Неочакван хаос около „Уестингхаус“

Иво Инджев

Националпопулизмът (за чието изригване писах вчера по повод едно представително за тази напаст истерично изпълнение на Карбовски, обиждащ българите на „идиоти”, а оспорващите АЕЦ „Белене” на „безродници”), получи днес неочакван за тях отпор.

„ДСБ: Готвят ни американскa “Белене”

От партията са категорични, че нови ядрени мощности не могат да бъдат решение на тежките икономически проблеми и това не е защита на националния интерес
Неясната договорка на министър Драгомир Стойнев в САЩ за изграждане на седми реактор на АЕЦ “Козлодуй” изглежда като американското “Белене” за България.
Това е позицията на ДСБ, представена пред журналисти от председателя на партията Радан Кънев.
От партията са категорични, че нови ядрени мощности не могат да бъдат решение на тежките икономически проблеми и това не е защита на националния интерес”. (Vesti.bg)

Ако бях себичен наглец (и смятах себе си за копче, а ДСБ за балтон, което пришивам към мен), каквито са някои истерични националпопулисти, чиято „храброст” стига да мачкат по-слабите, но никога силните на деня, щях да си припиша „заслуга” за тази позиция, която изповядвам от години и заявих ясно вчера.
Няма нужда да си мерим заслугите, а за слугите, готови да услужат винаги на властта със своето телевизионно
перчене, не си заслужава да си хабим байтовете…

Декларацията на ДСБ показва израстване.

Чувате ли на този фон скърцането на русофилски зъби, които си измислят рософоби в България сред онези, които се опитват да им противоречат и автоматично приписват американофилство на опонентите си?
Ами зъбките на другарките и другарите в низините на БСП, където наблюдават с нарастващо отчуждение как по висините на партията слугуват на американците? Тези зъбки, веднъж преглътнали с отвращение НАТО, може и да се впият в ръката, която вече не ги храни с надежди.

Важно беше да се види, че в България има все пак почва здравият политически разум , чиято естествена прозападна ориентация не му пречи да заеме националноотговорна позиция.

Тя е удар върху ширещия се националпопулизъм, окупирал телевизионните екрани, от които хонорувани моралисти стрелят на воля с джепането марка „всички са маскари”, за да оцелеят от поголовната сеч само поръчителите на канонадата, скрити удобно в бункерите на корпоративния капитал и назначената от нея власт.

Пиша и говоря от години: България не бива да задълбава в грешната посока с ядрената енергетика, завещана ни от съветския колониализъм. Той издигна „мирния атом” в култ като най-висша изява на високо технологично развитие за една нация и създаде каста от недосегаеми „ядрени шамани” , затворено общество на кукловоди, което няма да бъде изринато от задкулисието като „червен боклук”, докато се храни мили(ци)онерски от ядрената далавера, в която няма нищо против да замени рублите с долари точно по същия начин, по който управляващите другари нямат проблем да служат на двама господари (надявайки се да измамят пак гадните капиталисти за истинските си рубладжийски помисли).

Мантрата за „мирния атом”, който бил уж обуздан (въпреки непоносимо честите като за такъв тип катастрофи аварии през броените десетилетия на „обуздаването”) и бил върховен белег за високо технологично местоположение на една нация сред останалите, я повтарят доста нашенци, заразени от изотопите на ядрената лакомия. Повтарят я папагалски независимо от факта, че много високо развити общества, за разлика от нас (и конкретно в най-бедния регион в Европа, в българския северозапад с курдисаната там АЕЦ „Козлодуй”) си живеят прекрасно без тиктакащи ядрени бомби за производство на ток. Други подобни нации, изтрезнели след Фукушима, са принудени да преразгледат вече отношението си към собствения зареден до главата ядрен револвер от руско-американско-френската рулетка.

Това, че една (американска в случая) компания иска да спечели от нашето късогледство и от лакомията на ядрената мафия, не означава , че трябва да им приставаме на естествения търговски нагон.

Управляващите обаче не се гнусят да представят унижението си като грижа за националния интерес- не за друго, а защото си мислят, че с поклон към „Уестингхаус” се откупват за проруските си безобразия (като съучастието си в задушаващото заобикаляне на Украйна чрез „Южен поток”). Надяват се също така и да им бъде признато правото на нови свои навеждания пред Москва, спуснати им като указание в задължителния график на Кремъл за троянския му европейски кон.

И още нещо (неприятно за националпопулистите): доколкото съм следил под микроскоп темата, за да я предоставя обобщена в книгата „Ядреналин” (със съавтор ядреният физик и дисидент на полето на битката срещу ядрената далавера Георги Котев), развитието на позицията на ДСБ прави смела крачка напред след дискусията около АЕЦ „Белене”, като постига и друга цел.

Вижда се, че не всички са маскари, каквито бяха също от ГЕРБ, когато се опитваха да угаждат на великите сили- поклон към Русия за задушаване на българската перспектива един ден да добиваме шистов газ (когато това със сигурност ще направи и самата Русия), а за „баланс”, след три години и половина лавиране, поклон и в обратната посока срещу АЕЦ „Белене”.

Неочакваната за националпопулизма дясна (о)позиция обаче внася ред в този добре организиран хаос, като изобличава деснеещите леви и беснеещите уж десни, които всъщност задействаха варианта с новите блокове в АЕЦ “Козлодуй”.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.