Кейси от Ню Йорк гледа череши в Кюстендил и ни учи да се храним

Кейси Ангелова, американка, преселила се от Ню Йорк в Кюстендил. Снимки: Невена Борисова

„Може ли да разговаряме преди късния следобед, защото после трябва да приготвям вечеря?”, пита Кейси Ангелова, която звучи спокойно и позитивно, въпреки че вероятно има десетки задачи за деня. За нея всички хранения имат особено значение, но вечерното е същински ритуал, към който приобщава и трите си малки деца. А когато майка ти е кулинар, градински и земеделски консултант и хранителен активист (да, подобно призвание съществува), вечерята със сигурност е добра.

Кейси е още част от българското подразделение на Slow Food – движение, посветено на храната като ценност (виж повече тук http://e-vestnik.bg/18353 ). Тя членува още в организацията на установили се у нас чужденци Мулти Култи, автор е на блога „Хранене, градинарство и живот в България“ (http://www.caseyangelova.com/) и е производител на череши, аспержи и лешници. И не на последно място – рафиниран ценител на вино.

Кейси живее от почти седем години в Кюстендил със съпруга си, който е българин, и с трите си деца, като междувременно успява да завърши Кулинарния институт на Америка, да започне и приключи множество проекти. Инициативите, с които се залавя, растат непрекъснато, както и растенията в градината й. По всичко личи, че времето, отделено за разговора ни, е наистина ценно (може би равнозначно на времето за приготвяне на цяло едно ястие).

Кейси изнася уроци с цел хранително образование в местното училище в Кюстендил, където учат малките й дъщери. В преподаването се стреми да създаде отношение на децата към храненето, да даде ориентири как да избират полезна и пълноценна храна – образование, липсвало при редица български поколения.
„Според някои посветеността на храната и виното е подчертано елитарна, в което има определена истина, особено що се отнася до определени групи хора, които използват „познанието“  за храната и виното като индикатор на социален статус, но случаят не е такъв и това трябва да е ясно“, обяснява Кейси.
„Не става дума и за нещо хипарско или радикално – добавя тя – Става дума за намиране на удоволствие в храненето, за информиран избор за храната, която приемаме”.

Кейси дава няколко ориентира по отношение на снабдяване със здравословна храна, един от които е съветът:  „Добре е да познаваш хората, които произвеждат храната, консумирана от теб”.
Това, което тя харесва в българската кухня, е ухаещото изобилие на множество подправки и салати („чубрица!”), от които се приготвят ценните храни като оригиналното българско „кьополу!”, ябълково пюре, салата „snejanka“. Самата Кейси обожава българското сирене, което приготвя сама вкъщи заедно с домашно кисело мляко („йогурт”!).

„Същевременно наблюдавам, че има хора в България, които не опитват да готвят разнообразни неща, а приготвят едни и същи ястия по един и същ начин, колебаят се да опитат нещо ново. Така например може да приготвят една и съща мусака, едно и също бобено ястие, без вариации в приготвянето, години наред. Това не го разбирам…”.

Аспержи, череши и лешници

Кейси и съпругът й имат просторна градина, пълна с подправки, зеленчуци, плодове, лешници, тикви, с цел осигуряване на полезна храна за семейството, което освен това си произвежда и rakia. Семейството отглежда и картофи, броколи, различни видове бобени растения. За лична консумация отглеждат и кокошки и пчели. С цел същинска земеделска дейност се грижат за десет декара черешови насаждения, 20 декара лешници и четири декара аспержи.

Кейси на пазара в Кюстендил. Снимки: Невена Борисова

Според Кейси местните фермери вероятно я намират за чудата и различна заради възгледите й и земеделски методи, които прилага. Чудят се как се справя с отглеждането на насажденията без химикали, намират за „невъзможен” фактът, че се бори с бръмбарите по картофите без пестициди (в последните 5 години Кейси непрекъснато чете за земеделски практики за устойчиво развитие и поддържане на здравето на почвата).
Като ключов проблем у нас Кейси изтъква съществуващите стереотипи за хората, занимаващи се със земеделие, липсата на уважение към селскостопанския труд.

„Хората в България не смятат, че е интелектуален труд човек да се занимава със земеделие, въпреки че това изисква множество комплексни познания и умения. Така например се изисква да разбираш от икономика, да познаваш пазара, да си предприемчив и да познаваш пътя на продукта си”, обяснява Кейси, като самата тя се бори с множество изменчиви фактори на кюстендилския пазар, свързани с производството на череши.
Защото поне в настоящето отглеждането на череши в емблематичния с черешите си Кюстендил не е рентабилно. След като Русия налага ембарго за внос от европейски страни, ситуацията с пазарното пласиране рядко се влошава и българските фермери усещат последиците (изкупните цени на черешите се сриват с до около 50 %). Съществуват и стари проблеми за опиталите да оцелеят на местния пазар –  дребните производители са оставени с тясно поле за действие, а „пазарът е наводнен”, обяснява Кейси, която много добре познава българската дума „пункт“. Цената за килограм варира от около 60 стотинки до 1,50. Всеки ден тя е различна.

Вследствие на перипетиите около производството на череши семейство Ангелови решава да премине към производство на лешници и аспержи. Според Кейси в глобален мащаб има недостиг на лешници включително и поради климатичните промени. Ситуацията с аспержите също е усложнена поради самата специфика на отглеждане на растението, което в момента се внася основно от Китай и Перу. Аспержите трябва да бъдат отглеждани в продължение на четири години, преди да се извърши беритба, и то ръчно (при големи площи се използват специални ножове за рязане). За сметка на дългият период на изчакване на първата реколта насажденията след това са трайни около 15 години (на същото място обаче може да се засажда едва след 10 години). Интересен факт е, че според справочниците всички райони на страната ни са подходящи за отглеждане на аспержи.

От Ню Йорк до Кюстендил

Според Кейси Америка вече се съвзема от потопа на бързите храни и се завръща към здравословния начин на живот и органични храни, докато българите тепърва са застрашени от здравословните проблеми на съвременния американец.
„Човек не трябва да се съблазнява от пакетираната супа, чипс, от пакетираните зеленчуци, от които магазините изобилстват”, обяснява Кейси, която е била непосредствен свидетел на „задъханото“ и бързо потребление на храни в САЩ (включително задъханото, бързо хранене по време на обедната почивка, за което си спомня).
„Може да е странно, че съм се преместила от Ню Йорк в малкия град, но се наслаждавам повече на този тип живот”, разказва Кейси, която има поне няколко „живота“ и реализации. Една от тях е свързана с нюйоркска телевизия, друга с позицията на готвач в тукашния хотел Хилтън.

Кейси се занимава и с дизайн на градини на свободна практика, в момента работи върху дизайна на градина за англо-американското училище в София. Един от проектите й е за градина в дом за изоставени деца.
„Начинът на живот в тези елитни ресторанти не беше за мен, в тогавашния ми период на отглеждане на малки деца. Същевременно нивото на кулинарното ми разбиране нарастваше. Осъзнах, че докато в бъдеще може да ме очаква отваряне на ресторант, следващата стъпка е фокусирането върху съставките на прекрасната храна. Всичко, което съм направила и целият ми опит ме доведоха до т.нар. базисни неща, до елементите на храната и на почвата…Нещата се развиват всеки ден. Любовта към храната ни води там, където ще бъдем в бъдеще”.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.