Ахмадинеджад вече обича Ню Йорк

Махмуд Ахмадинеджад маха на студентите и преподавателите в Колумбийския университет, преди речта си там. Основната му публика обаче не бяха американците, а иранският народ. Снимка: Ройтерс

Усмивката като на Чешърски котарак на лицето на Махмуд Ахмадинеджад по време на речта му в Колумбийския университет в понеделник не беше изненада. Събитието беше звучна победа за президента на Иран. Разбира се, студентите и преподавателите в залата се подиграваха на много от коментарите му, докато протестиращи отвън го обявиха за новия Хитлер. А президентът на Колумбийския университет Лий Болинджър – видимо засегнат от критиките към институцията, че е приела Ахмадинеджад – използва встъпителната си реч, за да критикува иранския лидер като всичко, което се вмества между „жесток и маловажен диктатор” и „удивително необразован”. Всичко това обаче нямаше значение за Ахмадинеджад. Фурорът, който предизвика, е доказателство за това, че онова, което трябваше да бъде относително неясна реч в малката аудитория на Ivy League (б. р. – „Бръшляновата лига“ – верига от няколко елитни университета, измежду които е и Колумбия), се превърна в национално медийно събитие, в което иранският президент необезпокояван държеше микрофона.

Говорителят на градската управа в Ню Йорк Кристин Куин критикува Колумбийския университет, че прие Ахмадинеджад и предупреди, че „всичко, което ще направи от тази трибуна … е да разпръсне още повече омраза и още повече отрова към света”. Но не стана точно така.

Въпреки грубите думи на домакина Болингер, Ахмадинеджад запази спокойствие, излеждаше отпуснат, благоразумен, отворен, дори очарователен. Дали зрителите на американската телевизия бяха прелъстени, е друг въпрос, защото основната публика на Ахмадинеджад не са американците. Провокациите на визитата му в Ню Йорк са неразривна част от националната му политическа стратегия, която зависи от способността му да държи вниманието на Америка с националистически послания за ядрените права на Иран, които не звучат извинително, да ги поучава за Бог и да ги мъмри за целта им да управляват света.

Студенти демонстрираха срещу войната в Иран в Колумбийския университет дни преди речта на Ахмадинеджад. Снимка: Ройтерс

Това беше чисто политическо джиу-джицу, което използва инерцията на неприятеля в своя полза. Протестиращите го видяха по телевизията, а той използва трибуната, за да парадира пред народа си. Във вторник той ще се качи дори на по-голяма трибуна заедно с президента Буш, на мястото за речи пред Общото събрание на ООН. Разбира се, двамата мъже няма да се появят заедно, но всеки ще агитира за международна подкрепа в открития конфликт около ядрената програма на Иран. Но като че ли в понеделник Ахмадинеджад изпревари Буш с ефикасността на телевизионната си пропаганда в Колумбийския университет.

Запитан за изявленията си, в които поставя под съмнение Холокоста, Ахмадинеджад мъдро обърна въпроса и попита: „Защо палестинският народ трябва да плаща цената на нещо, с което няма нищо общо?”. Този довод не спечели много симпатия сред американската публика, но защитата на палестинската кауза ще помогне на стратегията на Иран да подкопава умерените арабски режими, свързани с Вашингтон.

Основната публика на Ахмадинеджад е в Иран, защото – въпреки уверенията на Болингер, че е диктатор – иранският президент иска да бъде преизбран през 2009 година. В момента неуспехът му да изпълни икономическите обещания, направени на първата му кампания, и влошаването на позицията на Иран в света го изправят пред реалния риск да изгуби от по-прагматични ирански лидери, които вече водят кампания срещу него.

Заиграването с ядрената карта като израз на иранската национална гордост е част от тази национална политическа игра. А телевизионното отразяване със затаен дъх на визитата му в САЩ няма да навреди на плановете му.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.