон. Повече от 30 години историята му е свързана с историята на световни социални движения и борбата им за икономическа, социална и екологична справедливост.

Превод: Анна Христова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.