Ромският Павароти: Имам си сватби – български, цигански, викат ме и по Европа

Джаго разказва за "Джипси Авер", Вили Казасян и лошите момчета от 90-те

Джаго пред дома си в квартал „Факултета“. Снимка: Николай Григоров

„Бог прощава, Джаго – не!“ , пее циганският Павароти в популярното си парче „Прошка няма“. Към края на 90-те песните му се въртят по София кабел – фолк-телевизията, която показваше първите дарования на чалгата у нас. И Джаго е сред родоначалниците на попфолк културата – в годините на дискотека „Чака рака“ на „Екзарх Йосиф“ и мутренските сбирки в таверна „Дионисос“ ( бившата „Нерон“) в подлеза на НДК.

Митко Трайков, както всъщност се казва едрият певец, е започнал да пее по сватби със свой съученик. В началото на 90-те създава ромската рап-формация „Джипси Авер“, следват гостувания в „Как ще ги стигнем“ с Тодор Колев, благотворителен концерт в НДК, на който лично Вили Казасян кани Джаго, много фестивали и награди.

Джаго – Паваротито е направил триетажна къща с парите от музиката си и казва, че никак не се оплаква. Домът му е в квартал „Факултета“. „Абе преката след Агрото, после само нагоре, няма как да не я видиш – там има коли, хора. Няма номер, ‘сичките тука сме улица „Сухата река“, обяснява Джаго къде се намира домът му.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/uDECBXWnBHY“, width=“425″, height=“350″ [/swf]
Оказва се, че няма как да сбъркаш къщата на певеца. Тя е на три етажа, с огромна тераса и позлатени прозорци. „Ей тука имаше басейн, ама сега ще го правя на студио за записи“, сочи Джаго постройката в двора си.

Снимка: Николай Григоров

С фотографа чакаме Паваротито почти 30 минути, докато си намери наградите. „Те са много, много“, обяснява ни снахата на Джаго, която ни прави компания на втория етаж на къщата. „И нашата сватба я има в Интернет“, усмихва се красивата девойка, която преди година се е омъжила за втория син на Джаго. „В този район е по-спокойно, иначе имаме по 2-3 сватби на ден в махалата“, обяснява за „Факултета“ тя. Чернооката циганка спира разказа си, защото в стаята влиза Джаго, който е сменил домашното си облекло – анцуг и кожено яке, с костюм и лъснати обувки. Той сяда на масата, а жена му и снахата я отрупват с наградите и грамотите на певеца.
„Тия работи си ги обичам, защото остават за децата, за внуците, за правнуците. Всичките си ги обичам“, нарежда Джаго. Той казва, че всичките са му скъпи, но най-любим му е златният медальон. „Това ми е от много голяма личност, човек, който е като Майкъл Джексън, много малко хора го познават – Николай Сличенко, един много голям ром. Има 960 души частен театър собствен в Москва. Нямам думи просто, хората съвсем друго живеят там.

61-ва година, аз, като съм се родил, пуснали един индийски филм, „Бродяга“ ли беше, и играеше един Жагата там и баба ми, на баща ми майка, оттогава ми вика Жаго, Жаго“, обяснява произхода на прякора си певецът.

[audio:http://e-vestnik.bg/media/audio/jago.mp3] – Джаго – Прошка няма

Започнал да пее през 1976 година по сватби, а кариерата му тръгнала от 1991 година. „Един мой приятел акордеонист – Огнян се казва, той учеше в този момент за акордеон, за пиано и излизахме на срещи в училището – 75 -то. Аз си пеем там в училище с гажето и той ме чул как пея и каза: „Дай да направим един оркестър, ти много хубаво пееш“. Аз в детските години все го гонех, не исках да стана певец, не исках да стана музикант. Първият ми инструмент е кларинет, от моите родители, обаче отказах. И после този моят приятел ме убеди, че мога да пея и 76-та почнахме по сватби. Много малки бяхме, животът беше друг“, замисля се Джаго. „Ние сме едни от първите с господин Велко Костов. Той… абе беше президент на ромите, абе как беше…, в балканските държави нещо, та с него сме почнали и с него сме завършили. Ние с него сме първите, дето пътувахме по фестивалите. В Полша, Бърно, след това почнахме в Русия, Москва, по Швеция, във Франция. От 89-та почнах да пътувам, т’ва преди Джипси Авер.“

Част от наградите на Джаго. Снимка: Николай Григоров

Когато го питам за „Джипси Авер“, Джаго се натъжава. Първата циганска рап формация е голямо попадение в началото на 90-те. Джаго въздиша дълбоко и разказва: „Почнахме да правим циганския рап, още нямаше кабелна телевизия в България, 91 година, почна кариерата. Беше тръгнало много хубаво, хората ни приемаха, имахме участия. Бехме се събрали от три оркестъра, направихме един оркестър. Много добри момчета, много точни, но не можахме да се разберем съвсем за друго. Парите развалят хората (прави пауза и клати глава). С две думи, директно да ти го кажа, въпреки че записваш, парите развалят хората.“

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/V_1RlHnHOuo“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

Той обаче дълго увърта и се чуди как да обясни как точно са се разделили . „Мисълта ми е, че станаха едни проблеми там. Почнаха двама души нагоре – надолу, почнаха да се изпускат от оркестъра. Но аз си внимавах за оркестъра. И след това в един момент: „Защо ти притежаваш това, ние не притежаваме това.“ (Джаго ръкомаха и придобива сериозно изражение.) И аз в един момент съм им казал : „Аз имам една жена, нямам 5 жени или 3, с извинение“, то така не става – 2-3 дини под една мишница. Или една или другата ще падне. Не може, изморява се човек.

Джаго разказва за раздялата си с „Джипси авер“ и началото на самостоятелната си кариера. Снимка: Николай Григоров

Абе директно ти го казвам, че ми е неудобно тука хората да четат. Истината е, защото те навремето си ядеха, пиеха, гажета – мажета. А хората знаеха „Жаго и Джипси Авер“, никой не знаеше Сашо, никой не знаеше Николай, знаеха Жаго. И аз по едно време мислех: благодарение на Господа жена ми е добра, знаеше как да ми прибира парите, знаеше всичко и не че аз не си падам по гажета, ама не се увлича’вам. Например да имам гаже и да имам жена вкъщи, да обичам и едната, и другата. Е нали и другата ще иска пари, ще иска дрехи, ще иска телефони, коли.“

Сега Джаго отново възстановява „Джипси Авер“ , но само с един кларнетист – Николай-Доктора. „Тогава бехме млади момчета, спомня си още Джаго, нямаше много оркестри, само „Кристалите“, за разлика на това ние си бехме „Джипси Авер“, кой колега да ни видеха, просто ние си бехме много известни. Свирехме на рождени дни на „Атлас“ – групата, свирехме на купоните на Йорданка Христова, на Нели Рангелова свирехме на рождените дни.“

Прякора си Циганския Павароти Джаго дължи на Тодор Колев. „Имаше „Как ще ги стигнем американците“, Тодор Колев го правеше това предаване, много хора грешно го пишат, но той е човекът, който ми измисли Циганският (Ромският) Павароти. Участвах в негово предаване и не очаквах, излязоха мои колеги от „Джипси Авер“, свириха, каквото трябваше и той в един даден момент каза: „Сега за всички вас Ромският Павароти!“
„Джипси Авер“ се разпадат през ’98 година и Джаго продължава сам. „Аз избягах сам. Не щем да работим, щом така ми говорите, им казах. След това аз още повече пари взимах, когато не бех с тях. Но аз не гледах парите, аз съжалявах за името“, спомня си за раздялата Джаго.

Важен момент в живота на Паваротито е поканата от Вили Казасян за благотворителен концерт в НДК през 2002 година. Тогава диригентът решава Джаго да пее „О, соле мио“ и го включва в трио , заедно с оперния певец Румен Дойков и Петко Трамвая.

Джаго се хвали с плакат от ромски фестивал. Снимка: Николай Григоров

„Удоволствието беше моето, защото той дойде да ме кани тука във „Факултета“ лично. И ми каза: „Жаго искам да участваш в един благотворителен концерт.“ По коледните празници беше. И аз му казах: „Ако мислиш и гарантираш, че ще ти вършим работа, добре.“ А въпреки че не знам за какво става въпрос. Но човекът не е случаен. Журналисти тогава ми казваха: „Притеснително ли ти е в момента?“, щото ние сме дали интервю 4-5 дни преди концерта по Националното радио, по кабелните и ме питат професори, доценти, лекари ми се обаждаха в ефир. И аз им казвах: „Не се притеснявам, аз съм дългогодишен певец, каквото мога, че го дадем от себе си.“ Не че съм Николай Гяуров, но каквото мога го направих. И то па излезна много хубаво и много сполучливо“, разказва Джаго.

Два месеца по-късно Вили Казасян отново търси Циганския Павароти. „Бате Вили дойде пак, вика ми: „Жаго, чакам те да ми дойдеш в офиса.“ Отидох там и той иска в Македония да го направи концерта. Но аз се чувствах, че няма да мога да го направя това нещо. Аз му казах – в момента издавам албум, имам договор и няма да мога да ви обръщам внимание. Човека не съм го лъгал, защото с’а, да му дам обяснение, че няма да мога. Той ми каза, когато се освободиш, заповядай.“

Джаго обаче вече няма договор със звукозаписна компания. Преди имаше договор с „Ара мюзик“, но го е прекратил, защото смята, че са го лъгали. „’Сичко ми прибираха преди. Те преценяват, дават – не дават. Отиваш да проверяваш дали са ти продадени дискове, касетки, те викат: „Няма продажби.“ Аз колко пъти съм им казвал на продуцентите: „Момчета, „Мерцедес“ излиза (има ли по-хубава кола от „Мерцедес“?), но „Мерцедес“-а излиза и пак му правят реклама.“ А те викат: „Ми Жаго, каква реклама за тебе, на тебе не ти трябва реклама“. Абе, чакай, викам, „Мерцедес“-а, дето всички го знаят, му правят реклама, та аз съм нямал нужда от реклама? И после ми викат „Не ти се продават дисковете.“

Джаго е отрупал цялата маса с наградите си от фестивали и конкурси. Снимка: Николай Григоров

Имам една балада „Прости, не ме вини“, дето се върти по 50 пъти по дискотеките, никой не знае кой я изпълнява, защото няма клип, няма нищо. А това е лично моя песен. Защото се презаписват от тоя, от ония и кой да знае, че е моя?“, ядосва се певецът.

На въпрос къде му е бил най-големият концерт, Джаго веднага казва: „Навънка. В Швеция пред 10-15 хиляди души на Ромски фестивал. Там си говорим на цигански ‘сичките.“ Джаго прекъсва спомена за мащабния ромски фестивал и се сеща, че тогава е продал най-много от касетките си. „Хората ме съжаляваха, щото ние им споделяхме разни неща. И те от съжаление ми купуваха касетките. Аз носех по 1000 касетки и един човек ги купи `сичките. Аз им казвах, че продуцентите излизат с номера, че нямаш продажба, за да не ти дават пари. Викат, че не ти се продават касетките, по тия номера излизат (мръщи се).

И сега е още така, бе майко, вайка се певецът. Никой не ти дава обяснение, никой не ти казва нищо. Ако някой навънка търси по компютъра нещо за мен и да излезе нещо – добре. Щото колеги, дето работят навънка, знам ги, казват, че съм умрял, че не съм в България. А хората ме търсят. Един колега ми се обади преди 10 дни, вика ми: „Жаго, ходих в две-три продуцентски агенции и питат – Ромският Павароти къде е?“ А никой не им дава телефона ми, ами казват отвори си страници да го видите. Правят мръсно.“

В момента Джаго има авторски песни за 3 албума, но е решен, че няма да подпише договор с никоя компания. За положението в поп фолка ветеранът смята, че в момента „хората много ги лъжат“. „Влагат в певици, дето са бивши…, айде да не ги обиждам, ама не могат да пеят, имат пари, хващат спонсори, хващат таково… Сега компютърът изправя гласовете, изправя всичко. На пълен плейбек пеят. И на мен ми се ходи на концерт, ама като виждам че лъжат по 10 000 души в НДК и слагат билети по 10-15 лева, как може още да лъжат така. Ето сърбите са на 120-130 километра от нас и сичко на живо правят хората, а ние още лъжем…, абе кво да ти кажем, лъжем българския народ“, тропа по масата с ръка Джаго.

Награда на Джаго за приноса му в разпространението на ромската култура. Снимки: Николай Григоров

Джаго се отклонява от музиката и си спомня, че преди години Петър Стоянов го е поканил на вечеря, по случай 24 май. „Преди години като беше Петър Стоянов президент тука с една голяма лимузина ми прати покана за вечеря. И вътре в поканата пише „Каним Жаго и неговата съпруга“, разказва с усмивка певецът. Дойде тука отпред.
Е седнахме си, говорихме си за 24 май, нали имаше некакъв празник, празнувахме и Лили Иванова беше там, всичките естрадни, художници и единствен ром бях аз. Не са ме забравили“, клати пръст Джаго.

„Не се оплаквам, добре изкарвам – отговаря на въпрос за хонорара си – Ама глей с’а, зависи от хората, аз съм пял и безплатно на сватби. Но като идват честно да ми кажат хората, например казва ми: „Нямам, но искам да си ти“, аз съм такъв човек, че безплатно мога да пея. Има моменти взимам много пари. Например, ако на тебе ти пеем безплатно, на друг ще му вземем и за твоята сватба.

Джаго показва една от многото си грамоти от ромски фестивали. Снимка: Николай Григоров

За 6 човека, оркестър, за българска сватба – 700-800 лева. Аз мога да взема за тези часове и 5 хиляди лева. Еми взимал съм. И много повече. (Увърта на предположението ми за 10 хиляди лева). Е, колко повече… Казвам ти – нормално, като има бакшиши – взимаш, ама сега е по-слабичко. Преди беше друго, през 90-та по-различно беше. Много повече пари имаше и по ресторантите, и по сватбите. Мислим, за да ти го казвам, така е. Няма ги истинските мъже оттогава. Всичките момчета са избегали навънка, няма ги тука. Щом и банкерите се оплакват, че нямат пари.
Абе България не е бедна. България е богата, но не щат да ни оправят цялата държава. На мен кой да бъде управляващ, аз не се оплаквам. Но аз съжалявам общото българския народ – и българи, и цигани.“

Джаго е благодарен, че хората се женят и така той има доста работа. „Благодарение на българския народ, имам си сватби – български, цигански, имам си участия, викат ме навънка по Европа – Германия, Франция, Италия. Последно преди две седмици бех в Австрия на циганска сватба. Сръбски цигани, ама живеят в Австрия. Те са като нас цигани и … знаеш, разпръснати сме по целия свят.“ (смее се)

Въпреки че парите през 90-те са били повече по сватбите, Джаго смята, че има нещо, в сегашните години, което го улеснява – това, че са се появили още певци. „Сега пеем 3-4 певци, а преди пеех сам на сватба 20-30 часа, уморявах се. Сега е конкуренцията по-голяма, но аз нямам конкуренция. Сега младите пеят нови песни 4-5, а като им поискат „На Драгиева чешма“ – се въртят, не знаят какво е това. Казват: „Коя песен беше „Елено моме“. Значи аз нямам конкурент. Щото те пеят сега некакви македонски, албански песни и са дотука. А хубавите ромски песни са в кръвта ми. И както ти казвам, гурбетчийски цигански песни знам, дето младите не ги знаят.

Домът на Джаго прилича на къща от ромска приказка. Снимка: Николай Григоров

Има истински песни, български има сега и истински, в попфолка. Обаче войводските песни и стари градски, македонски са най-хубави.“

Въпреки, че е пътувал много в чужбина, Джаго не иска да живее на друго място, нито пък да работи. „Аз има къде да ходим да работим, обаждат ми се постоянно. Но хората са казали, че камъкът си тежи на мястото. Навънка съм господин Никой. А тука ми е най-добре – в България.

Айде, че имам работа. Пожелавам на целия български народ да оправят държавата, да имат работа и повече любов“, гръмко обобщава Циганският Павароти и вика жена си да прибере наградите.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.