Мария от остров Айла + фотогалерия

Бих се върнала в България, ако се промени начинът, по който се прави наука, казва биоложката от университета в Глазгоу

Мария Богданова по време на работа на остров Айла. Снимка:Личен архив

Повечето хора ни мислят за малко шантави”, казва Мария Богданова, която прекарва по няколко месеца в годината в наблюдение на птиците на шотландския остров Айла. Мария е биолог по образование и от седем години учи и работи в Шотландия, в университета в Глазгоу. През пролетта и лятото тя нарамва телескопите и тежката екипировка и по цял ден върви по следите на редките птици на остров Айла, който е известен и като Меката на шотландското малцово уиски. Мария си идва в България само за по-няколко седмици годишно и макар че страната й липсва, засега не мисли да се връща – „Докато не се промени начинът, по който се прави наука тук”. По време на поредния си кратък престой в София, Мария се съгласи да разкаже пред e-vestnik за работата си на острова на уискито, живописната природа и темпераментните шотландски нрави.

Заминах за Шотландия през 2001 година, за да направя докторат. В България завърших Биологическия факултет на Софийския университет, след това работих три години в Института по зоология. През 2001 спечелих стипендия за докторат в Университета в Глазгоу и оттогава съм там. Докторатът ми беше върху морски птици, по точно сребристи чайки. Защитих го през 2005 г., но останах да работя по т. нар. „пост-докторал” проект, който е за още две години. Във Великобритания условията за наука са много по-добри от тези в България. Това беше основната причина, заради която исках да замина. В моята област това е страната в Европа с най-добри условия за научни изследвания. Там имат много по-добри финансови възможности, университетите и институтите са по-добре оборудвани, привличат специалисти на международно ниво и работят в най-модерните области на науката. Възможностите за развитие са най-разнообразни и учените се насърчават да мислят напредничаво, да търсят нови направления в изследванията си.

Другото, което много ме впечатли, беше колко стимулираща е работната среда: всяка седмица се организират семинари, на които хората обменят идеи и представят резултатите си, отношенията между колеги са открити. За мен това е начинът да се прави интересна и модерна наука. За съжаление, поне по времето, когато заминах от България, тук условията за това бяха много потискащи, отчасти поради липса на финансиране, отчасти поради липса на интерес и усилия да се работи в по-новаторски области. Надявам се с времето това да се промени.

Едно от нещата, които много ми харесаха в университетa и в нашия факултет, е, че хората са изключително приятелски настроени и за новодошлите е лесно да се интегрират. Всички си говорят на малко име, отнасят се с теб като с равен, като с приятел. В България сме свикнали с малко по-старомодната система, която е по-йерархична. Отношенията „професор-студент” са по-дистанцирани. В университета ни е пълно с хора от най-различни страни. Имам приятели корейци, мексиканци, швейцарци, австралийци… Тази международна среда много ми харесва, научаваш безброй интересни факти за далечни страни, за това как живеят хората там, за историята и природата им.

През пролетта и лятото работя на един от островите на западното крайбрежие на Шотландия, Айла, а през останалото време съм в Глазгоу. В момента работя по проект с екологична насоченост. Заедно с екип колеги изследвамe рядък вид птици от семейството на враните – Pyrrhocorax-pyrrhocorax (Червеноклюна гарга), подобен на нашата Aлпийска гарга. Нашият проект е част от дългосрочно изследване, което продължава вече над 25 години. На острова събирам данни за тези птици. В Шотландия те се намират само тук, както и на едно малко островче на север от Айла. На други места местообитанията, от които се нуждаят птиците, са унищожени, в резултат до голяма степен на човешка дейност. Птиците, с които работим, са опръстенени с цветни пръстени – всяка има уникална комбинация от пръстени, благодарение на което ние можем да ги разпознаваме индивидуално. Знаем кога и къде е родена всяка птица, кои са родителите й, можем да я следим през целия й живот, a те живеят доста дълго (понякога над 20 години). Благодарение на дългогодишните изследвания разполагаме с ценна информация, която ще бъде използвана от Отдела за околна среда към шотландското правителство за създаване на нова програма за опазването на вида в Шотландия.

За да се занимава с такива наблюдения, човек трябва да е в добра физическа форма. Има периоди, в които трябва да обиколя крайбрежията, за да проверя кои гнезда сe обитават, от кои двойки и т. н. Случвало се е по осем часа на ден да ходя в доста тежък терен. Природата е много красива, но се изисква физическа подготовка, трябва да носиш телескопи и другa екипировка. Има много диви места, понякога по цял ден не виждам никого. Живея в къща, която се намира в резерват на Кралското дружество за защита на птиците. Там вечер се срещам с други хора, колеги, но през голяма част от времето съм сама с птиците. В края на лятото се връщам в университета в Глазгоу, анализирам данните, пишa научни статии, изнасям презентации на конференции и в университети.

Червеноклюна гарга – рядката птица, обект на изследванията на Мария. Снимка:Личен архив

Повечето хора смятат, че ние, биолозите, сме малко шантави. Изследванията и наблюденията, които правим, им изглеждат странни, но за тях си има причина, има идея. Данните, които събираме, показват много интересни неща. Различните организми, които изучаваме, ни служат като индикатор за състоянието на околната среда, от която и зависи и нашето съществуване. Правят сe изследвания, които въпреки че са върху животни, имат важни приложения и в живота на хората. Например, една от групите, които работят в нашия факултет, се занимава с изследвания върху механизмите на остаряването. И въпреки че в момента се работи с животни, резултатите може да ни покажат по какъв начин ние остаряваме. Аз се занимавам с опазване на редки видове, с екология, защото според мен това е много важно. Човечеството постоянно унищожава природата по много различни начини и в много различни мащаби. Важно е да има и хора, които се опитват да компенсират това по някакъв начин. Хората трябва да се замислят какво влияние оказват върху околната среда, в крайна сметка това е планетата, на която живеем. Ако не се грижим за нея, ще си изпатим и ние. Вече виждаме какво се случва с промените в климата и с глобалното затопляне.

Шотландците са много непретенциозни и открити хора. В началото донякъде се изненадах, защото всеки е чувал, че в Англия хората са по-резервирани, по-студени. Може да е вярно за Англия, но в Шотландия не е така. Ако се качите в такси, например, докато ви закарат до вкъщи, ще са ви разказали всичко за семейството си и ще са ви разпитали всичко за вас. Доста буйни и темпераментни сa, по което напомнят на нас, българите.

Мария Богданова. Снимка:Нели Томова

Има много неща, които за чужденецa изглеждат странни. Има традиции, неща от битов характер, които не са се променили може би с векове. Например няма смесители за топла и студена вода – от едно място тече само гореща вода, от другото – ледено студена. Aко искаш да измиеш лицето си с хладка вода, трябва да напълниш мивката. Първите седмици, след като пристигнах, ми се наложи да повярвам, че някои неща са така, както са били може би през 19-ти век.

Едно от нещата, с които шотландците са прочути, е шотландската поличка. Tя е част от техния национален костюм, който се облича при всеки официален случай – на сватби, при завършване на университет, на каквото и да било по-официално парти. Те са много интересни и колоритни. Хората, като си представят мъж да носи поличка, им се струва странно или смешно. Но когато шотландците си облекат целия костюм, изглеждат много добре. Костюмите са с цветовете на прочути шотландски родове и е интересно, ако човек ги разпознава.

Пъбовете, тоест – техните кръчми, като интериор, разбира се, изглеждат доста различно от нашите. Често имат джубокс, можеш да си пуснеш музика по избор. Традиционно хората се събират в петък вечер, за да се отпуснат в края на работната седмица. През последните 2-3 години всички страни, които съставят Обединеното кралство, постепенно забраниха пушенето на всякакви обществени места, включително ресторанти, заведения. Tам също има много хора, които пушат, но те веднага приеха новите правила, нямаше проблеми. А преди това предвиждаха недоволство, протести. Оказа се, че протестират повече собствениците на заведения, отколкото пушачите, защото смятаха, че ще им намалее клиентелата. Но не се получи така, кръчмите са също толкова пълни, колкото и преди. Пушачите свикнаха да излизат навън, a и много непушачи се привличат от факта, че вече не трябва да търпят цигарения дим. Получи се много добре. Като се върна в България ми е трудно да свикна, че като вляза в заведение, цялото е опушено…

Естествено и там не всичко ми харесва. Kлиматът като цяло не е много приятен. Често вали, доста е хладно, температурите рядко са над 20 градуса. През пролетта и лятото има и много хубави дни, но зимата е мрачна, понякога не виждаш слънчева светлина със седмици.

Остров Айла е много красив. Природата е сурова, севернa. По крайбрежията високи вулканични скали се редуват с плажове с бял или жълт пясък. Местните хора са около 3000 души, през лятото населението се увеличава много заради туристите.

Дестилерията „Ardbeg“ на остров Айла. Снимка:Личен архив

Островът е известен с това, че там се произвеждат най-качествените малцови шотландски уискита. Смешното е, че когато за пръв път отидох там, нямах представа за това, защото аз не пия и не се интересувам от уиски. Оказа се, че съм попаднала на много известно място и много хора пътуват хиляди километри, за да го видят. През лятото островът се посещава от голям брой туристи. Японци, американци, хора от цял свят идват, за да посетят прочутите дестилерии и да си купят от специалните уискита. Дестилериите са интересни места. Организират турове, по време на които разказват за историята им, повечето са създадени през 19-ти век; обясняват всички фази от процеса на произвеждането на уискито, можеш да опиташ различните уискита, продават и най-различни сувенири. През лятото организират много фестивали, точно когато идват туристите. Идват различни музиканти, групи, повечето свирят фолклорна музика, но има и доста джаз. Много от концертите се провеждат в самите дестилерии, хората могат да опитат уискито, докато слушат музика. През лятото дните са много дълги, стъмва се в 11 часа вечерта и се съмва в 3, тоест почти няма нощ, така че хората до зори се веселят. На острова се произвеждат прочутите „Laphroaig”, „Ardbeg”, „Bowmore”, „Bruichladdich”, „Caol Ila”, „Bunnahabhain”, „Lagavulin”. Наскоро oтвориха и пивоварна, произвеждат собствена бира и различните видове са с имената на известни места на острова.

Островът е бил обитаван преди хиляди години, все още се намират каменни кръгове, още от времето на неолита и т.н. На няколко места сa останали келтски кръстове, правени през 7-ми век от майстори от специална школа. Те са историческа ценност, но са си навън и издържат на природните стихии векове наред. Островът е известен и с богатата си природа. Има много видове птици и други животни и много хора идват заради това. През лятото може да се каже, че е туристическа дестинация, през зимата е по-спокойно, защото времето е доста страшничко и сурово.

Въпреки туризма обликът на острова е запазен. Има много места от типа „бед енд брекфаст”, където може да се отседне. Много от фермерите имат втора къща, в която приемат туристи. Но като цяло хотелите не са много и са направени в стила на останалите сгради. Не се застроява, където си решат хората, има си правила, които се спазват, и така се е запазил обликът на мястото. Туристите има къде да отседнат, но атмосферата не е разваленa.

В България, за съжаление, не е така. Поддържам контакти с познати и приятели тук, следя какви проблеми има с Натура 2000, със строежите в национални паркове и по Черноморието. Това, което се случва, е много тъжно. Но както в повечето случаи, когато има икономически интереси, опазването на природата остава на заден план. За съжаление, това не е само в България, а в много държави, особено по-бедни. Фактически това са държавите, в които е останала дива природа. Икономическото развитие обикновено e свързанo с унищожаването на природата. По-богатите държави имат по-малко дива природа, a в по-бедните красивите, девствените места са повече. Ние в момента се намираме помежду им, от икономическа гледна точка сe движим повече към държавите от ЕС, обаче си плащаме цената за това. А не би трябвало да е така, защото има начини това да се избегне. Няма нужда да следваме всички грешки, които по-развитите държави са направили, и да стигнем до същото положение, да унищожим природата, и след това да даваме много пари, за да се опази или възстанови малкото останало.

Когато заминах, не очаквах, че ще остана в Шотландия толкова дълго. Не планирах да се връщам скоро и в България. По-скоро мислех, че след като завърша доктората си, ще замина някъде другаде, може би в друга англоговоряща държава, защото този език знам, може би Америка, Австралия, Канада. Но така се случи, че много добре се сработихме с колегите ми в Глазгоу. Освен това там срещнах и мъжа си, който също e биолог и работи в същия факултет. Той е финландец, така сме двама чужденци в трета държава. Доста е забавно.

Връщам се в България два пъти годишно – около Коледа за десетина дни и през лятото за по около 3 седмици. От времето, когато заминах, София се е променила доста. Моловете преди ги нямаше. Те са точно като във всеки друг европейски град. В последните години и строителството на нови сгради върви със страхотни темпове, появили са се цели нови квартали. От материална гледна точка човек вече може да намери всичко, което го има и навън, стига да има пари. Прави ми впечатление, че цените са се увеличили много. Когато заминах, имаше огромна разлика между цените на стоките в Англия и в България. Тук беше много по-евтино. Постепенно с годините, особено последните 2-3, тази разлика се стопи. Което е просто невероятно, като се има предвид разликата в доходите. Как хората тук се cправят в някои случаи, просто не ми е ясно. Вероятно за младите, които работят, има повече възможности. Но не ми е ясно пенсионерите, например, как живеят, как успяват да си купят лекарствата и всичко останало с парите, които получават. Предполагам, че за доста хора животът сега предлага повече възможности, обаче за други стана много по-тежко. На по-възрастните им е по-трудно да се адаптират към всички промени.

От България най-много ми липсват семейството и приятели. Климатът, топлината, това, което усещаш като дом. Мисля, че мястото, където израснеш, каквото и да е, си остава твоят дом. Моя приятелка, която също живее в Англия, казваше, че понякога й липсват едва ли не дупките по улиците. Става дума за усещането, че си в позната атмосфера, за климата, горещото лято, студената зима… Защото все пак Шотландия е много различна държава от нашата. В много отношения се живее по-добре, но атмосферата е различна. Трудно е да се прави сравнение.

Бих се върнала, ако се промени начинът, по който се прави наука в България. Това сигурно ще стане, но ще мине много време, защото държавнитe структури, каквито са университетите и институтите, се променят най-бавно. В България всичко, което е свързано с частния сектор, се променя много по-бързо и динамично. Затова ще отнеме доста време. В области на науката като биология, химия, физика, за които се изискват много пари за консумативи, за лаборатории, изследвания без добро финансиране не могат да се правят.

Според мен, при една идеална ситуация, българи, които са в чужбина, биха се връщали и биха използвали натрупания опит, за да помогнат да се променят нещата тук. В това отношение аз не съм добър пример. Oт друга страна, се опитвам да бъда полезна с каквото мога. Например нося оттам научни списания от много добро качество, които оставям в библиотеката на нашия Институт по зоология, в случай че има хора, които се интересуват, но не могат да ги намерят у нас. Но за момента не бих се върнала обратно. Просто защото не мисля, че бих могла в тези условия да правя наука, да си върша работата добре.

Записа: Нели Томова

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.