Студентската окупация ще свърши зле за всички страни
Има една добра и една лоша новина покрай студентската окупация на университета.
Добрата е, че събитието е отразено изобилно по всички медии, телевизии излъчват на живо оттам, повтарят исканията за оставка, в студиите ги коментират и т. н.
А помни ли някой сега как студентите излязоха на протести и шествия, заедно с учени от БАН заради орязаните бюджети и обидите на един бивш финансов министър към образованието и науката? Помни ли някой , че телевизиите почти напълно скриха тези шествия от по 6-7 хиляди души? Или че медиите премълчаха писмата до българския премиер от учени от цял свят, вкл. нобелови лауреати? Да, и досега мнозина не са разбрали, че е имало такова нещо.
Лошата новина сега е, че студентската окупация ще свърши зле. Зле за всички страни. Управляващите продължават да натрупват негативи и стават все по-омразни. Но не само те. И окупаторите и подкрепящите ги преподаватели, партии и т. н. също трупат негативи. Просто разделението в обществото продължава. Това, което е красиво и достойно за едни, е недостойно за други.
Мнозина ще останат разочаровани. Правителството няма да подаде оставка, парламентът няма да се саморазпусне. По-скоро Сидеров може да предизвика предсрочни избори, не окупацията.
А пък ако правителството вземе, че подаде оставка, пак ще има разочаровани. Защото кой ще спечели изборите? Отново лоши новини. Няма я тази достойна и независима партия, която да смени сегашното управление. Надеждите, че „Атака” ще отпадне и така ще настъпи благоденствие и морал няма да се сбъднат.
На хоризонта се вижда само Бойко Борисов, евентуално подкрепен от немощен Реформаторски блок или подобреното издание на „Атака” – НФСБ. Къде е победата на морала?
А набиращият скорост с национални турнета Бареков?
Протестиращите се чудят защо от месеци насам губят подкрепа. Е, в това е причината. Едно мълчаливо мнозинство у нас не вижда алтернатива на сегашното. И колкото и да не го харесва, не иска връщане назад.
Протестът не роди нов политически субект, а беше от полза на съществуващите партии – ГЕРБ и изпадналите от парламента десни. Протестът не роди нови политически лидери, не поиска конкретни реформи. Зацикли на посланията „Оставка”, „Червени боклуци” и „Кой издигна Пеевски”. Няма как да събереш мнозинството българи под тези лозунги.
Сега чрез студентската окупация протестът прави опит да се съживи.
Сякаш отново сме в 1991-а година. Студенти безуспешно окупират университета. Сугарев безуспешно гладува.
Не е имало по света парламент и правителство, които да се разпуснат, защото студенти са се барикадирали в университет или някой е обявил гладна стачка. Имало е студентски окупации по повод на цензура, на репресивен закон, арести, срещу някоя хунта. Но окупация с искане да се разпусне парламент не е имало.
Това подсказва, че тя може да издига морални цели, но е непродуктивна и погрешна. Води в задънена улица. Трябва да се появи алтернативата, която ще изкара хората да гласуват и ще донесе промяна. Протестите не я родиха. Откъде ще дойде?